Какво би било, ако ви предложат съвършен дигитален наркотик?
В близкото бъдеще няма да има забрани. Потреблението е достигнало предела си, моралът вече не е на мода, религията се е превърнала във фаст фууд. Човечеството е затънало в развлечения, разврат и наркотици. Елитът има нов вид забавление – персонална реалност, в която може да се претвори всяка, най-порочна и престъпна фантазия.
Нов технокулт, творение на тайнствена медийна корпорация обещава на всекиго безкрайни удоволствия и вечен живот в синтезирана персонална реалност. На корпоративния шпионин Золтан Варго е възложена задачата да проникне в недрата на корпорацията, създаваща тези реалности, за да изясни същността на зловещия проект, но самият той се оказва въвлечен в дяволската игра. Порнографският експеримент с милиони хора и стартирането на първата дигитална религия в света рушат всичките му планове и Золтан открива за себе си ужасяваща истина…
Конструктурът на реалностти си играе на Бог с най-доброто от вашите спомени в този кибер пънк роман. Харесвам да изследвам нови читателски територии и полета, където е проявено въображение. Стилът е на ниво, така че основно ще се занимая със сюжета и концепцията.
Първата част на книгата ми хареса най-много. Тя е от гледната точка на Золтан Варго, като всичко започва като поредна поръчка за промишлен шпионаж и прераства в дълга седмица на стажанта във фирмата - технологичен лидер със спорна репутация, но и с неограничени (явно) възможности. Само за ориентиране - интервюто му се състои в откриване, надрусване с LCD и получаване на насока от "оживяла" фигура на Буда, благодарение на психотропа. Представете си каква кариера очаква нашия човек. В книгата се редуват изследване на греховете с някои нови техно-религиозни мантри. Звучи страшно, ама всъщност не е толкова :) Има един голям проект с нещо като национално виртуално порно, или по-скоро блян по един супермодел, който за мен стои в противовес с будистката линия, която също се държи. Т.е. по-отделно всичко това може да работи и по-добре, но като цялост не разбрах докрай как отделните елементи се допълват, каква е нуждата от всеки, накъде води всеки. Поотделно са ефектни, но като че ли не правят нужния комулативен ефект.
Втората част е по-вихрена и липсата на тази обща консистентност не ми позволи да ѝ се насладя докрай. По някаква причина по органична ми звучеше гледната точка на Золтан, за разлика от тази на любимата му. Да, тук гледната точка се сменя.
Третата е съвсем кратка и идва за да приключи историята на този технологичен експеримент.
Интересна ми беше атмосферата в Сингапур, тъй като не съм бил там, а много съм слушал. Тук, обаче, говорим за съвсем различен Сингапур в близкото бъдеще. Кибер пънк версията му. Интересно ми беше и конструкцията около постолатите на будизма. В същото време, много от действията на героите не бяха в синхрон с тях. Дори имаше един разказ във втората част, нещо като развенчаване на тази (и вероятно на всички) религии.
Самият жанр нито ми е далеч, нито ми е твърде близо. Самият аз съм експериментирал с текстове за технологичен промишлен шпионаж, както и с такива за виртуална реалност. Пак ще преглеждам за книги в жанра, както и за нови издания от автора. Като цяло е интересно преживяване. 3+ ми е усешането за тази книга, около ден след завършването ѝ.
Отбелязвам, че жанрът (и книгата) е много подходящ както за визуални, така и за аудио варианти. Аз я слушах и си предствях всичко като на голям екран. Изградените картини са ефектни, така че е повече от подходящо за кино. Краят, колкото бе логичен, толкова ми се искаше и друго развитие, което да ме изненада.
P.S. Връщам се да отбележа нещо, което си мислех по време четенето, а съм забравил в ревюто. Книгата ми напомни на един ... на последния много добър филм, който съм гледал на кино - Inception.
Приятна и интересна книга с любопитен поглед към едно възможно бъдеще, макар и не на 100% разгърната като концепция, но пък оставя широко поле за обсъждане на различни философски полемики. Написана е на лек и завладяващ език, което я прави увлекателно четиво. Искаше ми се действието на места да беше малко по-динамично, но книгата си поддържа един собствен ритъм, с който започва и с който приключва. Има специфична атмосфера, която се усеща през цялото време. Самата книга е оформена доста добре, а илюстрациите към нея ѝ придават различен и модерен вид, и като продукт я правят отличителна.
Като минус лично за мен мога да посоча обратите в сюжета, които не успяха да ми подействат изненадващо – още в началото ми стана ясно кой всъщност е въпросният таен клиент на Харон. Развитието на нещата със супермодела Каролина също ги предвидих, просто нямаше начин след подобно начинание, изходът да не бъде точно такъв. Преходът между първата и втората част също не ми беше особено плавен, а някак се случи рязък и внезапен, както и смяната на героите. А любовната нишка не успях да я почувствам много убедителна.
Но в по-голямата си степен книгата ми допадна и ми хареса. Оценка: 3.8 ✨
Няма да си кривя душата – не съм кой знае колко впечатлен от книгата.
Това е роман, който ни показва едно евентуално бъдеще, в което технологиите са ни превзели до такава степен, че обикновените наркотици вече не са на мода и са определяни като слаби.
История, която ни въвлича в други измерения, където илюзията, най-силните желания и дори религията са представени като наркотик, от който се опияняват всички и много трудно се отказват от него.
Това е една сериозна книга, която прави дисекция на човечеството в едно бъдеще, което спокойно може да се нарече „почти настояще”.
Може би е заради самата тематика на романа, но аз просто не можах да се потопя в този свят, не ми се искаше да се връщам към него и просто не успя да ме развълнува.
Страхотните илюстрации в книгата на Никита Кравцов и Мария Зволинска са едно от най-хубавите неща в книгата. Много добро цялостно графично оформление.
История – 6/10 Идея – 8/10 Изпълнение – 4/10 Интрига/Темпо – 2/10 Герои – 3/10 Стил на писане (За жанра) – 4/10 Eлементи на изненада – 3/10 Емоционален заряд – 4/10 Теми за размисъл – 7/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 5/10
Във фокуса на книгата е Золтан Варго, дребен мошеник, който се прехранва с корпоративен шпионаж, който получава нова задача, която ще промени живота му. Трябва да проникне под фалшива самоличност в “Транс Реалити”, поредната високотехнологична компания с планове да завладее света, която тъкмо е изкупила веригата автоматизирани цървки, които предоставят илюзорна утеха за хора с всякакви вярвания. Още с първите си стъпки като кандидат за работа Золтан разбира, че има нещо гнило в цялата компания с ръководителите ѝ на отдели, извадени сякаш от различни митологии, но ни се налага да проследим протяжното му изследване на структурата на компанията, за да започне да се обрисува картината на това, което вече знаем от задната страница – че е направен технологичен пробив, който осигурява персонална реалност по поръчка за платежоспособните клиенти. А скоро ще се появи възможност това да се даде на всеки един човек на света – сбъдване на всички желания срещу определена цена, наркотик, който ще направи всички други ненужни.
Почнімо з того, що я повелась на обкладинку, вона мені сподобалась, або хоча б зацікавила, вона така червоненька та яскрава, що я думала і зміст буде нормальним, все ж таки було про наркотики. Я розчарувалась. Це настільки було нудно, що я застрягла на декілька днів. Немає персонажа, який би мені сподобався. А ще книжка поділена на 3 частини: перша розповідається від Золтана; друга від його дружини, але увага, через півтора року після подій першої частини, і я не побачила аж таких якихось стосунків до цього, тому я не зрозуміла як так швидко сталось; і третя теж від Золтана, але вже в іншій реальності скажімо.
Те, що мене найбільше дратувало, це момент, коли одна модель знімалась для порно ролика для оцього альтернативного всесвіту, там вона займаюсь сексом з людиною, яка вживала той наркотик, і логічно що її або вб'ють, або з нею щось зроблять, впродовж книжки, бо «вона тільки моя, і нікого більше». Так і було. Хоча, і на моменті коли оця угода відбувалась, якось теж цей момент не продумали, вона хотіла стати «богинею кохання» щоб їй всі поклонялися, і всі її хотіли, я не пам'ятаю, щоб хтось подумав, а що якщо хтось стане одержимим нею, і захоче її викрасти, вбити або згвалтувати?
Якби в мене не було такого пунктика щодо повністю прочитаної книжки, я б її кинула в закинуті книжки, а так я над нею мучилася декілька днів, і нуль позитивного з нього.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Неплохое приключенческое чтиво до первой половины, далее становится несколько скучнее и намного менее убедительней, возникает куча вопросов к сюжету и его правдоподобности. Окончание очень невнятное и, по задумке автора, должно было бы прояснить все неясности и дать все ответы - оставляет в недоумении. Попахивает К. Диком, но, быть может, в наше время написать что-то эдакое совсем уж оригинальное в жанре фантастики задача уже непосильная людям :)
Яскравий світ кіберпанку, в якому вбачається добрий потенціал, але через відверто бідну мову автора та нікому не потрібну другу частину книги, враження поступово гаснуть. Єдина річ на якій виїжджає автор- це ідея. Ідея нової цифрової релігії та цифрового наркотику, який сторює для кожного індивіда окрему реальність, дійсно викликають зацікавлення.
Якщо втомились чекати на Cyberpunk 2077, гарна можливість згаяти час😉
Тази книга стоя на рафта ми повече от четири години, преди най-накрая да се реша да я прочета. И сега, след като го направих, се чудя защо съм чакала толкова. “Дилър на реалности” ме изненада повече от приятно. Това е истински киберпънк дистопичен роман, който за мен стои редом до 1984, 451 градуса по Фаренхайт и дори Дюн: Месия. А най-впечатляващото е, че спокойно би могъл да бъде основа за цял сезон на Black Mirror.
“Дилър на реалности” е дебютният роман на Николас Димитров, написан през 2019 г., но по който авторът е работил повече от 10 години. Първоначално е публикуван на руски и впоследствие е забранен от Руската православна църква – и честно казано, изобщо не ме изненадва. Трудно ми е дори да реша откъде да започна, което само по себе си подсказва, че това е една от онези книги, които всеки трябва да интерпретира сам. Историята ѝ е многопластова и нелинейна, наситена с философия, социална критика и провокативни идеи за света, в който живеем. Романът предлага безпощаден поглед върху съвременното общество – от бизнес модела на църквата и религията в модерното общество (съответно не е изненадващо, че църквата се е почувствала леко засегната) до технологията и нейната роля в контрола над човечеството. Книгата задава въпроси, които рядко си позволяваме да си зададем: • Какво търсят хората в религията и технологиите – вяра или забрава? • Дали технологиите ни освобождават, или само ни предоставят нови видове окови? • Доколко въображението ни може да бъде враг, ако ни държи в свят на илюзии? • На какво е готов човек, за да е “щастлив” и каква е цената?
Авторът не просто поставя тези въпроси, а ги вплита в напрегнат, интелигентно изграден сюжет, който не ти дава време да се отдръпнеш. Любими цитати имам много. Ето някои от тях: “Съдбата на технологиите се определя от хората, които ги използват. И ако хората искат секс, насилие и мръсотия, никоя технология не може да им го откаже.”
“Това е един голям общ сън. Повечето хора с наше време имат всичко, което им е нужно за безгрижен живот, но защо толкова се стремят да се измъкнат от него, да се отдадат на наркотичното опиянение, да се зашеметят със силна музика, да запълнят ръцете си, с тяло, с тела, с множество тела, но душите им търсят спасение. Именно за това сега са толкова популярни религиите…Хората се опитват да изпаднат в подсъзнателно състояние в света на примитивните желания, сякаш са изгубили там нещо и не могат да го намерят. Целият свят се опитва да потъне в забрава, Золтан. Просто преди това е ставало с помощта на наркотици, транквилизатори, антидепресанти и ненужен секс, а сега на помощ идват технологиите.”
“Да, наркотиците и другите излишества изкарват хората от релси, но пък те разрушават старите структури и освобождават място за нещо по-голямо, за висше съзнание ако щеш, нов ред, идеален и вечен.”
“Въображението условно може да се раздели на две вида, вредно и полезно. Вредно е, ако изпълва живота ти с илюзии. Полезно е, когато ти помага да изграждаш свят приспособен за личното ти усъвършенстване.”
“Дилър на реалности” не е просто още един дистопичен роман – това е книга, която те кара да спреш и да се замислиш. Едновременно увлекателна, иновативна и провокираща, тя е нещо, което рядко се среща на българския пазар, а и като цяло за мен е глътка свеж въздух. Ако харесваш истории, които комбинират философия, технология и социална критика, тази книга определено ще те грабне.
Това е първата книга на Николас Димитров, а жанрът е киберпънк.
Книгата е съставена от три части. Действието се развива предимно в Сингапур, а главният герой е корпоративния шпионин Золтан. Той е внедрен в корпорацията "Транс реалити" за да разбере същността на нейната дейност. Настъпило е време в което няма морални задръжки, технологиите са напреднали, а световните религии постепенно замират. На пазара се появява нов наркотик, най-силни до момента - персоналната реалност. Наркотикът е изключително мощен, а човечеството никога не е виждало нещо подобно. Идеята е всички хора да се приобщят към персоналната реалност и да бъдат поробени чрез възможността за вечно щастие. С течение на времето в ад се превръща всичко, което е персонална реалност, а тя от своя страна става новата и единствена религия. По този начин могъщата медийна корпорация "Транс реалити" се превръща в църква. Твърди се, че книгата предизвиква множество скандали в Русия и дори е забранено нейното разпространение. Лично аз не прочетох нищо, което да води до забрана за публикуване в някои държави. Идеята за опасното развитие на технологиите, обсебеност, деградация и заличаване на света такъв, какъвто го познаваме е застъпена в много книги. Определено авторът има свежи идеи, а книгата се чете бързо.
С първата си творба Николас Димитров дава заявка, че в бъдеще ще бъде един от най-добрите автори в своя жанр.
Nikolasz Dimitrov írói stílusa és történetmesélése magával ragadó, és beszippantja az olvasót a regény. Szókimondó, olykor vulgáris, mégsem lóg ki a környezetből, hanem inkább belesimul és úgy érezzük, hogy ez nem megakasztja az olvasást, hanem inkább megfűszerezi. Nincs hiány bizarr dolgokból sem, akárcsak a fenn említett szex-teszt, vagy éppen a droggal történő stimulálás. Ebben a világban, bár kicsit Zoltánnak is meglepőek az eszközök, mégis úgy néz ki, hogy nem verik ki a biztosítékot nála. Ha nekünk kellene egy ilyen “állásinterjún” részt vennünk, valószínű fejvesztve menekülnénk, és keresnénk a megfelelő hatóságot, ahol feljelentést tehetnénk A regény első 50 oldalának elolvasását követően úgy éreztem, hogy ha valamit nem ront el az író, akkor megvan az év kedvenc könyve. Ez kitartott a kötet feléig, amikor a nézőpontváltás miatt teljesen kiestem a történetből. A regény első felében Zoltán szemszögéből követhetjük végig az eseményeket egy pontig. Majd egy napló kerül elénk, amit Zoltán felesége jegyez le a fordulópont után, mintegy kívülről szemlélve mindazt, ami azután következett, hogy Zoltánt beszippantotta a Trans-Reality, és ő lett a Valóságok Tervezője. Bár a nézetváltás nem szokatlan eszköz az íróktól, ennyire jól megkomponálva még nem találkoztam senkinél vele. Az első részben egy férfi szemszögéből követhetjük végig az eseményeket, a másodikban egy női nézőpontot kapunk. A két személyiség annyira eltér egymástól, hogy nagyon nehéz az olvasónak váltania. Sokáig érlelődött bennem a történet, és még mindig velem van. Érzem, hogy a számomra “kifogásolt” második rész is súlyos, ami valójában magában hordozza az egész történetnek a magját, mégsem sikerült még teljesen feldolgoznom a nézőpontváltást.
Книгата определено е бижу за библиотеката на всеки любител на фантастичния жанр, а ако сте и почитател на антиутопиите, още по-добре. Пълно ревю тук: http://val-popov.com/2020/08/15/%d0%b...
Головна сюжетна канва виплітається навколо винаходу - віртуальної реальності, в якій створюється кожній людині індивідуальна програма, яка дозволяє отримувати максимальну насолоду. В цій надреалістичній індивідуальній реальності є можливість переживати чужий або персонально створений різноманітний досвід: від озброєного пограбування банку до сексу з найтоповішою моделлю світу.
Хоч і базовий жанр це - технотриллер, насправді в книзі переплітаються, напевно, усі існуючі жанри, що не дуже красить письменника.
Час від часу книга відходить від основного жанру - і там можна зустріти: наукову фантастику, екшн, сімейну драму, філософські роздуми, психологічний роман, корпоративні інтриги, детектив, релігійні притчі і багато чого іншого. Але це все переплетено не завжди в логічних пропорціях. Тож виглядає, ніби такий зліплений багатожанровий франкенштейн. На довершення наприкінці роману письменник втомлюється і переповідає кульмінаційні події через кому. Хоча, треба віддати належне - роман завершується достатньо логічно. Хоча звісно, матеріалу на значно більший обʼєм: Ден Браун розтягнув би щонайменше сторінок на 900, а Ніколас вклався в 420. Хотілося, щоб деякі сюжетні елементи розкривалися докладніше, хоча з іншого боку це добре, що книжка закінчується раніше, ніж почала б набридати.
Книга містить велику кількість алюзій на реальних прототипів. На жаль, впізнав лише Річарда Бренсона, хоча там неймінг майже кожного другорядного персонажа чи локації невипадкові: модель Кароліна Шиллер, країна Азовстан і багато інших.
Особливо варто відзначити ілюстрації. Оформили її два художники, які кожен в своєму стилі поділили книгу навпіл. Кожна ілюстрація відповідає сюжету, який оповідається на цій сторінці, розширює його і дає додаткову цікаву інтерпретацію.
Є і певна унікальність. Книга складається з трьої частин. Перша оповідається від головного героя, а друга - не буду спойлерити від кого, проте цікавий момент: головний герой в цій другій частині описується в другій особі. Це вперше, коли так, ніби оповідач звертається до головного героя в листі або повідомленні. Наприклад, «на зустрічі були присутні президент, адвокати і ти», «усі уже зневірилися, аж поки ти не виступив з промовою». Вперше зустрічаю такий прийом.
Загалом читається швидко, тож легко можна поставити 3/5.
Влюбих се! Това е книга, която няма как да остане в тишината, книга, за която трябва да се говори, за която има много да се каже. Всички граници в романа са преминати, всички разбирания са преобърнати. Докато четях, изпитвах странна емоция, тоест съвкупност от връхлитащи ме емоции. Страх, отвращение, привличане, вълнение, забава и какво ли още не лъха от страниците на провокативния роман. Дори и да искаш, не можеш да останеш безразличен към света на романа, към героите и към реалностите. Да, точно така, не към реалността, а към реалностите, защото в романа съществуват много повече реалности, от колкото бихме могли да си представим . Разбита е ключалката на еднопластовия свят, в който сме заживели. "Дилър на реалности" е една нужна провокация, вик за помощ и бягство от и към реалността. Както казва авторът: „Вярвам, че всички ние сме дилъри на своята реалност“. Това, от което имаме нужда, понякога е само едно напомняне.
Вероятно преди да стане филм "Матрицата" е изглеждала като тази книга. Идеята е, че реалностите в представите ни могат да се конструират и управляват. И в един ден това може да се окаже реализирано. В книгата се описва един такъв опит, както и разбира се един възможен изход. И разбира се в добрите традиции на жанра, този изход само те води към същия вход. Повествованието се води от името на два основни образа, като има съществена разлика в качеството на мъжкия образ и доста по-слабото представяне на автора в развиването женския персонаж. Стилът е доста интересен. На места книгата си граничи с порно, но все пак известна мярка е спазена, така че четете си с едно наум.
Авторът се е опитал да представи дълбоки теми за размисъл и даже да остави край, свободен за интерпретация, но въпреки всичко това повечето му "дълбоки" мисли остават вметнати в нищото, без Николас да се обърне към тях повторно. Сюжетът се развива изключително бавно и монотонно, до такава степен, че читателят може да се загуби в историята и да потъне в скука. Образната система на героите е банална и дocтa повърхностна. Дори предполагайки, че поради самия жанр се налага Золтан да е типичния антигерой с негативни и непоносими черти, това не обяснява защо и останалите персонажи в книгата са също толкова малко разивити по отношение на характер.
There are books, that you forget what the purpose of the book was almost immediately after finishing reading it. "Дилер Реальности" is definitely not one of these books. Some elements of the book are written more carefully, more detailed, and some are rushed through, only giving dry facts about what happened. Admittedly, almost everything after the hiring of main hero to the corporation was written in a rush. But, again, on the plus side - the main idea of the book is interesting, philosophy discussions are interesting, so this book leaves mixed, but mostly positive feelings after reading.
Книгата е добра, героите са изградени и имат дълбочина на характера, историята е разказяна интересно. Хубавото беше смесването и съпоставянето на религии и богове. Може би е най-добрата българска книга, която съм чела. Започва много добре и дълго време запазва интереса. След средата малко насила я слушах. Има много добри идеи и ми се струва, ще разказаното в нея съвсем не е невъзможно да се случи в скоро време.
Прочетох книгата на един дъх! Имах доста ниски очаквания, тъй като съм фен на кибер пънк жанра както в литературата, така и във филмовото изкуство, музиката, и в общи линии не мислех, че ще открия нещо ново. Но създадената реалност е наистина въвличаща и читателят ще има върху какво да разсъждава докато се потъва във атмосферата на футуристичен Сингапур. За мен това е българският Филип Дик!
Цікава ідеа, проте реалізація ніяка. Таке враження, що книгу писав підліток: прості, часто повторювані фрази; сюжет, що розвивається «магічним» чином, дії трапляються аби заповнити порожнечу і підвести до наступного акту, виглядаючи, м‘яко кажучи, притягнутими за вуха.
Не зміг дочитачи і не планую повертатись до цього твору.
Автоцерковь. И как до этого еще не додумались? На любой вкус и цвет. Приходишь, платишь и получаешь духовное исцеление в любой желаемой форме и по любому обряду. Да это “Матрица”, но гораздо реальнее, круче, интересней.
Стоит отдать должное, прочитал книгу почти запоем с перерывами на чай\поесть\поспать. Для меня выход в такие тяжелые времена, как карантин и возможный экономический кризис - углубиться в чтение антиутопий. Понять, что не все так плохо. Пока...
Не успя да ме увлече и завлече в историята. Невероятните рисунки са тези, които правят разказа да оживява и вълнува. Без тях, книгата си остава интересна, защото е различна- нахлува в едно брутално бъдеще, но толкова.
Книгата провокира някои интересни философски въпроси, особено в първата част. Само заради това бих я прочела отново след време. Краят ми се стори много прибързан.
Підкачало тільки закінчення, особисто мені чогось не вистачило. Гарно написана, легко було зануритись у цей вигаданий (чи ні) світ. Поціновувачам кіберпанку раджу.