Ужасен страх е сковал Сердика. Млади момичета изчезват, отнесени от змей. Строители намират древен запечатан ковчег, в който лежи непокътнато тяло на светица. Римският папа и Константинополският патриарх искат реликвата за себе си.Шпионите на княз Борис му донасят, че в града се готви заговор. Малко момиче на име Хуба заедно с княжеския писар Климент ще трябва да разрешат страховитите загадки, докато смъртта ги дебне на всяка крачка.
За пръв път съм разочарован от Николай Пенчев. Това не е роман за Климент, а за чисто нов герой - Хуба. Климент е по-скоро Робин, който се появява от време на време, колкото да спаси Батман от лапите на злодеите и да разобличи злодеите. С това до голяма степен се губи очарованието, което тази поредица има. Хуба си е малко скучна героиня и е далеч от детективското очарование на Климент. И все това е Николай Пенчев и всеки почитател на "Старобългарски загадки" трябва да я прочете. Надявам се обаче следващия роман отново да се върне към Климент, защото поредицата е твърде далеч от това да се изчерпи и в нея има още много радост и удоволствие.
Последната книга от поредицата ми вървеше най-бавно от всички до сега и ми хареса най-малко. Авторът се опитва да разнообразява гледните точки и начина си на писане, но тук не мисля, че е уцелил правилната формула. Книгата можеше да е двойно по-малка по обем, тръпката от криминалната загадка не беше предадена добре, основно заради това, че действието следи Хуба, а не разследващия писар Климент, като дори последните страници не успяват да убедят читателя защо момичето е чак толкова важно за цялото повествование. Краят също беше предвидим, престъпниците ми бяха ясни преди средата...
Не знам дали авторът планира следваща част, но се надявам, че ако е така, не би повторил творческите експерименти от "Каменната стая" и "Змейски дъх".
Горещо препоръчвам тази книга на всеки който обича или се е влюбил в старобългарските истории. Много обичам истории за змейове, девойки и изобщо всичко на тази прекрасна тематика в българското творчество, чувствам се великолепно четейки подобни трудове, защото винаги са ми на сърце, намирам за пълна простащина дадените лоши оценки на книгата досега. Че Хуба била напълно нов герой и то главен, уж неразбрал някой си. Смешни сте. Изключително интересни герои, повествование, на високо ниво е! Иска ми се още една книга за Хуба, за Хрис и Хриси, за още повече любов и приятелство, то някак се усети накрая, че ще има още, дано да е така!