В полунощ в квартирата на главатаря на ПОУМ — Фернандо, почука висок слаб испанец с белег на лицето, с измачкана гимнастьорка и сунка в ръка… С външния си вид той правеше впечатление на фронтовак, който е прекарал дълго време в окопите и блиндажите. Войникът часови му прегради пътя: — Къде? — Почакай, момче, не ме плаши с карабината. Имам срочна работа при синьор Фернандо. Часовият недоверчиво погледна дебелия плик, измореното лице с белега, промърмори нещо, но рече: — Почакай. Дай ми плика, аз ще му го предам, а ти постой. Или по-добре ела утре на улица „Гойя“ 17. — А, не! Аз не мога да чакам до утре сутринта! Бързо бягай и се връщай! След няколко минути момъкът с белега беше вежливо поканен в къщата. Там още не спяха. В кабинета стояха Фернандо, Дик и още трима… — Здравейте! — радостно и с интерес посрещна стопанинът човека с белега. — Значи вие сте майор Ласта? Отлично! Превъзходно! Как успяхте да се промъкнете? Вие сте герой! Човекът с белега дълго и подробно разказва как доброволно се е заел да изпълни опасното поръчение на генерал Франко. Откъде Фернандо можеше да знае, че истинският майор Ласта вече трети ден седи зад решетките, а плика с писмото на Франко… му връчи комунистът Санчес Ортис, подробно инструктиран от другаря Алфред…