What do you think?
Rate this book
Очите на града
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 10, 2019
ОЧИТЕ НА ГРАДА,
ИЛИ ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ ОТВЪД ДЕЛНИЧНОТО И ГРАДА
Пред мен е втората стихосбирка на Рени Васева "Очите на града", изд. "Многоточие-М", София, 2019 г.
Книгата излиза под редакцията на Ивелина Цветкова, дизайн на корицата и оформление Даниел Меразчиев.
И ми е трудно да продължа... не защото няма какво да кажа, а защото е твърде много.
Запознах се с Рени Васева преди няколко месеца, през пролетта на 2019-та - първо, чрез поезията й, която избликваше като свежа, живителна сила от монитора ми, караше ме да вкусвам живота вън - да усещам, слънцето, морето, бурята, да усещам вятъра върху лицето си, да виждам - с нейните очи... И това ми хареса.
После се запознахме и в реалния свят, на премиерата на списание "Картини с думи и багри" в Столична библиотека, в началото на лятото, на 19 юни, когато тя скромно излезе пред публиката, за да прочете своето любимо стихотворение (Лозницата), невключено в списанието и каза няколко думи за себе си... Разбрахме, че е учителка по литература, разбрахме, че съвсем скоро е започнала на пише поезия...
Не личеше. Нито от стиховете, които публикуваше в интернет, нито от първата й стихосбирка "Погледи", също на изд. "Многоточие-М" и спечелила конкурс за поезия на издателството.
Рени Васева пише с лекота, пише за всичко, до което се докосва и всичко, до което се докосне получава нейния отпечатък, отпечатъкът на поглед, който прониква отвъд делничното, отвъд очевидното.
Нейната поезия е стихийна, но не защото е неовладяна, а защото е многопластова; тя прелива от образност, метафорите се гонят и застъпват, мелодиката на словото кънти - не в ушите, кънти в съзнанието на читателя... и ако онова, което чувате ви звучи познато,
то не е защото сте го чували преди, а защото го мислите... защото го виждате с нейните очи.
Още при първия ми досег с поезията на Рени Васева знаех, че тя е необикновен автор, автор, който е различен от повечето днешни поети, на които свободата на интернет пространството дава лесна гласност.
Защото гласът на Рени Васева е твърде ярък, автентично нейн, за да се смеси, или да остане незабелязан в посивяващия от бързо сменящи се шарении литературно-поетичен живот, на който сме свидетели.
Трудно е да се направи разбор на тази стихосбирка, събрала 101 творби, защото всяко стихотворение е една различна картина, но и всяко води към следващото в едно
необикновено, задъхващо приключение. Трудно е да се прочете тази книга, защото не ти се иска да я оставиш, преди да си стигнал последната страница и в същото време е трудно
да понесеш товара на образното богатство и посланията, които то носи. Защото всяко стихотворение е една кулминация, един връх, който читателят изкачва, за да види следващия.
Горещо препоръчвам "Очите на града" на всеки, който е готов да тръгне с автора към върховете на поетическото изкуство и оттам да погледне света - хоризонтът е замайващо широк и прекрасен!
ИЛИ ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ ОТВЪД ДЕЛНИЧНОТО И ГРАДА
Пред мен е втората стихосбирка на Рени Васева "Очите на града", изд. "Многоточие-М", София, 2019 г.
Книгата излиза под редакцията на Ивелина Цветкова, дизайн на корицата и оформление Даниел Меразчиев.
И ми е трудно да продължа... не защото няма какво да кажа, а защото е твърде много.
Запознах се с Рени Васева преди няколко месеца, през пролетта на 2019-та - първо, чрез поезията й, която избликваше като свежа, живителна сила от монитора ми, караше ме да вкусвам живота вън - да усещам, слънцето, морето, бурята, да усещам вятъра върху лицето си, да виждам - с нейните очи... И това ми хареса.
После се запознахме и в реалния свят, на премиерата на списание "Картини с думи и багри" в Столична библиотека, в началото на лятото, на 19 юни, когато тя скромно излезе пред публиката, за да прочете своето любимо стихотворение (Лозницата), невключено в списанието и каза няколко думи за себе си... Разбрахме, че е учителка по литература, разбрахме, че съвсем скоро е започнала на пише поезия...
Не личеше. Нито от стиховете, които публикуваше в интернет, нито от първата й стихосбирка "Погледи", също на изд. "Многоточие-М" и спечелила конкурс за поезия на издателството.
Рени Васева пише с лекота, пише за всичко, до което се докосва и всичко, до което се докосне получава нейния отпечатък, отпечатъкът на поглед, който прониква отвъд делничното, отвъд очевидното.
Нейната поезия е стихийна, но не защото е неовладяна, а защото е многопластова; тя прелива от образност, метафорите се гонят и застъпват, мелодиката на словото кънти - не в ушите, кънти в съзнанието на читателя... и ако онова, което чувате ви звучи познато,
то не е защото сте го чували преди, а защото го мислите... защото го виждате с нейните очи.
Още при първия ми досег с поезията на Рени Васева знаех, че тя е необикновен автор, автор, който е различен от повечето днешни поети, на които свободата на интернет пространството дава лесна гласност.
Защото гласът на Рени Васева е твърде ярък, автентично нейн, за да се смеси, или да остане незабелязан в посивяващия от бързо сменящи се шарении литературно-поетичен живот, на който сме свидетели.
Трудно е да се направи разбор на тази стихосбирка, събрала 101 творби, защото всяко стихотворение е една различна картина, но и всяко води към следващото в едно
необикновено, задъхващо приключение. Трудно е да се прочете тази книга, защото не ти се иска да я оставиш, преди да си стигнал последната страница и в същото време е трудно
да понесеш товара на образното богатство и посланията, които то носи. Защото всяко стихотворение е една кулминация, един връх, който читателят изкачва, за да види следващия.
Горещо препоръчвам "Очите на града" на всеки, който е готов да тръгне с автора към върховете на поетическото изкуство и оттам да погледне света - хоризонтът е замайващо широк и прекрасен!
Displaying 1 of 1 review