Велински се отправя към касата. Натиска секрета и — това е същата емблема, която Деянов напразно опипваше, но без ефект. Велински трепва. Повтаря сложното движение. Отново без ефект. Тогава дръпва вратата и пред него зейва празната каса. Няколко мига той е вцепенен. В следващите, сякаш подивял, той се хвърля обратно в хола с неистов вик: — Къде са документите! Документите! — и инстинктивно стоварва юмрука си върху Деянов. Хваща го за гушата и започва да го души. — Документите! Документите! — вече наистина има опасност да удуши беззащитната си жертва. В последния миг той дръпва ръцете си и в тях остава отлично изработена пластична маска на Деянов, а под нея се открива лицето на Ханс — русият момък от таксито. Русите му коси се разпиляват небрежно. Сякаш видял пред себе си дух, Велински отстъпва назад… За миг в очите му светва лудост. Той не е на себе си. Съкрушен, Велински се отпуща без сила на фотьойла.