Книгата разкрива малко известната история на “Горските братя” - партизаните в балтийските държави, борещи се срещу съветската окупация на техните страни след края на Втората световна война. Тя е разказана през личната съдба на един германски войник, който попада в руски плен през 1945 г., успява три пъти да избяга от лагера в Естония, в който е интерниран, и след това се присъединява към местните партизани. Със своите естонски другари той отново влиза в сблъсък с Червената армия. За да отслабят врага “Горските братя” извършват обири, с които финансират борбата си, взривяват жп линии, за да разстроят снабдяването на съветската армия, ликвидират колорабоционисти и представители на съветската окопационна власт. В тази си дейност те са всячески подпомагани от естонските селяни, които са едни от най-потърпевшите от колективизацията, която се извършва по съветски модел. В своята одисея сред горите на Естония той се влюбва в пасторската дъщеря Лейда, но тяхната любов се оказва много мимолетна и намира втора майка в лицето на грижовната старица майка Вилбере. Преживяванията на героя ни запознават със страданията съпъстващите налагането на съветската враст над храбрия естонски народ, който дълги години след войната продължава съпротивата срещу много по-могъщия окупатор. Разказът на Франц приключва през 1949 г., когато е заловен за четвърти път, след което преминава през концентрационните лагери Караганда, Норилск, Колима и Свредловск, за да се завърне чак през 1956 г. в родната си Германия.
Доста слаба книга. Единственото положително е общата тематика, а именно въоръжената съпротива на естонците срещу руския болшевизъм. Всъщност книгата е роман, без автор. През цялото време ми звучи неправдоподобно. Хора, действително попадали в съветски лагери акцентират винаги на глада и студа. Другите издевателства бледнеят пред тия изпитания. Неправдоподобно е през 1949г. да изпратиш писмо от СССР, което да стигне до Западна Германия. Предполагам книгата е продукт на журналистическа интерпретация на разкази от немски военопленици в Прибалтика.
Фалшив мемоар, уж от някакъв немец, за времето в което е бил заедно с естонските антисъветски партизани - "Горските братя".
Не знам кому е нужно да бълва подобни фалшификати, надали се изкарват милиони...
Исках да науча повече за съпротивата срещу болшевиките в Естония след ВСВ, но ще трябва да търся други източници.
Българското издание е без указан автор, и въпреки че две преводачки са работили по текста, той изобилства от грешки и неточности - мъка. Пушката става автомат, после картечница и така нататък.
"Франц" е пленен от болшевиките и вкаран в концлагер в Естония, от където бяга безпроблемно три пъти - но бива заловен отново изключително лесно. Докато е на свобода, е зает основно с опрашването на естонките.
Повечето случки описани в книгата са нереални и очевидно измислени. Партизаните се появяват за кратко след средата на книгата и почти нищо не научаваме за тях. Отделно, историята прекъсва през 1949 година, без ясен край и посока.
Голямо разочарование, не си давайте парите като мен за подобни некадърни измислици...