Обречен съм да страдам от несправедливости до края на живота си и това е! Ето че най-накрая ми предстои първата екскурзия с преспиване, а мен няма да ме пуснат да отида! Какво съм виновен, че рецептата за слайм не струваше и трябваше да се отърва от доказателствата по най-бързия начин... в тоалетната. Тя пък взе че се запуши... А имах такива епични планове за бой с възглавници, страшни истории, смешни селфита и безкомпромисна битка на пейнтбол!
Ненко Генов е бивш ученик и настоящ учител. Точно така – ВЪРНАЛ се е в училище, след всичките години, които е прекарал там. Оцелява по единствения възможен начин – с чувство за хумор. Своята джедайска мъдрост за живота в даскало той споделя в „Сбогом, дневнико!“ и неговото продължение – „Планински патаклами“.
Не пропускайте и блог с допълнително съдържание към книгата: https://sbogomdnevniko.wordpress.com/
Ненко Генов е родом от Пловдив, но живее в Полша със семейството си. Завършил е английска филология и кино режисура. Притежател е на три кубични акра книги и комикси. Когато не спасява галактиката от Тъмната страна на Силата, преподава и превежда от полски и английски. И тъй като в живота невинаги става на неговата, пише собствени книги. Единствено там има пълен контрол върху нещата. Поне докато героите му не решат да изскочат от историите си.
---------
Навремето Ненко е бил ученик. После, вместо да се отърве, е продължил да учи – най-напред английска филология, а след това и кино режисура. Работил е няколко години в телевизията, но тъй като все още не са му поверили епизод на „Междузвездни войни”, в момента кротко се преструва на учител по английски. Живее в Полша със семейството си, където е и сценарист на няколко детски театрални постановки. „Сбогом, дневнико!” е първата му книга.
ризнавам си че преди време бях от тези хора, които проявяваха скептицизъм когато ставаше въпрос за български автори. Но вече след доста прочетени книги на български автори, съм на 100% убедена че съм била в пълна заблуда. С огромно удоволствие приех отдалата ми се възможност от издателство Хермес да се включа в тяхното предизвикателство, по-случай "Дни на българската книга". Книгата която си избрах е както се вижда и от заглавието, втората част на "Сбогом, дневнико!". Насладих се на първата част с голямо удоволствие и ми беше много интересна. Ревюто може да намерите точно тук.
Във втората част ни очаква ново предизвикателство заедно с нашия главен герой и неговите приятели. Всичко започва от поредната им магария, след като се опитват да забъркат смес за Слайм - се оказва че тоалетната се запушва, пълна с брокат, лепило, сода за хляб, оцветители и май това беше. Главният ни герой веднага започва да се притесня какво ще стане когато родителите му разберат за голямата беля която е сътворил, а само след няколко дни го очаква и първата му екскурзия с преспиване и разбира се, големите планове за нея. Докато всички се приготвят за тази екскурзия, училищните часове продължават да си текат и определено в неговия клас е доста забавно, макар и госпожите и най-вече класната им Добрева да ги смятат за доста непослушни. Тук като светъл лъч се появява учителя по-рисуване, г-н Иванчев. Всички деца го смятат за много по-готин от всички учители и то най-вече заради различният подход на преподаване. По-свободно, но все пак съдържащо всичко което трябва да се предаде като материал. Насърчаващ децата да покажат рисувателните си възможности на самата екскурзия те ще се занимават с пленери на открито.
Отново си се представих във училище и си припомних някои от учителките си, напълно разбирам какво е да имаш любим учител. Нищо лично към никой учител но, винаги има един който става по-любим, било със самото отношение или пък чрез начина на преподаване и насърчаването на учените си. Отново ще се забърка една голяма каша както вкъщи, така и на екскурзията от главният ни герой, ще се изпокара с приятелите си, през това време ще намери нови, но-накрая групичката ще е с поне двама нови члена. Без повече да разкривам от сюжета, продължавам напред.
Както и в първата книга, така й в тази веселията, смешните моменти и хумора продължават с пълна сила. Отново има QR кодове, вмъкнати по-много интересен начин в самата история, които пък те ни отвеждат към доста интересни статии и видео за мен. Едната статия към която ни отвежда, става въпрос за манга и аниме. Като човек които не е много на ТИ със тези неща, ми бе доста интересно да разбера, каква е разликата между едното и другото, от къде са произлезли и какво съдържат. Най-близкото до което съм се докосвала свързано с тях е филмчето за Наруто, но нищо повече. Хареса ми как автора е вмъкнал важни и реални неща от живота. Например организация като УНИЦЕФ и това с какво се занимават. Пленерите които героите ще направят, по-идея на г-н Иванчев ще участват във благотворителна инициатива за подпомагане на други деца, които имат голяма нужда. Историята показва че е важно да бъдем добри, да си помагаме, също така да бъдем благодарни за това което имаме и да не го приемаме за даденост. Да не забравяме да правим добро, защото ако ние имаме възможността да разполагаме с телефони, лаптопи, дрехи и покрив, в момента някъде другаде има деца или пък възрастни които бедстват. Другото важно нещо са приятелите, тях също не трябва да приемаме за даденост, те са едни от хората които са винаги с нас. Когато сме тъжни, весели, а дори и хората с които някой път не са нужни думи а само с един поглед да се разберем или пък да си поделим по-една вафла. Също така, това което има и в тази втора част са илюстрациите на почти всяка една страница, те са дело на Ивайло Иванчев... да може би е някой вече познат за нас човек. Накрая на книгата пише че това не е краят, много се надявам да има и следваща книга, която ще чакам с нетърпение! И последно и тази част на Сбогом, дневнико! - НЕ Е ЗА СУХАРИ!!!
"Много е гадно, че човек не може да се събуди, когато от него се очаква точно това, но когато има възможност да си дремне до обяд, нещо го кара да скочи още преди слънцето да е изгряло."
От гледна точка на темите, заложени и разгледани в книгата, тази е по-добрата от двете. 5/5 звезди. От гледна точка на сюжета и случките обаче е по-слабата; случващото се на моменти изцяло самоцелно, така че 3/5 звезди. Книгата като цяло е сладурска и следва изпитана рецепта, която ме разсмя няколко пъти. С нетърпение чакам №3, надявам се №2 да е "междинно по-слабата" и тройката да изкърти мивки, тоалетни чинии и щрангове :)
“Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами” следва вече познатата формула на поставяне на един крайно неориентиран ученик в добре познати на децата ежедневни ситуации и гарнитура от много илюстрации. Резултатът е забавно четиво, подходящо и за по-неуверени читатели (в тяхна помощ са илюстрациите) с акцент върху важни теми като искреното приятелство, лоялността и честността.
Книгата е страхотна, също като първата част. Прочетох я на един дъх. Авторът се е успял да представи един тийн/ученически живот доста точно. Ще чакам и трета част, дано има!
Заслужаваше си чакането, както се казва. Всъщност едва ли готин човек като Ненко Генов ще реши, че забавните записки на петокласника заслужават само една книга. Но пък се казва също, че само търпеливите читатели ще получат нова и прецизно изпълнена щура история, разказана с много естествен хумор. Освен това и полезна, бих добавил аз. Сухарите отново не са поканени, да знаете! 🤓 Съвсем сигурно е, че във всяко детство се наблюдават неразбории, но когато е изживяно на пълни обороти и със съответните поуки, няма как резултатът да не е положителен. Това включва и послъгване на родителите, които имат в главите си съвсем други идеи за бъдещето на хлапаците. 😉 Като теглим чертата, едва ли някой ще тръгне да оборва истината, че едно дете трябва да изживее щастливо детство, с всичките несигурности и перипетии, изпречили се насреща. Затова и идеята на „Уницеф“, отлично представена в настоящата книга, ще продължава да буди умовете и да сбъдва детски мечти. Както и в първата книга, така и в „Планински патаклами“ („Хермес“, 2019) Ненко Генов добавя интерактивен елемент: популярни QR-кодове на страниците, които препращат към допълнително съдържание, свързано с разглежданите теми. Така приключението добива епични размери, естествено. 🤗 (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Радвам се, че има български автори, които пишат увлекателно. За един ден погълнах първата и втората част на тази поредица и много ми допаднаха както историята, така и прочитът. Свежарско, забавно и приятно за слушане, с леко намигване към възрастните.