Рамене и самоти

by Боряна Богданова, Капка Кънева (Illustrator)

Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива є свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки, вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти
просветва: има някой вкъщи. ~ Ива Колева

104 pages, Paperback

Published December 3, 2019

Reviews

[Симеон Аспарухов · Rating 5 out of 5]

Всяко тяло приема преходността в живота си като време за нежност, затишие преди истинско обичане, многоточие от посадени страхове, болест в самотността. Пластовете на
сърцето изоставят пулса в чуждите тела. Мимикрия в толкова много вода – слюнки, сълзи, локви, ромон, реки, вълни, море, дъжд… До едно небе. В синевата му само младостта е срещу годините и се стеле, подобно на прах, за да остане завинаги между ехото след „лека нощ“ и първия лъч под ресниците. „Душата свиква по-бавно от тялото“, а любовта посреща всеки неин сезон. Не казва никога сбогом. Стои и чака оттатък.

[Ива Спиридонова · Rating 5 out of 5]

Когато самотите тежат върху раменете ти, а между МЕН и ТИ се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които ЛЮБОВТА не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва НИЕ. Онези, които вече сме били и същите, които ще съществуваме завинаги в света след нас. Като прах. Или поезия.

Смисъл, затворен в скоби, за да бъде опазен. Думи, сглобяващи телата на мислите, с които да се докоснем. Изречения, разпадащи се на атомите, от които сме съставени. Поетиката на
Боряна Богданова е смела, защото изписва душата на липсващия човек. Онзи, когото всички носим в себе си.
Ива Спиридонова

[Niki Ignatov · Rating 5 out of 5]

Силен и хубав дебют за Боряна. Всеки ред е като нежна изповед, която те води все по-дълбоко, както към самия теб, така и към нея. Стиховете са бели, понякога плътни, като шепот, а други са като поток от мисли, притиснат между две жадни глътки въздух.

Накрая оставам с чувството, че авторката е скрила нещо от мен. Казала ми е толкова много, превела ме е през скрити пътеки и накрая ме е оставила сам да намеря пътя обратно към себе си. Не е честно, но ми харесва.

Препоръчвам.

[Elena Simeonova · Rating 5 out of 5]

"Рамене и самоти" е една изповед, която ни показва как всъщност не сме толкова различни едни от други. В много от римите можем да се припознаем и със сигурност всички ще ни повлияят. Всяко стихотворение е една малка история, а заедно те се преплитат и допълват. От всяка дума строи една чистота, която запленява и остава в съзнанието. Читателя ще се загуби в редовете само, за да се намери отново. Без претенция, помпозност и фалшиви маски...