… Тия двамата са стояли там, но се е виждал само единият. Тогава малкият като увод към разговора е насочил светкавично дулото на револвера към тялото на другия и е натиснал спусъка. Разговор изобщо не е имало. Или… може би все пак е имало. Художникът е рухнал без вик. Моторът е продължавал да гърми… е, да, на малкия му е останало малко време, за да инсценира самоубийство. Само че малко е прекалил. Ако не беше правил нищо, самоубийството щеше да изглежда по-естествено… Но да пусне докрай радиото, да вземе револвера и да се прокрадне вън, а след това хладнокръвно да заличи следите си — не, това не съответствува на неговата натура. Освен това Подроужкова призна, че са се карали цяла сутрин, а дори и Славинка потвърди това. В такова настроение не се извършва убийство. Ако го беше убил той, не би се приближил толкова до него, не би се опитал да насочи револвера точно в сърцето. Не. Имаме работа с някого… от съвсем друга величина. Това убийство е като точка в края на изречение. Първата част е изрекъл Новак, а другата половина…
Arkady Vayner (1938 - 2009) was a Russian playwright and author. After graduating from high school with honors, he entered the Moscow Aviation Institute, and later joined the law faculty at Moscow State University.
Together with his brother, Georgy Vayner, he is the author of many works of detective stories, often taken from their own forensic practice. In addition, Vainer wrote plays and scripts for film and television.