… Когато дойде на работа тази сутрин, майор Миронов по стар навик разгърна последния брой на „Правда“. Вниманието му бе привлечено от кратко съобщение в последната колона: „В Комитета за Държавна сигурност при Министерския съвет на СССР“. Андрей прочете: „Органите на Държавна сигурност са разкрили и обезвредили група агенти на чуждо разузнаване, изпълняващи шпионска дейност на територията на Съветския съюз и извършващи убийства на съветски граждани. Както се установи, участниците в групата са били свързани с чуждия поданик Ричард Б., който е посещавал периодически Съветския съюз в качеството на турист, когото те снабдявали с шпионски сведения и от когото получавали за това парични суми. Предварителното следствие по делото на участниците в групата е приключено и делото е предадено на съдебните власти.“ „Колко просто изглежда — усмихна се в себе си Андрей, — «разкрита», «обезвредена»! Всичко на всичко няколко реда… А какво се крие зад тия няколко реда, какво нечовешко напрежение, какъв труд?! Впрочем какво съм се разфилософствувал, както би казал Кирил Петрович. Време е да се залавям за работа.“ Андрей остави вестника настрана и притегли към себе си една тънка кафява папка, която засега съдържаше само няколко листа. На корицата имаше кратък надпис: „Дело №…“ Москва, 1961 — 1964 год.