Господин Никой

Емил Боев #1

by Богомил Райнов

Действието в тази книга се развива главно във Франция, в Париж.
Ала читателят напразно би очаквал да срещне в страниците на разказа обширни описания на музеите и паметниците, на забележителностите на Париж от туристическите пътеводители.
Героят разказва сам историята си: за него световният град — това са малките кафенета, подозрителните емигрантски свърталища, задушната атмосфера, отровеният с интриги живот на хора, забравили родината си. Това е Париж, където се борят интересите на големите империалистически сили, агентурите им.
Гонитба с мощни ягуари по асфалтираните булеварди на нощната столица, опасни ситуации, смелост, съобразителност, позволяваща да се вземат за миг съдбоносни решения, непрекъснати подозрения и безумна смелост — това е животът на главния герой на повестта. Той успява да премине през блатото, за да възтържествува накрая дълбокият му патриотизъм, верността му към родината, макар че сам той не умее да си служи с красиви думи и не прави ефектни декларации.

Genres: Spy Thriller, Crime, Bulgarian Literature, Espionage

232 pages, Paperback

First published January 1, 1972

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Eлина · Rating 3 out of 5]

2.5 - първата половина се влачеше доста бавно, а описанията на героите според цвета на косата почват да дотягат.

[LGmba Dess · Rating 4 out of 5]

интересна и динамична книга.

[Denitsa Dervenska · Rating 3 out of 5]

Макар и да започва малко вяло в началото и действието да е по-забавено, нещата после се забързват. Не съм много запозната с шпионските романи, но съм на мнение, че главният герой - Емил - е много добре измислен и притежава точно качествата, които са му нужни. Схватлив е, ловък е, непредвидим, не изразява открито позицията си и умее да лъже - всичко, което един шпионин трябва да прави. Единственият му минус е, че е циник, но това е разбираемо предвид живота, който е водил като дете и професията му. Разсъжденията му понякога дори забавляват, но някои от описанията могат да се нарекат предизвикателни и неприятни. През цялото време книгата изгражда представата, че главният герой е дебютант, още се учи и има още какво да развива в себе си, но в края Богомил Райнов определено показва колко е непредвидим и се оказва, че Емил Боев е всъщност много повече от това, което изглежда...
Като цяло сюжетът е отличен и книгата не е никак лоша, но заради това, че можеше да има малко повече напрежение и една идея по-малко описания, давам 3/5.

[Nickolai · Rating 4 out of 5]

Давно хотел начать читать серию книг про Эмиля Боева. Один из друзей постоянно цитировал главных героев. И вот наконец добрался до первого романа. Да, интересно. Да, местами держит в напряжении. Да, более серьезное произведение, чем книги про Джеймса Бонда. Но при этом чего-то все-таки не хватает. Местами чувствуется надуманность, местами поведение героя лишено всякой логики или здравого смысла. Надеюсь, что в дальнейшем эти недочеты автор устранит.

[Oleksandr · Rating 4 out of 5]

Радянський шпигунський детектив. Дуже добре порівнювати з Бондом.
Отже шпигунство більш серйозне, є сіть зв'язкових, таємні паролі. Болгарський шпигун не може ніяк повідомити свій центр, навіть напівофіціально.
Дуже звичний погляд на капіталістичний світ - алкоголь, зазвичай віскі, стриптиз, як частина офіційної програми, постійне стеження та намагання завербувати.

[Стилиян · Rating 5 out of 5]

Малко ми напомня стила на Чандлър. Книгата се изчита на един дъх. Имах чувството, че нещата, случващи се на главния герой са твърде нелепи, а той ги посреща доста равнодушно. Това е първата ми среща с Райнов и мисля, че няма да е последната!

[Ivo Atanasov · Rating 5 out of 5]

Въпреки, че Райнов е “пощипвал” от други автори (Чандлър, Хамет, вероятно и Иън Флеминг) при изграждането на образа на Боев, книгата е отлична! Боев, Емил Боев ;)