What do you think?
Rate this book
Както често се случва в криминалната практика, „най-ясните“ в началото на разследването случаи накрая се оказват най-сложни. Първите улики сочат „непогрешимо“ в една посока, прекалено категорично те навеждат към една единствена хипотеза.
Една жена, до вчера здрава и жизнерадостна, е намерена мъртва в стаята й. Още първият оглед показва, че тя е била удушена. Престъпникът може да бъде само един — нейният ревнив годеник, който изчезва веднага след убийството.
Но всяка нова крачка към истината разкрива странични пътеки, предлага изненадващи хипотези. Все нови и нови хора се оказват намесени в живота на убитата и всеки от тях би могъл да бъде престъпникът, ако не съществуваха останалите. Но убиецът е само един от тях. Трябва ли да се вярва на категоричните улики и не е ли именно тяхната категоричност най-вярната следа за разкриването на истината? Та нали ловкият, пресметлив престъпник, освен да души, трябва да умее и да създава „улики“!
Фактите в това следствие сякаш са затъмнени от някаква сянка, сянка на един друг, неизвестен и неуловим, която закрива истината. Кой хвърля тази сянка?
Колкото броят на заподозрените се разширява, толкова повече нови разузнавачи се включват в битката за разкриването на истината. Борбата с престъпността е твърде тежка и отговорна, за да бъде изнасяна от единици. За истината могат успешно да воюват само добре организирани колективи. Тази повест е посветена на героичния и всеотдаен труд на органите, които се борят с престъпността.
Една жена, до вчера здрава и жизнерадостна, е намерена мъртва в стаята й. Още първият оглед показва, че тя е била удушена. Престъпникът може да бъде само един — нейният ревнив годеник, който изчезва веднага след убийството.
Но всяка нова крачка към истината разкрива странични пътеки, предлага изненадващи хипотези. Все нови и нови хора се оказват намесени в живота на убитата и всеки от тях би могъл да бъде престъпникът, ако не съществуваха останалите. Но убиецът е само един от тях. Трябва ли да се вярва на категоричните улики и не е ли именно тяхната категоричност най-вярната следа за разкриването на истината? Та нали ловкият, пресметлив престъпник, освен да души, трябва да умее и да създава „улики“!
Фактите в това следствие сякаш са затъмнени от някаква сянка, сянка на един друг, неизвестен и неуловим, която закрива истината. Кой хвърля тази сянка?
Колкото броят на заподозрените се разширява, толкова повече нови разузнавачи се включват в битката за разкриването на истината. Борбата с престъпността е твърде тежка и отговорна, за да бъде изнасяна от единици. За истината могат успешно да воюват само добре организирани колективи. Тази повест е посветена на героичния и всеотдаен труд на органите, които се борят с престъпността.
212 pages, Paperback
First published January 1, 1966
1 person is currently reading
33 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
December 2, 2025
Тази книжка е излязла в самото начало на библиотека Галактика, когато концепцията за развитието ѝ още е била доволно мъглява и тепърва са предстояли най-добрите ѝ години.
И това е очевидно - текста е силно остарял, наситен с натрапчиво поднесени гадни пропаганда и соц клишета. Историята започва сравнително интересно, но бързо се изражда в неправдоподобна и бих казал направо долнопробна шпионска гротеска.
Изгубих желание да я дочета и и слагам най-ниска възможна оценка.
Dnf на 81%.
И това е очевидно - текста е силно остарял, наситен с натрапчиво поднесени гадни пропаганда и соц клишета. Историята започва сравнително интересно, но бързо се изражда в неправдоподобна и бих казал направо долнопробна шпионска гротеска.
Изгубих желание да я дочета и и слагам най-ниска възможна оценка.
Dnf на 81%.
May 29, 2019
Ето още една книжка от "Галактика", която не бях чел и ми беше известна само от кръстословиците (роман от Д. Пеев с пет букви). Всъщност се оказа много увлекателна кримка със шпионски елементи. Личи си, че авторът е добре запознат с тематиката - бил е доктор по наказателно право. Той успява да изплете супер интересен и динамичен сюжет с множество запомнящи се образи. Разбира се, има я задължителната пропаганда, но тя не е прекалено много и лично на мен не ми пречеше (само се подхилвах при някоя-друга изкуствена фраза, вкарана в устата на героите). Все пак съм наясно, че за някого може да е проблем, така че имайте го предвид.
Трябва да пробвам и някое от фантастичните му произведения, нямам спомен да съм ги чел.
Трябва да пробвам и някое от фантастичните му произведения, нямам спомен да съм ги чел.
December 3, 2018
Добре изпипано криминале, с много соц привкус. Различно е по дух, но авторът си знае работата, като човек криминалист.
March 19, 2020
Първият ми криминален роман беше супер заинтригуващ. Пренесе ме в атмосферата на СОЦ-България и крайно близките отношения между съседи, колеги и всякакъв вид познати. Представи ми едно общество, където всеки може да знае някакви подробности за твоя живот, без дори да си му разказал. Ужасно задушаващо усещане, как нямаш лично пространство. Но пък точно това помага в разгадаването на мистерията покрай убийствата в книгата.
Усетих духът на 60-те години, когато си длъжен да си изпееш всичко, щом си пред член от партията. Как тези хора автоматично споделят тайните, които знаят. Усетих как създадената йерархия в управлението е безкрайна и всеки трябва да дава отчет на този над него...което ми се видя абсолютно безсмислено.
Нещо което ми направи впечатление е как в първата 1/3 от книгата имаме един главен разследващ, във втората третина случая се прехвърля на друг специалист, а до края на книгата фокуса се размива и към трети обект въвлечен в разследването. Вероятно имам заучени очаквания винаги да има една основна линия с един главен герой. Затова не мога да преценя дали го отчитам като недостатък, или просто нарушение от моят стандарт.
Цялата история се разви много интересно, с всяка страница се питах какво става нататък...нямах търпение да чета разсъжденията и изводите на разследващите. Вниманието ми беше на 100% в действието, нямаше много динамика, но пък имаше доволно количество съспенс. Достатъчно неразгадаем край на историята и задоволително описан. Всичко беше представено, така че да не издава нищо съществено до края на книгата, но пък за някой, който е чел повече криминални романи, може и да се стори предвидимо. Аз останах много доволна!
Усетих духът на 60-те години, когато си длъжен да си изпееш всичко, щом си пред член от партията. Как тези хора автоматично споделят тайните, които знаят. Усетих как създадената йерархия в управлението е безкрайна и всеки трябва да дава отчет на този над него...което ми се видя абсолютно безсмислено.
Нещо което ми направи впечатление е как в първата 1/3 от книгата имаме един главен разследващ, във втората третина случая се прехвърля на друг специалист, а до края на книгата фокуса се размива и към трети обект въвлечен в разследването. Вероятно имам заучени очаквания винаги да има една основна линия с един главен герой. Затова не мога да преценя дали го отчитам като недостатък, или просто нарушение от моят стандарт.
Цялата история се разви много интересно, с всяка страница се питах какво става нататък...нямах търпение да чета разсъжденията и изводите на разследващите. Вниманието ми беше на 100% в действието, нямаше много динамика, но пък имаше доволно количество съспенс. Достатъчно неразгадаем край на историята и задоволително описан. Всичко беше представено, така че да не издава нищо съществено до края на книгата, но пък за някой, който е чел повече криминални романи, може и да се стори предвидимо. Аз останах много доволна!
January 11, 2025
Ако сте в настроение за висока проба шпионско криминале от шестдесетте години на миналия век, значи "Алиби" е точният текст за вас.
Бързам да призная, че не познавах Димитър Пеев като автор до момента, в който открих романа му в Читанка - Моята библиотека. (Обичам да откривателствaм литературно).
Поинтересувах се и от биографията на самия автор, което обясни много неща.
Български писател, журналист, публицист, юрист, доктор по наказателно право. Известен като автор на криминални романи и фантастика.
През 1958 г. излиза първият му фантастичен роман „Ракетата не отговаря“ (в съавторство).
До 1964 г. пише още няколко художествени и научнопопулярни книги с уклон към фантастиката: „Изкуствени спътници и междупланетни полети“, „Човекът извън земята“, „Животът на другите планети“, повестта „Фотонният звездолет“.
Димитър Пеев е основател и пръв главен редактор на списание „Космос“. Дълги години е главен редактор на вестник „Орбита“.
"Алиби" е първият му криминален роман, който излиза от печат през 1966 г. и впоследствие е преиздаван няколко пъти.
Без да претендирам, че съм кален читател на книги от подобен характер, смея да твърдя, че романът може да бъде истински пример за добро четиво, което спазва всички задължителни изисквания на жанра. Сюжетът е загадъчен и интригуващ до последната страница, образите на героите са убедителни и правдоподобни, уж "малките подробности" са подбрани грижливо и с внимание към детайла.
Попадаш в стая със загадъчно убита млада жена, с което започва това интересно приключение. Впоследствие се вплита и шпионската нишка - напълно в духа на тогавашната геополитическа реалност и Студената война.
Финалът, разбира се, води до отговорите на всички въпроси, които терзаят читателя през цялата книга и е едно подобаващо литературно алиби на времето, което си прекарал с нея.
Бързам да призная, че не познавах Димитър Пеев като автор до момента, в който открих романа му в Читанка - Моята библиотека. (Обичам да откривателствaм литературно).
Поинтересувах се и от биографията на самия автор, което обясни много неща.
Български писател, журналист, публицист, юрист, доктор по наказателно право. Известен като автор на криминални романи и фантастика.
През 1958 г. излиза първият му фантастичен роман „Ракетата не отговаря“ (в съавторство).
До 1964 г. пише още няколко художествени и научнопопулярни книги с уклон към фантастиката: „Изкуствени спътници и междупланетни полети“, „Човекът извън земята“, „Животът на другите планети“, повестта „Фотонният звездолет“.
Димитър Пеев е основател и пръв главен редактор на списание „Космос“. Дълги години е главен редактор на вестник „Орбита“.
"Алиби" е първият му криминален роман, който излиза от печат през 1966 г. и впоследствие е преиздаван няколко пъти.
Без да претендирам, че съм кален читател на книги от подобен характер, смея да твърдя, че романът може да бъде истински пример за добро четиво, което спазва всички задължителни изисквания на жанра. Сюжетът е загадъчен и интригуващ до последната страница, образите на героите са убедителни и правдоподобни, уж "малките подробности" са подбрани грижливо и с внимание към детайла.
Попадаш в стая със загадъчно убита млада жена, с което започва това интересно приключение. Впоследствие се вплита и шпионската нишка - напълно в духа на тогавашната геополитическа реалност и Студената война.
Финалът, разбира се, води до отговорите на всички въпроси, които терзаят читателя през цялата книга и е едно подобаващо литературно алиби на времето, което си прекарал с нея.
August 2, 2023
Обичам, от време на време, да чета или гледам български соц. кримки, макар да знам какво ще се случи във всяка една или поне в 9 от 10, просто защото сюжетът е по калъп - лош диверсант, загубил всичко човешко, шпионира в полза на прогнилия Запад, който сън не спи, за да вреди на милата ни Родина и смели комунисти, в това число деца (тук, за щастие, те липсват), които го обезвреждат с голи ръце и много патос. Макар и наивни, този тип произведения (книги и филми) носят някакъв чар, като свидетели и документи за едно отминало време, в което се радвам, че не съм живял и което не искам да се връща никога, но все пак е любопитно за наблюдаване отстрани.
"Алиби" не прави изключение от тази схема, но въпреки това книгата е добра. Бих казал дори, че системата и послушността на автора са му попречили да стане наистина добър писател, защото уменията му са видими, но силно ограничени от любимата Партия и повелите ѝ, които трябва да се следват безпрекословно. Много български писатели са осакатени по този начин, като Павел Вежинов е само един от ярките примери.
Самият роман е интелигентно написан от човек, който разбира правната материя и това личи, което е голям плюс за текста. Самият сюжет и развръзката няма да коментирам, не само за да няма спойлери, но и защото са от стандартни по-стандартни за времето си; от наивни по-наивни и доволно пропагандни.
За финал искам да обърна внимание на похват, който много ми хареса и който до сега не съм срещал в криминалната литература - смяната на главните герои, които водят разследването. Това дава възможност на автора да представи една и съща история по два различни начина; от поне две гледни точки. В "Алиби" това е направено много умело и убедително.
"Алиби" не прави изключение от тази схема, но въпреки това книгата е добра. Бих казал дори, че системата и послушността на автора са му попречили да стане наистина добър писател, защото уменията му са видими, но силно ограничени от любимата Партия и повелите ѝ, които трябва да се следват безпрекословно. Много български писатели са осакатени по този начин, като Павел Вежинов е само един от ярките примери.
Самият роман е интелигентно написан от човек, който разбира правната материя и това личи, което е голям плюс за текста. Самият сюжет и развръзката няма да коментирам, не само за да няма спойлери, но и защото са от стандартни по-стандартни за времето си; от наивни по-наивни и доволно пропагандни.
За финал искам да обърна внимание на похват, който много ми хареса и който до сега не съм срещал в криминалната литература - смяната на главните герои, които водят разследването. Това дава възможност на автора да представи една и съща история по два различни начина; от поне две гледни точки. В "Алиби" това е направено много умело и убедително.
December 4, 2024
"Алиби" от Димитър Пеев е един завладяващ роман до последната страница, изпълнен с много обрати. Тъкмо си мислиш, че си разкрил убиеца и веднага изскача нова улика, която оневинява заподозрения и насочва вниманието към друг. Грабна ме още с първите страници. До последно тръпнех в очакване да разбера кой е убиецът.
September 30, 2024
Поредната страхотна книга на Д.Пеев увлекателна и заинтригуваща ,потапя те в соц. времената и порядките в тогавашното общество , работата на тогавашните мвр и държавна сигурност. Описани са отминали и донякъде спорни пропагандни лозунги и идеали,но показва и морални ценности все по-липсващи в сегашно време.
July 3, 2024
Един от по-хубавите криминални романи, които съм чела. Със сигурност ще разгледам и другите книги на Пеев.
February 22, 2021
-- "Библиотека Галактика" - книга 5 --
Малко в повече ми дойде комунистическата пропаганда - лошият агент фашист и смелите комунисти. И все пак - много динамична и увлекателна. Нищо повече де, нищо значимо няма в тоя роман, ама пък е наистина много интересен.
Всъщност бих го сравнил с някой изпипан, динамичен, интересен американски шпионски екшън, в който самоотвержените агенти на ЦРУ спасяват родината. Само че ЦРУ е ДС, Америка е България и лошите са "фашисти и западняци".
Малко в повече ми дойде комунистическата пропаганда - лошият агент фашист и смелите комунисти. И все пак - много динамична и увлекателна. Нищо повече де, нищо значимо няма в тоя роман, ама пък е наистина много интересен.
Всъщност бих го сравнил с някой изпипан, динамичен, интересен американски шпионски екшън, в който самоотвержените агенти на ЦРУ спасяват родината. Само че ЦРУ е ДС, Америка е България и лошите са "фашисти и западняци".
May 23, 2016
За разлика от доста други български криминални романи, които съм чела, "Алиби" беше доста интересен. Нямаше уникалния стил, присъщ на романите на Артър Конан Дойл или Агата Кристи, но въпреки това сюжетът беше увлекателен, и героите бяха запомнящи се.
April 29, 2016
Интересна книга. За мен беше неочаквана за поредицата и като цяло щеше да е доста добра, ако не се споменаваше Партията на твърде много места. Все пак главните герои бяха интересни, сюжетът също.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews