Един човек се връща от миналото

by Богомил Райнов

Късно след полунощ на улица „Крайна“ е намерен трупът на самотния старец Медаров. Слабото сърце на Медаров и склонността му към алкохола карат да се мисли, че смъртта му е настъпила естествено. Но Медаров е от „бившите“ хора и наскоро е излязъл от затвора. Освен това при експертизата се появява предположение, че е ударен от електрически ток… Инспекторът Антонов получава задача да разкрие тайнствените обстоятелства на тази загадъчна смърт.
Несигурната следа отвежда инспектора при различни хора — от младежа Андреев, чийто баща е изчезнал беследно непосредствено в дните преди Девети септември, до изпечения фашист Танев… Спокоен, но настойчив, с умна и разбираща усмивка, когато трябва — твърде рязък, но винаги човечен, Антонов щрих по щрих рисува контурите на една дълбоко замаскирана трагедия. Пред нас с кинематографична яснота минават образи на хора от нашето ежедневие, които авторът със свойствения му талант да прониква зад външното е успял да оживи, да направи ярки и запомнящи се. Написана на стегнат, чист език, с остър усет за характерния и точен детайл, пропита с лек хумор, книгата се чете с нестихващ интерес и напрежение.

152 pages, Paperback

Published January 1, 1966

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.