Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).
Имайки Борис Априлов, България може да е съвсем спокойна и горда, че има детски писател, който по нищо не отстъпва на най-доброто от световната детска литература.
За радост на новото поколение малки читатели (а може би и за още по-голяма радост на отколешните му почитатели) веселите пътешествия на Лиско продължават! Попътният вятър довя и втората книга от превърналата се в класика поредица на Борис Априлов. „Приключенията на Лиско по море” вече акостира в книжарниците в ново, луксозно издание с илюстрациите на Мира Мирославова и логото на изд. „Ракета” – едно истинско книжно съкровище, което можете да откриете и без помощта на пиратска карта! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Колкото и да се опитвам, все стигам до мнението че няма да мога да обясня напълно колко много обожавам Лиско и колко много ме радва факта че автора на тази прекрасна поредица е българин.
Във втората книга, както става ясно и от самото и заглавие, заедно с Лиско и магарето Мокси отпрашваме на ново приключение, но този път по море. Лиско продължава да е все така невинно, любопитно и задаващо въпроси лисиче. Мечтаещо да приключенства, насам и натам. Може би си мислите че след като един орел искаше да го сервира като храна за малките, лисичето си е взело поука от това... нооо, май, май не е много така. А ревюто на "Приключенията на Лиско в гората", може да намерите тук.
След като се допитва до няколко животински представители на Тихата гора, за това как да напише бележка на родителите си, да не се притесняват за него, малкото лисиче тръгва на голямо приключение. Този път, компания на Лиско му прави небезизвестното ни магаре Мокси. С много перипетии, най-накрая тръгват и след известно време стигат до едно голямо нещо, наречено море. Докато Мокси, се задоволява с една ливада пълна с магарешки тръни, то Лиско си намира нови приятели в лицето на морските обитатели. В частност един ленив рак, едно сладко делфинче и Момчето с с бледото лице.
Разбира се, не може всичко да мине гладко и малкото лисиче отново ще попадне в опасна ситуация. Този път една опасна синя акула, ще се опита да го изяде като подарък за рождения си ден. А какво ще се случи по-нататък ще оставя на вас да разберете.
Обожавам книгите за Лиско, защото те ни показват и ни подсещат че трябва да бъдем по-добри. По-добри един към друг и към животните, карат ни или поне мен, да се замисля че приятелите са много ценни и важни. Показват тази невинност и необремененост, която малките деца носят у себе си, защото Лиско е точно като едно малко дете. Вечно задаващ въпроси, жаден за приключения и игри. Както в първата книгата, така й в тази, Лиско ме върна в моето детство и си спомних различни интересни случки. Та, да се върна пак към сюжета... Следващото нещо което същност ще спомена е края на книгата, това което много ме изненада и то приятно е срещата между Лиско и самият автор. Беше една много приятна, забавна и трогателна среща, която признавам си за първи път ми се случва - главният герой да се срещне със създателя си. Изпълнена с много забавни моменти, гарантираща приключение на 100%, изпълнена с голям набор от морски обитатели, те ще ви подарят едно леко и не напрягащо време докато четете книгата. Плюс това изключително красивите илюстрации, дело на Мира Мирославова, допринасят за доброто настроение и според мен правят самото издание и история още по-специални.
" - Обикновено всеки лъже , че е добре, макар и да не е толкова добре... Но ти не лъжеш, ти си лисиче, което винаги казва истината..."
" - За пръв път срещам такава нахална жертва. И защо не вярвате? - Защото и други са ме яли и както виждате, пак съм си жив... И тогава ме отнасяха на някаква скала, и тогава ме грабнаха внезапно... Да Ви кажа, омръзна ми да ме отвличат и разнасят насам-натам. Става банално... Слушайте бе, вие, злодейците и похитителите, вечно ли ще се повтаряте?"
"Важното е да се връщаш - продължи по-нататък мислите си Лиско. Където и да отиваш, да се връщаш: било в Тихата гора, било другаде. Защото, ако не се връщаш на онова малко парченце земя, което те е научило да бъдеш ТИ, все едно че нищо не си. И защо е така, трудно може да се обясни."
Книжката е доста сладка, и ми се струва, че дори съвременните деца биха ѝ се радвали. Освен шарените и весели герои, авторът се е опитал да вмъкне различни поуки (дори и понякога да бяха бая завоалирани).