Основа на романа "Двойна игра" е следствие, разплетено по правилата на криминалния жанр. Наред с присъщата атрактивност на жанра е засилено вниманието към социалната, психологическа и нравствена мотивировка на действието, остроумната сюжетна постройка се превръща в поле на сблъсъци с по-широк обществен смисъл. Следователят гледа на случилото се не само като на криминален казус, но и като на човешка драма. Авторът ни поднася едно напрегнато, на пръв поглед незабележимо ежедневие, което е част от нашите делници.
Една кримка, в която всичко започва с един увиснал на въжето и продължава, логично, с разплитането на неговата смърт. Тук заглавието директно ни подсказва, че е двойна игра - каква, става ясно по-натам.
Леко мудна на моменти, тъй като авторът се впуска в доста обстоятелства и подробности. Има изградена прилична атмосфера. Има и някои прекрасни попадения откъм сцени, но и такива, които са ненужни.
Финалът и цялостното усещане, което остава не е за нещо непрочитано и невиждано. Нелош прочит, подходящ за пътуване, ако нямате друго под ръка.
За мен романът беше изключително подобен по стил на много други български криминални романи. Въпреки това го прочетох с удоволствие, и до края не бях сигурна каква ще бъде развръзката.