What do you think?
Rate this book
Емил Боев #2
Няма нищо по-хубаво от лошото време
— Помощ! — изкрещя приятелят ми. Младежът се извърна към него и туй ми даде възможност да премеря добре удара си и да халосам противника право в носа. Рукна кръв, но противно на очакванията ми дангалакът, без да губи време с физиономията си, връхлетя отгоре ми и понеже, нанасяйки удара, се бях напълно разкрил, юмрукът се заби дълбоко в корема ми и аз се свих надве, при което младежът ме светна с обувка право в лицето и всичко наоколо ми се завъртя в мрачини и в червена мъгла, и в една раздираща болка, която напразно се мъчех да преглътна, но която изпълваше вътрешностите ми, додето ме задуши и престанах да помня. На другата заран бях целият в отоци и синини и непрекъснато ми се гадеше, но въпреки туй отново стоях сред купищата дини, като поемах и хвърлях цял ден грамадните тежки плодове. Вечерта с приятеля ми се спотаихме в дъното на един празен вагон, преспахме там и се измъкнахме едва призори, когато вагонът бе прикачен към някаква композиция. Това бе един добър епилог, главно що се отнася до поуката, че при всяко положение може да се намери изход. Но поуката от предния ден също заслужаваше да бъде запомнена. Да удряш пръв, това е добре, обаче само ако имаш пред себе си страхливец или ако ударът ти е такъв, че няма нужда от втори. Иначе се разкриваш и нищо повече. Иначе трябва да търсиш изход не по посока на ударите, а на отбягването им. И все пак когато такъв изход липсва и боят е неизбежен, най-добре е да удряш пръв
352 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1969
10 people are currently reading
293 people want to read
About the author
Богомил Райнов
58 books35 followersБогомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
August 23, 2023
"Господин Никой" беше триста пъти по-интересна.
February 13, 2020
Соц реализъм - малко скучно, малко шовинистично; в стил ние сме най-големите тарикати; подсъзнателно всъщност в култ са издигнати упадналите западни материални ценности. Посредствен криминален роман с много стереотипи - особено относно ролята на мъжете и жените и начинът по който изглеждат жените. Въпреки вскички тези забележки, много различен от всичко друго, което съм чел, съответно съм щастлив, че попадна в полезрението ми.
May 13, 2023
Давам 3 звезди само заради страхотния стил на Богомил Райнов, иначе сюжетът е остарял много лошо.
April 9, 2013
Ъъъъх това беше изгубено време...
Нямам нищо против шпионски-Бондовски-романи, но просто не са за мен.А аз наистина не знаех за какво става въпрос в книгата преди да я почна.
Стори ми се (абе баш така си беше) че действието се развива нормално, до момента на около 150 страници застой, където нашия spy-master се занимава предимно да се вживява в ролята на шефче от фирма, да повтаря постоянно колко големи и едри и прелестни са формите на секретарката му while occasionally tapping dat ass; после има някакво внезапно раздвижване в блатото на мудността и еднообразието и изведнъж стават НЕЩА които, мисля че, на този етап, вече се отказах да следя от къде са се пръкнали...
И разбира се мелодраматичният край, където маските падат, има малко заплахи, малко пистолети (няма по-нелеп женски образ от Едит, сигурно я е писал за карикатура на жените-агентки), сбогуване и ..... . .... . .. . не се ли отегчихте вече?...
Главните герои са празни същества, които чак в последните два абзаца разбират колко са самотни и колко се нуждаят един от друг и от силата на ЛЮБОВТА!
Ама нъц.
Нямам нищо против шпионски-Бондовски-романи, но просто не са за мен.А аз наистина не знаех за какво става въпрос в книгата преди да я почна.
Стори ми се (абе баш така си беше) че действието се развива нормално, до момента на около 150 страници застой, където нашия spy-master се занимава предимно да се вживява в ролята на шефче от фирма, да повтаря постоянно колко големи и едри и прелестни са формите на секретарката му while occasionally tapping dat ass; после има някакво внезапно раздвижване в блатото на мудността и еднообразието и изведнъж стават НЕЩА които, мисля че, на този етап, вече се отказах да следя от къде са се пръкнали...
И разбира се мелодраматичният край, където маските падат, има малко заплахи, малко пистолети (няма по-нелеп женски образ от Едит, сигурно я е писал за карикатура на жените-агентки), сбогуване и ..... . .... . .. . не се ли отегчихте вече?...
Главните герои са празни същества, които чак в последните два абзаца разбират колко са самотни и колко се нуждаят един от друг и от силата на ЛЮБОВТА!
Ама нъц.
March 14, 2020
Սպասումը առաջին հայացքից կարող է թվալ շատ պարզ զբաղմունք, ուղակի նստում ես և սպսում… բայց ոչ մի բան չանելու, այսինքն`սպասելու արվեստը ոչ բոլորին է տրված: Հասարակ բան է, բայց եթե դու չես տիրապետում նրան, կարող ես գնալ գրողի ծոցը…
Սիրալիրությունը, ընդհանուր առմամբ, վատ բան չէ, բայց շատ ժամանակ է խլում…
Մարդը ամեն ինչին ընտելանում է: Եվ դրա համար ամեն մի տհաճության մեջ կարելի է դրական կողմ գտնել…
Սիրալիրությունը, ընդհանուր առմամբ, վատ բան չէ, բայց շատ ժամանակ է խլում…
Մարդը ամեն ինչին ընտելանում է: Եվ դրա համար ամեն մի տհաճության մեջ կարելի է դրական կողմ գտնել…
July 17, 2017
Surprisingly good stuff. Couldn't find the English version, otherwise would recommend strongly to all. (I read it in Estonian)
March 30, 2021
O istorie încâlcită aidoma celei de faţă poate să înceapă într-o sută de feluri. Ei bine, povestirea noastră începe cu o aşteptare.
Am auzit vorbindu-se de bucuria aşteptării, dar numi amintesc să fi întâlnit oameni bucuroşi să aştepte. Iar când, după o noapte de insomnie, începi o zi de caniculă cu o durere de cap infernală, aşteptarea se transformă în chin chiar şi pentru cineva ca mine. Începi să-ţi otrăveşti sufletul cu presupuneri şi-ţi imaginezi fel de fel de lucruri – de pildă că omul pe care îl aştepţi n-o să vină, sau că va veni foarte târziu, ceea ce, în cazul de faţă, înseamnă aproape acelaşi lucru.
La prima vedere aşteptarea pare ceva simplu: stai şi-aştepţi, doar atât.
Dar nu-i aşa. Să ştii să stai fără să faci nimic e o artă, după cum artă este să nu-ţi macini nervii şi să nu te laşi ros de unul şi-acelaşi gând, ca de pildă de gândul că astăzi e luni şi că o zi de luni pierdută poate să încurce totul. Arta de a aştepta… Pare simplă, dar dacă n-o stăpâneşti, poţi să dai de dracu. Aşa cum a dat de dracu Bătrânul, odinioară, numai pentru că n-a putut rezista până la capăt. N-a mai putut să stea aşa, fără să facă nimic, să stea şi să aştepte…
Am auzit vorbindu-se de bucuria aşteptării, dar numi amintesc să fi întâlnit oameni bucuroşi să aştepte. Iar când, după o noapte de insomnie, începi o zi de caniculă cu o durere de cap infernală, aşteptarea se transformă în chin chiar şi pentru cineva ca mine. Începi să-ţi otrăveşti sufletul cu presupuneri şi-ţi imaginezi fel de fel de lucruri – de pildă că omul pe care îl aştepţi n-o să vină, sau că va veni foarte târziu, ceea ce, în cazul de faţă, înseamnă aproape acelaşi lucru.
La prima vedere aşteptarea pare ceva simplu: stai şi-aştepţi, doar atât.
Dar nu-i aşa. Să ştii să stai fără să faci nimic e o artă, după cum artă este să nu-ţi macini nervii şi să nu te laşi ros de unul şi-acelaşi gând, ca de pildă de gândul că astăzi e luni şi că o zi de luni pierdută poate să încurce totul. Arta de a aştepta… Pare simplă, dar dacă n-o stăpâneşti, poţi să dai de dracu. Aşa cum a dat de dracu Bătrânul, odinioară, numai pentru că n-a putut rezista până la capăt. N-a mai putut să stea aşa, fără să facă nimic, să stea şi să aştepte…
January 17, 2025
Българският Джеймс Бонд наднича иззад Желязната завеса .Не съм професионал в шпионството и не знам доколко са правдоподобни ситуациите,но по-скоро се наслаждавах истински на плътността на героите,диалозите и монолозите,съчетани с невероятно чувство на хумор(а ла Реймънд Чандлър),както и стиховете ,вплетени в сюжета(според читатели,те са творение на бащата на автора Николай Райнов,според други -те са си на Богомил Райнов ).
„Недей ми разказва за безоблачни дни, не ми обещавай лазури и слънце. Аз си имам сивото на мъглата и дъжда, аз съм собственик на лошото време. Нека вятърът плиска в лицето ми дъжд. Няма нищо по-хубаво от лошото време.“
„Недей ми разказва за безоблачни дни, не ми обещавай лазури и слънце. Аз си имам сивото на мъглата и дъжда, аз съм собственик на лошото време. Нека вятърът плиска в лицето ми дъжд. Няма нищо по-хубаво от лошото време.“
October 7, 2025
3/5 ⭐️
Няма нищо по-хубаво от лошото време – Богомил Райнов
Този роман е любопитен пример за български криминален и шпионски жанр, съчетаващ напрежение, атмосфера и социално-политически подтекст. Историята е увлекателна на моменти, с добре изградени сцени и усещане за интрига, а стилът на Райнов – елегантен и наблюдателен – придава на текста литературна тежест, която рядко се среща в жанра.
Въпреки това, книгата не ме спечели изцяло. Темпото често се забавя прекомерно, диалозите понякога звучат неестествено, а някои сюжетни линии се губят или се проточват без ясна цел. Повествованието има своите силни моменти, но липсва равномерност и понякога тежи повече от необходимото.
В обобщение:
Един интересен роман с атмосфера и стил, но и с немалко слабости. Не съжалявам, че го прочетох, но и не е книга, към която бих се върналa отново. 3/5.
Няма нищо по-хубаво от лошото време – Богомил Райнов
Този роман е любопитен пример за български криминален и шпионски жанр, съчетаващ напрежение, атмосфера и социално-политически подтекст. Историята е увлекателна на моменти, с добре изградени сцени и усещане за интрига, а стилът на Райнов – елегантен и наблюдателен – придава на текста литературна тежест, която рядко се среща в жанра.
Въпреки това, книгата не ме спечели изцяло. Темпото често се забавя прекомерно, диалозите понякога звучат неестествено, а някои сюжетни линии се губят или се проточват без ясна цел. Повествованието има своите силни моменти, но липсва равномерност и понякога тежи повече от необходимото.
В обобщение:
Един интересен роман с атмосфера и стил, но и с немалко слабости. Не съжалявам, че го прочетох, но и не е книга, към която бих се върналa отново. 3/5.
October 22, 2017
Шпигунська історія стає більш фантастичною і дурнуватою.
August 26, 2024
Мога да оценя стила на писане и смятам, че историята има много потенциал, но в шпионския сюжет липсваше сложност, схемаджийство, психология, авантюра, а в романтиката липсваше реална страст, която да те докосне истински в добре написания край. Исках да дам 2,5 звезди, но понеже не мога, ще трябва да са 2 за бавното и леко отегчително начало.
February 6, 2018
Täitsa tore spiooniromaan, aga ega nagu midagi rohkemat selle kohta öelda ka ei oska.
Ajaviitelugemisena täitsa okei, aga mingit sügavat elamust (ei positiivses ega ka negatiivses võtmes) ta ei pakkunud.
Ajaviitelugemisena täitsa okei, aga mingit sügavat elamust (ei positiivses ega ka negatiivses võtmes) ta ei pakkunud.
June 7, 2023
Много ми беше плоска, ама аз и без това не обичам криминални/детективски истории (освен класиката). Заряза я към средата. Като прочетох малко повече за автора, съвсем ми стана неприятна. Не препоръчвам.
July 20, 2020
Թող քամին շփի
Մեր դեմքին անձրև։
Վատ եղանակից լավ բան չկա...
Քանի որ կյանքում վատն ավելի շատ է, ուրիշ ոչ մի բան չի մնում , քան հաշտվել և սիրել...
Մեր դեմքին անձրև։
Վատ եղանակից լավ բան չկա...
Քանի որ կյանքում վատն ավելի շատ է, ուրիշ ոչ մի բան չի մնում , քան հաշտվել և սիրել...
May 8, 2023
Сравнително увлекателно написана книга. Не зная в каква аудитория се е целил авторът, но за всеки по-възрастен тази книга е страшно нереалистична.
October 13, 2025
Толкова остаряло звучи тази книга след Студената война, ама сигурно е била хит като е излязла.
March 30, 2017
There is Nothing Better than Bad Weather: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
“Because bad things are far more than the good ones, we have no other choice but to accept them and learn to love them.”
This sentence, beside being my favorite from Rainov’s novel There is Nothing Better than Bad Weather, is also very descriptive of his type of writing. With his elegant sense of humour, moderate pessimism, and enthralling tone, the author easily becomes a favorite to read. Bogomil Rainov is a highly controversial personage in Bulgarian literature. A member of the Central Committee of the Bulgarian Socialistic Party, he is responsible for the imposition of the so-called “socialistic idealism” and for the banishment of many “ideologically confused” writers. If you have never lived in a communist country, such as Bulgaria, this means writers who openly opposed the regime in their works. Rainov, quite the opposite, supported the regime and consequently was largely criticized after 1989 (the year the Communist rule ended in Bulgaria). Nevertheless, I am not ashamed to say I like his style, I enjoyed There is Nothing Better than Bad Weather, and I will indeed be reading more of his criminal and spy novels.
The first Bulgarian writer that appears in my blog is a Communist. This, however, doesn’t give you the right (or the pleasure) to condemn me immediately (as my father loves to say) BRIGHTLY RED. I completely agree that the political beliefs of an author largely influence the themes in his works (take Victor Hugo, for example, about whom I will talk in my next post). However, one being a Communist (or pretending to be such in order to escape persecutions) doesn’t immediately say anything about the quality of his works. Rainov is gifted with an incredible voice, which the reader must indeed benefit from. Keeping in mind, of course, he worked during the Communist rule.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
“Because bad things are far more than the good ones, we have no other choice but to accept them and learn to love them.”
This sentence, beside being my favorite from Rainov’s novel There is Nothing Better than Bad Weather, is also very descriptive of his type of writing. With his elegant sense of humour, moderate pessimism, and enthralling tone, the author easily becomes a favorite to read. Bogomil Rainov is a highly controversial personage in Bulgarian literature. A member of the Central Committee of the Bulgarian Socialistic Party, he is responsible for the imposition of the so-called “socialistic idealism” and for the banishment of many “ideologically confused” writers. If you have never lived in a communist country, such as Bulgaria, this means writers who openly opposed the regime in their works. Rainov, quite the opposite, supported the regime and consequently was largely criticized after 1989 (the year the Communist rule ended in Bulgaria). Nevertheless, I am not ashamed to say I like his style, I enjoyed There is Nothing Better than Bad Weather, and I will indeed be reading more of his criminal and spy novels.
The first Bulgarian writer that appears in my blog is a Communist. This, however, doesn’t give you the right (or the pleasure) to condemn me immediately (as my father loves to say) BRIGHTLY RED. I completely agree that the political beliefs of an author largely influence the themes in his works (take Victor Hugo, for example, about whom I will talk in my next post). However, one being a Communist (or pretending to be such in order to escape persecutions) doesn’t immediately say anything about the quality of his works. Rainov is gifted with an incredible voice, which the reader must indeed benefit from. Keeping in mind, of course, he worked during the Communist rule.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
July 8, 2016
Книга большей частью увлекательная с отличается интересным сюжетом. Но вот концовка, мягко говоря, разочаровала. Развязка наступила неожиданно и неоправданно быстро, оказавшись какой-то уж очень простой и незамысловатой.
August 12, 2017
įdomus tas šnipų gyvenimas.
October 28, 2025
Историята не беше моята, но ме впечатли високият авторов стил.
January 1, 2018
Уникална, както всичките от поредицата с Емил Боев
Displaying 1 - 21 of 21 reviews