„По план, разработен от Скорцени, щурмбанфюрерът от СС Вилхелм Хетъл позвъни на коменданта на унгарската столица генерал Бакаи и го помоли веднага да иде в хотел «Риц». По това време пред хотела вече се разхождаха главорезите на Скорцени в цивилни костюми, а пред входа беше спрял черният опел адмирал. Скорцени седеше сам на волана. Той, както винаги, предпочиташе лично да участвува в операцията, без да се ограничава само с разработването й. Опитът на шпионин и терорист му подсказваше, че във всяка, дори и в най-простата на пръв поглед работа могат да възникнат всевъзможни случайности и кой знае как ще действуват тогава тия дръвници, облечени в цивилни дрехи. Приблизително тридесет минути след телефонния разговор до входа на хотел «Риц» спря лека кола със знаменца на коменданта на града. Генерал Бакаи хлопна вратичката и спокойно, с походката на уверен в себе си човек, се отправи към блестящия вход на хотела. Но така и не влезе. На няколко метра от вратата върху него се нахвърлиха четирима мъжаги в цивилни дрехи и само след миг генерал Бакаи се намери в черния опел адмирал. Пред очите на изумените минувачи автомобилът се откъсна от мястото си и изчезна.“
Много се е изписало за партизанските борби против фашизма по време на Втората световна война. Някои от произведенията са по-успешни, други не толкова. За мен този роман беше от втория вид. Героите ми се сториха повърхностно обрисувани, така и не се разбира кое е онова нещо, което ги кара да се включат в съпротивителните действия. В допълнение, стилът на автора предполага бързо сменяне на места, събития и персонажи, което оставя цялостно усещане за набързо нахвърляна история.