За какво би живял, ако няма за какво да умреш? За смълчаните улици, миришещи на дим и застояла кръв? Жив ли си още? Къде си? В калта на своята присъда, която нямаш силите да отречеш, защото Бог е над теб, а ти си само мимолетен проблясък в сиянието на Неговата воля. Да, бъди силен, човеко! Това е животът ти – живей го и умри, защото след него отново ще си сам. В бездната на нищото, там, където няма ангели и демони, нито зной на пещи или зимен мраз, дъх на пепел и аромат на пролетни цветя. Нищо.
Хубаво томче се е получило. Евгени Димов попадна в полезрението ми още с дебютния си сборник Затъмнение, също включен в Колекция Дракус, името му фигурира и в последните две тематични антологии на Гаяна - Зовът на Лъвкрафт и Докоснат от Шекли. Смея да твърдя, че Евгени израства като писател. Историите, които прочетох бяха с доста добре изградени психологически портрети на героите, имаше щипка философия и социална ангажираност, изобщо постарал се е да не се пусне по лековатото нанадолнище, твърде характерно за част от творците в спекулативните жанрове. Открих и сюжетни препратки между някои от произведенията, сигурен знак, че е започнал да гради своя собствена литературна Вселена. Адмирации, за което. Продължавам да го следя.
Ето и съдържанието на книжката: 1. Механизмите на злото 2. Смисълът на дърветата 3. Зовът 4. Пепел 5. "Dachboden" 6. Мизантропия 7. Зад стъклените стени 8. Някой 9. Създания от пясък 10. "Те"