Любовта на 35-годишната жена

by Калин Терзийски

Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките й недостатъци, като я носи тая!О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! Всич-ки!

Та какъв е писателят - ревнив към своите мисли и прозрения. Иска да са единствени на света. Уникални по дълбочината си и красотата си. Пък на всичкото отгоре иска и да му ги разбират. Хората (ако не всички, то поне повечето) да ги разбират като свои. Пък отгоре на това и да им се възхищават! Леле майко! Момиченце е творецът, казвам ви! - Калин Терзийски

Genres: Bulgarian Literature

160 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Рядко ми се случва да са ми толкова приятни разкази. Само един ме подразни с помпозността си в началото, но завърши по съвсем верния начин.

Стилът е страхотен, увличащ и весел, чете се на един път. Чувството за хумор на автора е достатъчно черно, че да може да се смееш даже на най-грозните моменти.

[Aglaya · Rating 1 out of 5]

Искаше ми се поне две звездички да дам... Ами не мога...по Буковски, Карбовски и други изтрещели циници с претенции за оригиналност се впечатлявах в пубертета...

[Nevena · Rating 1 out of 5]

Категорично не ми хареса.

[Mira Baldaranova · Rating 3 out of 5]

Трудно се пише за Калин Терзийски. Ако зачетеш разказите, няма как да сбъркаш автора. Те носят особена сетивност и помъдряло отчание.

Всъщност образът на разказвача плавно преминава през особената свръхсетивност на самотен наблюдател, насища се със сивотата на отчуждения човек и се обезцветява до самотника със сухо сърце и притъпени сетива. Първият ми допадна най-много. Не точно заради цветовете, по-скоро заради хуманността.

Преди да стигне крайното си състояние на пълна изолация, самотният човек преминава през едно състояние на особена свръхсетивност, дефинирано от автора като „самотен наблюдател”. В действителност самотният наблюдател е прекрасен в своята наблюдателност и в самотата си. Той толкова напомня на човек на изкуството, че ми се иска някак си да успее да избегне пълната изолация, при която сърцето му ще се превърне в камениста пустиня, а сетивата му ще закърнеят. Това е един малък човек, който наблюдава нещата, просто защото е излязъл от живота.

Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/

[Радослав Симеонов · Rating 5 out of 5]

Много хубав сборник. Не очаквах толкова силни разкази, всеки един от тях разказваше много истинска история, която може да бъде лична по различен начин за всеки един читател. Докосващ, отминал, актуален, неочакван, банален, ударен. Това са само част от епитетите, характеризиращи всеки един разказ едновременно. С прочитането на едно изречение, читателят може да изтръпне от заобикалящата го действителност, а в следващия момент да е на съвсем различно и спокойно място. Останах с отлично първо впечатление от автора. Не ми хареса единствено разказа за кученцето.

[Diana S · Rating 4 out of 5]

Доста приятно ме изненада!Това мисля,че е третата книга на Калин Терзийски,която чета (Алкохол и Има ли кой да ви обича бяха предишните).И очаквах за пореден път разкази пропити с алкохол и алкохолици,пушещи и говорещи за себе си (които не мога да определя дали ми харесват или не - нещо странно привличащо има в тези разкази)...та..отклоних се...много приятно четиво!Чете се бързо,героите са интересни.Както и авторът.

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Това е първото ми четиво от Калин Терзийски и, макар че не обичам разкази, тези ми беше приятно да ги чета. Е, разбира се, повечето свършват по един загубен начин, по който свършват подобни разкази, но ми допадна стилът му и някои мисли за живота. Някак си е успял да напипа и опише какво се случва в човешката душа - особено тази, на изтерзания и изгубен човек.

[Veselin Nikolov · Rating 4 out of 5]

Добро четиво, но мрачно. На моменти черно до смях. Светът, какъвто можеше да бъде, ако мозъците ни не бяха наблъскани до козирката с хормони на щастието.

[Daniela · Rating 4 out of 5]

Все повече ми харесва как пише Калин Терзийски. Май ще му ставам редовен читател.

[Jossefin · Rating 3 out of 5]

Харесах историите, но не ми допада стила на писане. На моменти разказите ми напомняха на Странстващите разкази на Маркес.