Кръвта е по-гъста от водата

by Frédéric Dard, Robert Hossein, Фредерик Дар

С книгата си „Кръвта е по-гъста от водата“ двамата френски автори ни връщат отново към годините на Втората световна война, за да ни разкрият една непозната за нас страна от живота и дейността на участниците във френската Съпротива. Шест души, различни по характер и политически убеждения, но обединени от омразата към окупатора, дават живота си за Франция. В тази колкото проста, толкова и патетична история няма сражения, нито бомбардировки.
Това е само история за съдбата на шестима от многото, които умират за една свещена кауза. Но тази саможертва става тихомълком, простичко, без излишни думи и без излишен патос. Това ни кара да обикнем героите, станали ни скъпи с техните съвсем човешки преживявания, дори с техния страх пред смъртта, но и с почти несъзнателния кураж пред палачите от Гестапо.
Това е книга против войната, чудовището, което отнема на майката единствения син, на децата — любимия баща, на жената — приятеля и съпруга. Книга против душевната мизерия, подлостта и предателството.

124 pages, Paperback

Published January 1, 1966

About the author

Frédéric Dard (né Frédéric Charles Antoine Dard le 29 juin 1921 à Jallieu (Isère), France - 6 juin 2000 à Bonnefontaine, Fribourg, Suisse) était un écrivain principalement connu – dans une production extrêmement abondante – pour les aventures du commissaire San-Antonio, souvent aidé de son adjoint Bérurier, dont il a écrit cent soixante-quinze aventures depuis 1949. Parallèlement aux "San-Antonio" (l'un des plus gros succès de l'édition française d'après-guerre), Frédéric Dard a produit sous son nom ou sous de nombreux pseudonymes des romans noirs, des ouvrages de suspense psychologique, des « grands romans » des nouvelles, ainsi qu'une multitude d'articles. Débordant d'activité, il fut également auteur dramatique, scénariste et dialoguiste de films. Selon ses dernières volontés, Frédéric Dard a été enterré dans le cimetière de Saint-Chef, en Isère, village où il avait passé une partie de son enfance et où il aimait se ressourcer. Un musée y est en partie consacré à son œuvre.

Reviews

[Adi · Rating 5 out of 5]

Рядко напоследък попадам на такива романи. Нека започна с това, че е малко над 100 страници. И все пак, всяка една от тези страници е изпълнена с емоции, с мисли, с очакване... Ориста на осъдените е страшна, самото усещане, как с всяка секунда животът им изтича като пясък между пръстите, е почти нетърпимо. Но по-въздействаща е готовността им за саможертва и спокойствието им пред съдбата. Шест обикновени души, обречени да умрат за това, в което вярват.
Книгата успя да ме докосне, въпреки че беше кратка, и въпреки че едва запознала се с героите, трябваше вече да се разделя с тях.