What do you think?
Rate this book
Мравки и богове
Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.
Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.
Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.
Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.
Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата 2030 година.
„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)
Посланието на автора към читателите е: Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!
****
ИЗ „МРАВКИ И БОГОВЕ“:
„Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?“
*
„Отчайваща истина е, че нашият ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация не с великите си изобретения – не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса - ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация със световния експеримент за реализирането на правечния идеал за равенство и социална справедливост. Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци – ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши – никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото й още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян или е екот на висш небесен разум и човечеството още не е дорасло за този идеал – ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“
Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.
Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.
Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.
Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата 2030 година.
„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)
Посланието на автора към читателите е: Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!
****
ИЗ „МРАВКИ И БОГОВЕ“:
„Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?“
*
„Отчайваща истина е, че нашият ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация не с великите си изобретения – не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса - ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация със световния експеримент за реализирането на правечния идеал за равенство и социална справедливост. Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци – ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши – никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото й още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян или е екот на висш небесен разум и човечеството още не е дорасло за този идеал – ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“
486 pages, меки корици
First published January 1, 2000
43 people are currently reading
903 people want to read
About the author
Стефан Цанев
50 books171 followersРоден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
Негова съпруга е Доротея Тончева.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 77 reviews
April 2, 2013
Едва ли съм чела по-добре изграден и написан роман от много време насам.
Това е книгата, която липсваше на българската съвременна литература. Това са нейните истински герои, а не псевдо-поетите и псевдо-интелектуалците, (почти винаги съчетани в будеща съжаление комбинация).
,,Мравки и богове'' е тъжната история на рода Кардамови и на техния микросвят, изнасилен от разпадащия се под напора на комунизма макросвят. В семейство на черни овце, на поддръжници на Партията, на нейни противници, на мечтатели, на прагматици, на романтици и на самотници, се проектира живота на цяла България през един период, за който 23 години се пише и говори и все нищо не се казва и нищо не излиза. Или ако излезе, пиянските неволи на българския съвременен графоман някак успяват да го засенчат и читателите стигат по-лесно до ,,Алкохол" на Терзийски, отколкото до ,,Мравки и богове'' на Цанев.
Ако по някакъв повод четете това, което пиша, спрете и потърсете романа на Цанев.
И започнете да четете него.
Това е книгата, която липсваше на българската съвременна литература. Това са нейните истински герои, а не псевдо-поетите и псевдо-интелектуалците, (почти винаги съчетани в будеща съжаление комбинация).
,,Мравки и богове'' е тъжната история на рода Кардамови и на техния микросвят, изнасилен от разпадащия се под напора на комунизма макросвят. В семейство на черни овце, на поддръжници на Партията, на нейни противници, на мечтатели, на прагматици, на романтици и на самотници, се проектира живота на цяла България през един период, за който 23 години се пише и говори и все нищо не се казва и нищо не излиза. Или ако излезе, пиянските неволи на българския съвременен графоман някак успяват да го засенчат и читателите стигат по-лесно до ,,Алкохол" на Терзийски, отколкото до ,,Мравки и богове'' на Цанев.
Ако по някакъв повод четете това, което пиша, спрете и потърсете романа на Цанев.
И започнете да четете него.
March 23, 2013
Разрушителната стихия на българщината: http://knigolandia.info/book-review/m...
Очаквах нещо голямо от “Мравки и богове” на Стефан Цанев. Получих нещо чудовищно. Нещо, разкъсващо вътрешностите, нещо, което наистина ти причинява почти физическа болка от смазващия товар, който мята върху теб без жал. Това е една от онези, български от първата до последната буква книги, които са непреводими на езика на друг ум и друга душа. Има я, за да се прицелва в челото ти и да разстрелва заблудите ти, да оголва реалността, докато се озъби, зла и страшна, срещу ти.
Пред тази книга личните убеждения не важат. Да, те са в ума ти, но докато четеш, биват изключвани едно по едно. Заема ги тръпката на усещането, че зад думите има много повече, че зад света има много повече, че Цанев е провидял неща, които не са за смъртните. И ги е предал на езика на болката, който българите засукват с майчиното мляко, овладян до съвършенство през вековете. Затова, четейки, изключваш рационалното, изключваш антипатриотарското и антирелигиозното – и избираш, не, налага ти се – нека е само за неколкостотин страници! – да станеш друг, много различен човек. Пък нека после животът си продължи така, както го желаеш и както си убеден, че е правилно. Това е истинската, свирепа мощ на Литературата и на истинското писане – че може да подчини всеки на себе си и да го оформи в своя калъп. Не ми се противи, заради такива тръпки се поддаваме и на любовта, и на страстта, на всичко, което ни прави това объркано и вечно разкъсвано от вътрешни демони нещо, наречено човек.
Голямата литература е единственият истински променящ съзнанието наркотик.
http://knigolandia.info/book-review/m...
Очаквах нещо голямо от “Мравки и богове” на Стефан Цанев. Получих нещо чудовищно. Нещо, разкъсващо вътрешностите, нещо, което наистина ти причинява почти физическа болка от смазващия товар, който мята върху теб без жал. Това е една от онези, български от първата до последната буква книги, които са непреводими на езика на друг ум и друга душа. Има я, за да се прицелва в челото ти и да разстрелва заблудите ти, да оголва реалността, докато се озъби, зла и страшна, срещу ти.
Пред тази книга личните убеждения не важат. Да, те са в ума ти, но докато четеш, биват изключвани едно по едно. Заема ги тръпката на усещането, че зад думите има много повече, че зад света има много повече, че Цанев е провидял неща, които не са за смъртните. И ги е предал на езика на болката, който българите засукват с майчиното мляко, овладян до съвършенство през вековете. Затова, четейки, изключваш рационалното, изключваш антипатриотарското и антирелигиозното – и избираш, не, налага ти се – нека е само за неколкостотин страници! – да станеш друг, много различен човек. Пък нека после животът си продължи така, както го желаеш и както си убеден, че е правилно. Това е истинската, свирепа мощ на Литературата и на истинското писане – че може да подчини всеки на себе си и да го оформи в своя калъп. Не ми се противи, заради такива тръпки се поддаваме и на любовта, и на страстта, на всичко, което ни прави това объркано и вечно разкъсвано от вътрешни демони нещо, наречено човек.
Голямата литература е единственият истински променящ съзнанието наркотик.
http://knigolandia.info/book-review/m...
October 6, 2025
Не ми допада как и за какво пише Цанев. След една пета прочетена, се отказвам да довърша книгата.
Грозно ми става на душата от този текст, не ми се четат такива уродливи истории…
P.S. Чудесна рецензия на тази творба е публикувал г-н Йордан Ефтимов в "Литературен вестник". "Историческият роман - този валяк", бр.8 от 2001 година.
Грозно ми става на душата от този текст, не ми се четат такива уродливи истории…
P.S. Чудесна рецензия на тази творба е публикувал г-н Йордан Ефтимов в "Литературен вестник". "Историческият роман - този валяк", бр.8 от 2001 година.
June 3, 2023
Отвъд всякакви звезди е тази книга.
January 25, 2019
Всеки има собствен критерий или начин, по който оценява прочетена книга. За мен лично този критерий е колко пъти съм се спрял, прочел съм повторно няколкото там реда привлекли вниманието ми, вероятно съм ги запазил по някакъв начин и когато стигна до момента, в който пиша ревю отварям тези снимки/записки и ги разглеждам и си припомням за книгата, както и ги ползвам като отправни точки. Този малък увод се появи именно тук, защото малко са книгите, които са ме спирали толкова пъти, че да се откажа да запазвам всичко, защото няма да мога да го включа тук, малко са книгите (или поне в моя скромен читателски опит) като ‘Мравки и богове’.
В книгата си, Стефан Цанев ни предлага неговия поглед върху събитията около един от по-тъмните за нас, като нация, векове. Ако сте скептични още тук, знайте, че аз също не гледах така на точно този век, но повярвайте ми след прочита, ще разберете какво имам предвид. Не е никак случайно, че подзаглавието на книгата е 'Хроника на XX век', защото то определено е доста описателно, пък нали така ни учеха в училище, заглавието трябва да представя това, за което се разказва по максимално добър, кратък и обобщен начин. Е, аз и тогава не се съгласявах с даскала по български език, така че съм доста доволен от реалното заглавие, което всеки може да интерпретира по собствен начин, но с помощта на автора аз май стигнах до.. уж сме богове, а всъщност - мравки, но нека не избързвам чак толкова.
Книгата представя доста брутални картини и не ми беше никак леко в голяма част от ситуациите, замисляш се, така действа. Припомни ми поне малко за случки в 'Калуня-каля', където също не липсваха откровености за тъмен период от историята ни, но ако там думата ‘брутални’ бе използвана като синоним на тираничен, насилствен и други такива 'красоти', то тук са задушаващи и репресивни, което на мен ми се струва като по-гадният вариант.
Четейки книгата открих и запазих и някои по-лекички моменти като '...няма по-зловещо нещо от придворния журналист', което имайки предвид събириателния образ на 'журналиста' на 21 век, вероятно използвано днес повече би се доближило до комплимент, отколкото обида.
Но има и страшни..
'Инак животът нататък потече тихо и мирно. Свикнахме. Никой не надигна вече глава. Нямахме земя, нямахме грижи, нямахме мисли, имаше кой да мисли вместо нас за всичко: кога да орем, какво да сеем, кога кое как; ний вършехме каквото ни кажеха, хапвахме, пийвахме. Беше ни даже хубаво.'
Цанев знае, примирението е най-лошо. Най-низшето състояние на духа, което можем да достигнем. Тъпо примирение, предвид колко често го срещам в различни български книги достигам до извода, че винаги ни е било проблем.. Не се примирявайте.
Любимият ми образ от книгата ще остане Варадин - мечтателят, човекът, който гледа съзвездията и не принадлежи никъде, просто е на грешното място, но Секула. О, Секулиният образ остави дълбок белег у мен. Тя представи образът на изтерзания от съмнения човек, а всъщност, не сме ли всички такива?
'...рай тук на земята тя не видя, освен изрисувания рай върху таблата на кревата, съзерцаваше го с часове и си шепнеше: Господи, нима наистина някъде по света има щастливи хора?'
На въпроса, всеки сам за себе си, моля.
'Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими'
Впрочем това е единственият цитат, който знаех от цялата книга и никога не се поинтересувах откъде е, та изобщо и не подозирах, че авторът е Цанев. Е, останах доволен.
Имаше още много моменти, които ме накараха да се замисля и исках да включа, но честно казано, просто трябва да се изживее от първо лице, просто неописуемо е. Интересно е, че самата 'времева линия' е леко разбъркана на моменти и е малко странно, но спокойно, дори да ви се струва, че няма, всъщност си има абсолютно нужното наличие на логика и последователност в събитията. И ще завърша с референция към нещо, което остана запечатано в мен. То бе повтаряно в книгата неколкократно, та сигурно заради това остана, но наистина е нужен прочит, затова няма да го коментирам, просто ще кажа... дано Цанев не е прав и ние никога не сме 'превързани за своя телефонен стълб'. Be free.
В книгата си, Стефан Цанев ни предлага неговия поглед върху събитията около един от по-тъмните за нас, като нация, векове. Ако сте скептични още тук, знайте, че аз също не гледах така на точно този век, но повярвайте ми след прочита, ще разберете какво имам предвид. Не е никак случайно, че подзаглавието на книгата е 'Хроника на XX век', защото то определено е доста описателно, пък нали така ни учеха в училище, заглавието трябва да представя това, за което се разказва по максимално добър, кратък и обобщен начин. Е, аз и тогава не се съгласявах с даскала по български език, така че съм доста доволен от реалното заглавие, което всеки може да интерпретира по собствен начин, но с помощта на автора аз май стигнах до.. уж сме богове, а всъщност - мравки, но нека не избързвам чак толкова.
Книгата представя доста брутални картини и не ми беше никак леко в голяма част от ситуациите, замисляш се, така действа. Припомни ми поне малко за случки в 'Калуня-каля', където също не липсваха откровености за тъмен период от историята ни, но ако там думата ‘брутални’ бе използвана като синоним на тираничен, насилствен и други такива 'красоти', то тук са задушаващи и репресивни, което на мен ми се струва като по-гадният вариант.
Четейки книгата открих и запазих и някои по-лекички моменти като '...няма по-зловещо нещо от придворния журналист', което имайки предвид събириателния образ на 'журналиста' на 21 век, вероятно използвано днес повече би се доближило до комплимент, отколкото обида.
Но има и страшни..
'Инак животът нататък потече тихо и мирно. Свикнахме. Никой не надигна вече глава. Нямахме земя, нямахме грижи, нямахме мисли, имаше кой да мисли вместо нас за всичко: кога да орем, какво да сеем, кога кое как; ний вършехме каквото ни кажеха, хапвахме, пийвахме. Беше ни даже хубаво.'
Цанев знае, примирението е най-лошо. Най-низшето състояние на духа, което можем да достигнем. Тъпо примирение, предвид колко често го срещам в различни български книги достигам до извода, че винаги ни е било проблем.. Не се примирявайте.
Любимият ми образ от книгата ще остане Варадин - мечтателят, човекът, който гледа съзвездията и не принадлежи никъде, просто е на грешното място, но Секула. О, Секулиният образ остави дълбок белег у мен. Тя представи образът на изтерзания от съмнения човек, а всъщност, не сме ли всички такива?
'...рай тук на земята тя не видя, освен изрисувания рай върху таблата на кревата, съзерцаваше го с часове и си шепнеше: Господи, нима наистина някъде по света има щастливи хора?'
На въпроса, всеки сам за себе си, моля.
'Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими'
Впрочем това е единственият цитат, който знаех от цялата книга и никога не се поинтересувах откъде е, та изобщо и не подозирах, че авторът е Цанев. Е, останах доволен.
Имаше още много моменти, които ме накараха да се замисля и исках да включа, но честно казано, просто трябва да се изживее от първо лице, просто неописуемо е. Интересно е, че самата 'времева линия' е леко разбъркана на моменти и е малко странно, но спокойно, дори да ви се струва, че няма, всъщност си има абсолютно нужното наличие на логика и последователност в събитията. И ще завърша с референция към нещо, което остана запечатано в мен. То бе повтаряно в книгата неколкократно, та сигурно заради това остана, но наистина е нужен прочит, затова няма да го коментирам, просто ще кажа... дано Цанев не е прав и ние никога не сме 'превързани за своя телефонен стълб'. Be free.
July 26, 2022
Каквото и да напиша за този роман ще е малко, повърхностно и недостатъчно! Затова ще призова всеки читател, който още не го е направил просто да го прочете!
Великолепен епос за фамилията Кардамови, чийто живот се разгръща на фона на брутални исторически събития. Признавам си, че не съм чела много по темата, но определено имам желание. Скоро “Ангелски езици” и “Бежанци”.
Великолепен епос за фамилията Кардамови, чийто живот се разгръща на фона на брутални исторически събития. Признавам си, че не съм чела много по темата, но определено имам желание. Скоро “Ангелски езици” и “Бежанци”.
May 19, 2023
Еха, ето на това му викам аз мащабен роман!
Много ми хареса, много! Прочитът в Сторител е страхотен, силно препоръчвам и него!
Много ми хареса, много! Прочитът в Сторител е страхотен, силно препоръчвам и него!
December 29, 2022
"Мравки и богове" обръща наопаки и ума, и душата, и дълбае ли, дълбае в читателя на някакво интуитивно, първично ниво.
След последната страница оставам без думи пред мощта на този роман...
След последната страница оставам без думи пред мощта на този роман...
April 1, 2016
„Мравки и богове” е изключително подходящо заглавие за тази книга, защото отразява перфектно двете ѝ същности.
Това не е роман. Това е наполовина роман (и то интересен, емоционален, вълнуващ роман), наполовина политически очерк (и то слаб и елементарен политически очерк). Тези две същности на книгата влизат в много остро противоречие и в крайна сметка изграждат една нестройна, несиметрична книга.
Някои глави са гениални и четенето им е най-висше удоволствие. Отделни елементи от душевността на българите са уловени по страхотен начин и са описани майсторски. Главите с Христос и Юда са сред най-изключителните интерпретации на библейската история, на които някога съм попадал, напомниха ми на „Майстора и Маргарита”, четях ги със затаен дъх. В разказа за съдбите на героите има невероятна магичност, страхотна мистика, която просто те грабва и те увлича. Но, за жалост, не всички глави са такива. Защото ги има и другите – главите, посветени на идването на комунизма, в които Стефан Цанев съвсем е забравил сюжета и героите си и се е хвърлил да описва подробно и изключително тенденциозно този период. Просто Цанев се е унесъл в бесния си антикомунизъм и забравил, че пише роман. Кардамови – уж главните герои в книгата, просто изчезват в един момент, разказът за тяхното семейство е заменен от безкрайни историйки за случайни добри хора, пострадали зверски от комунизма. Страници след страници, глави след глави, подробни описания на най-разнообразни мъчения и страдания. Като чете тая книга човек направо ще се зачуди как са останали живи хора в страната, все едно след 45-та населението е било напълно заличено и са останали има-няма 10% от българите… После главите за първите години от комунизма свършват и човек си казва „Ах, най-сетне, сега историята отново ще се върне към Кардамови!”, но, уви, това не се случва. Има рязък скок във времето, стига се до настъпването на демокрацията и веднага се почва отново – безкрайни политически очерци как е настъпила демокрацията, колко много грешки са допуснати и какво е трябвало да се направи иначе, при това не сериозни и дълбоки, а най-елементарни и повърхностни. Но пък доста пространни. Идват и описанията на зверствата на демокрацията – по-кратки и сбити, но все пак достатъчно обилни, че да са повторяеми и скучни.
Темата за комунизма е дъвкана и предъвквана в последните 25 години, адски тенденциозно и ужасно досадно. Аз съм човек, който от сърце желае да даде шанс на новата българска литература и редовно опитвам да видя накъде се развива, но вече изпитвам непоносимост към безбройните романи, които „разкриват по смел начин истината за зловещите събития от идването на комунизма!!!”. Всяка втора книга е такава. Ужасно е. А втората най-експлоатирана тема е тази за края на комунизма и първите години за демокрацията. Струва ми се, че безбройните автори, които пишат за това, дори не си четат един на друг книгите и затова всеки казва едно и също, без да знае, че то е написано и публикувано хиляда пъти. Или може би издателите ни просто обичат да публикуват еднакви книги?
Както и да е. Но жалко за Цанев. Имаше потенциал тази книга, имаше огромен потенциал. Може би този автор просто не знае как да пише дълги книги. Защото първите стотина страници са невероятни, стилът е много грабващ, омагьосващ, пленяващ. И после става скучно и еднообразно, защото се усеща, че Цанев използва едни и същи средства отново и отново и отново, за да напълни 500 страници. Общо взето книгата съдържа няколко страхотни глави и голямо количество ненужен пълнеж.
Но пък Секула е много яка!
Това не е роман. Това е наполовина роман (и то интересен, емоционален, вълнуващ роман), наполовина политически очерк (и то слаб и елементарен политически очерк). Тези две същности на книгата влизат в много остро противоречие и в крайна сметка изграждат една нестройна, несиметрична книга.
Някои глави са гениални и четенето им е най-висше удоволствие. Отделни елементи от душевността на българите са уловени по страхотен начин и са описани майсторски. Главите с Христос и Юда са сред най-изключителните интерпретации на библейската история, на които някога съм попадал, напомниха ми на „Майстора и Маргарита”, четях ги със затаен дъх. В разказа за съдбите на героите има невероятна магичност, страхотна мистика, която просто те грабва и те увлича. Но, за жалост, не всички глави са такива. Защото ги има и другите – главите, посветени на идването на комунизма, в които Стефан Цанев съвсем е забравил сюжета и героите си и се е хвърлил да описва подробно и изключително тенденциозно този период. Просто Цанев се е унесъл в бесния си антикомунизъм и забравил, че пише роман. Кардамови – уж главните герои в книгата, просто изчезват в един момент, разказът за тяхното семейство е заменен от безкрайни историйки за случайни добри хора, пострадали зверски от комунизма. Страници след страници, глави след глави, подробни описания на най-разнообразни мъчения и страдания. Като чете тая книга човек направо ще се зачуди как са останали живи хора в страната, все едно след 45-та населението е било напълно заличено и са останали има-няма 10% от българите… После главите за първите години от комунизма свършват и човек си казва „Ах, най-сетне, сега историята отново ще се върне към Кардамови!”, но, уви, това не се случва. Има рязък скок във времето, стига се до настъпването на демокрацията и веднага се почва отново – безкрайни политически очерци как е настъпила демокрацията, колко много грешки са допуснати и какво е трябвало да се направи иначе, при това не сериозни и дълбоки, а най-елементарни и повърхностни. Но пък доста пространни. Идват и описанията на зверствата на демокрацията – по-кратки и сбити, но все пак достатъчно обилни, че да са повторяеми и скучни.
Темата за комунизма е дъвкана и предъвквана в последните 25 години, адски тенденциозно и ужасно досадно. Аз съм човек, който от сърце желае да даде шанс на новата българска литература и редовно опитвам да видя накъде се развива, но вече изпитвам непоносимост към безбройните романи, които „разкриват по смел начин истината за зловещите събития от идването на комунизма!!!”. Всяка втора книга е такава. Ужасно е. А втората най-експлоатирана тема е тази за края на комунизма и първите години за демокрацията. Струва ми се, че безбройните автори, които пишат за това, дори не си четат един на друг книгите и затова всеки казва едно и също, без да знае, че то е написано и публикувано хиляда пъти. Или може би издателите ни просто обичат да публикуват еднакви книги?
Както и да е. Но жалко за Цанев. Имаше потенциал тази книга, имаше огромен потенциал. Може би този автор просто не знае как да пише дълги книги. Защото първите стотина страници са невероятни, стилът е много грабващ, омагьосващ, пленяващ. И после става скучно и еднообразно, защото се усеща, че Цанев използва едни и същи средства отново и отново и отново, за да напълни 500 страници. Общо взето книгата съдържа няколко страхотни глави и голямо количество ненужен пълнеж.
Но пък Секула е много яка!
January 14, 2019
„Тъй се мъчи да заблести и
човекът, преди да угасне - помисли си Данаил. - Като дойде краят, сещаме се
за великите си някогашни намерения и за два часа искаме да свършим онова,
за което не сме намерили време цял живот“
човекът, преди да угасне - помисли си Данаил. - Като дойде краят, сещаме се
за великите си някогашни намерения и за два часа искаме да свършим онова,
за което не сме намерили време цял живот“
February 12, 2023
Иска ми се да напиша нещо смислено и задълбочено за този роман, защото заслужава изключителна оценка, но не успявам. Опитах да пресъздам впечатленията си в няколко изречения, но не се получи, прозвуча нелепо и наподобяваше лаично клише.
Всепоглъщаща творба, разтърсваща, космополитна… Прочетете я.
Всепоглъщаща творба, разтърсваща, космополитна… Прочетете я.
October 15, 2018
...сит на гладен вяра не хваща, но в обратното съм сигурен: гладният не вярва на сития, за да ти вярва един народ - трябва да живееш като него, не да живееш като бей, а да викаш: народе, аз мисля и плача за тебе... че кой луд да ти вярва?; демокрацията е най-беззащитният режим, свободата е най-тежкото робство, защото трябва сам да се подчиниш на себе си, на свободните си принципи, на собствените си закони, на диктатурата ти на собствената си съвест; трябва да пазим демокрацията най-много от себе си, особено когато в ръцете ти е властта...
Простаците са непобедими!
Много мрази българинът. Сякаш го зачеват с омраза. “А омразата яде душата”-казваше Секула.
Простаците са непобедими!
Много мрази българинът. Сякаш го зачеват с омраза. “А омразата яде душата”-казваше Секула.
February 28, 2021
“България ще стане истински свободна и демократична след 30-40 години, когато управлението на държавата ни се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат. Те ще бъдат други хора - умни, добри и безкористни, за едната чест ще служат на отечеството ни, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?”
Някъде след падането на комунизма, тоест преди 30 години :)
Наистина, понякога се обърквах от начина по който е структурирана книгата, но цялостно научих и си взех много от нея.
Някъде след падането на комунизма, тоест преди 30 години :)
Наистина, понякога се обърквах от начина по който е структурирана книгата, но цялостно научих и си взех много от нея.
February 14, 2023
Прочетете това чудо - сега, утре, в петък...
Но обезателно го направете!
Увéрена съм, че има теми, които няма смисъл да се нищят. Колкото хора, толкова вътрешни светове, но пък от някои неща не може да се избяга. И не бива.
Ще перифразирам нещо - един разказал история за 12 души, които решили да правят не знам си какво, обаче започнали всички да се дебнат един-друг да не крадат. Работата не вървяла хич от дебнене. Взели решение всички да крадат, за да е по-лесно и да не се дебнат - само един отказал да краде. Убили го.
Но обезателно го направете!
Увéрена съм, че има теми, които няма смисъл да се нищят. Колкото хора, толкова вътрешни светове, но пък от някои неща не може да се избяга. И не бива.
Ще перифразирам нещо - един разказал история за 12 души, които решили да правят не знам си какво, обаче започнали всички да се дебнат един-друг да не крадат. Работата не вървяла хич от дебнене. Взели решение всички да крадат, за да е по-лесно и да не се дебнат - само един отказал да краде. Убили го.
January 29, 2021
Ще е трудно да удавя болката си, докато споделям мнение за тази книга, задължителна за всеки. Стефан Цанев разпъва на кръст българина на XX век. През призмата на едно малко градче, той затвърждава веруюто, че " каквот�� сами си направим, никой друг не може да ни го направи"..Изричат се заковаващи истини, разкъсващи месо от тялото на българина.
За мен, тази книга, редом с книгата на Георги Марков "Задочни репортажи за България" следва да бъдат изучавани в училище..
За мен, тази книга, редом с книгата на Георги Марков "Задочни репортажи за България" следва да бъдат изучавани в училище..
October 3, 2016
Американците биха го нарекли "пачуорк". Аз по-скоро клоня към тюрлюгювеч.
Накратко - Стефан Цанев взема няколко свои известни пиеси "Животът, това са две жени", "В неделя Господ си почива" и други, взема смело страници от "Българска история" и разни други негови книги и прави роман.
За хора, които не са запознати с творчеството му - романът навярно би бил интересен, Цанев не пишеше лошо. Казвам пишеше в минало число, защото в тая книги много ярко си личи това, което ме отврати от човека Цанев (на поета ще съм доживотен фен) след промените по 10-ти. След представлението на една от любимите ми негови пиеси слушах половин час оплакване как той бил поборник срещу властта, пък го били забравили...
Тук е половин роман...
Като цяло - прочетете го! Развитият образ на Секула е много интересен, макар че за сметка на него Цанев е оставил други, доста интересни образи само скицирани...
Ако сте му почитател на творчеството, по-добре го пропуснете. Премятах цели страници, които знаех от другите книги, а особено в книга трета оплакванията колко са го забравили ми дойдоха много...
Лошо е човек да се запознава с кумирите си.
Но "Раздавай, Секуло, раздавай!"
Накратко - Стефан Цанев взема няколко свои известни пиеси "Животът, това са две жени", "В неделя Господ си почива" и други, взема смело страници от "Българска история" и разни други негови книги и прави роман.
За хора, които не са запознати с творчеството му - романът навярно би бил интересен, Цанев не пишеше лошо. Казвам пишеше в минало число, защото в тая книги много ярко си личи това, което ме отврати от човека Цанев (на поета ще съм доживотен фен) след промените по 10-ти. След представлението на една от любимите ми негови пиеси слушах половин час оплакване как той бил поборник срещу властта, пък го били забравили...
Тук е половин роман...
Като цяло - прочетете го! Развитият образ на Секула е много интересен, макар че за сметка на него Цанев е оставил други, доста интересни образи само скицирани...
Ако сте му почитател на творчеството, по-добре го пропуснете. Премятах цели страници, които знаех от другите книги, а особено в книга трета оплакванията колко са го забравили ми дойдоха много...
Лошо е човек да се запознава с кумирите си.
Но "Раздавай, Секуло, раздавай!"
September 25, 2016
През зимата на 2001 г. завеждащата културния отдел на вестник „Труд“ Ива Йолова ме покани за рецензия на този роман. След като прочетох книгата, казах, че рецензията ще е отрицателна, но г-жа Йолова въпреки това продължи да настоява за текст. Е, след като го изпратих, чаках десетина дни и понеже не излизаше, попитах по телефона ще излезе ли изобщо. Ива Йолова ми обясни, че не очаквала дотам отрицателна рецензия и тъй като Стефан Цанев е сред обичаните от редакцията автори, за да не бъде обиден, отказват текста ми. Така се стигна до публикацията му (след преработка) в „Литературен вестник“, год. XI, бр.8 от 28.2.2001, с.5 (в рубриката „Семинари НБУ“). Рецензията бе оглавена „Историческият роман – този валяк“ и макар да бе по повод „Мравки и БОГОВЕ“ на Стефан Цанев, фокусът й бе върху репресивните механизми на българския исторически роман изобщо.
January 11, 2014
На човек му трябват много сили, за да прочете тази книга. Тя е тотален разбивач на илюзии всякакви. Отваря очите за много неща. Жестока книга!
October 6, 2025
2.5 ⭐️
„Мравки и богове“ от Стефан Цанев е амбициозен и провокативен роман, който се радва на голяма популярност сред българската публика. Авторът се опитва да обхване човешките и обществените превратности на България през целия XX век, разказани през съдбата на семейство Кардамови.
Не мога да отрека, че Цанев владее езика блестящо. Пише богато, изразително, с вкус към детайла и с наситеност, която рядко се среща. Диалектните изрази, които използва, не натежават, а напротив, придават автентичност и живост на разказа.
Романът се стреми да бъде хроника, не просто семейна сага, а огледало на историческите и идеологическите борби, които бележат няколко десетилетия от живота на България. Темите са многобройни и пъстри, но зад тях стои дълбок интерес към човешката природа, към доброто и злото, към политическата и историческата идеология, към въпросите за вярата и морала.
Авторът, дали за добро или лошо, очевидно предпочита тежката форма. Той не се страхува да показва насилие, нито да вмъква религиозни, етнически и философски разсъждения. Цанев интригува читателя с въпроси, на които не предлага готови отговори.
Портретите на семейство Кардамови и отделните лични истории са изключително силни. Те функционират като микрокосмос, чрез който авторът разгръща национални и социални процеси. От тези малки човешки съдби изплуват големите исторически въпроси, които продължават да ни вълнуват и днес. Важно е само да ги разглеждаме от различни гледни точки, преди да изречем окончателното си мнение.
Историята на рода и семейството в книгата за мен беше изключително интересна. Персонажът на Секула ми стана особено близък, може би защото откривам в нея много от моята баба, а и от много други баби, които познаваме, жени, живели бурен живот, но въпреки всичко запазили своята сила и чувствителност и религиозност. Те често приемат различни авторитети, литературни, исторически, политически, и дори в напреднала възраст продължават да ги сънуват. Да, ние може и с усмивка да кажем „пророчески неща на бабичка“, но всъщност тези сънища не са предсказания, а начин да осмислят и преработят действителността, която често е била недостъпна за тях поради липсата на информация или възможност за открит разговор. Историята на рода и семейството в романа е за мен една от най-ценните му части, човешка и многопластова. Ако авторът беше се съсредоточил именно върху това измерение, а не се разпростирал толкова в историко-философските отклонения, вероятно оценката ми за книгата би била още по-висока.
Историческата част на книгата ми беше най-трудна за възприемане. О, колко силно можех на моменти да не се съглася с Цанев. За съжаление, първо трябва да призная, че обемът на творбата просто не позволява такава амбициозност. И второ, тази накъсаност, това вмъкване на лични тълкувания за историята и за влиянието ѝ върху българската психология, често ми се сториха неуместни. Спирането на иначе добро повествование за семейна история само и само да се вмъкнат религиозни или исторически факти беше, според мен, напълно излишно.
На моменти дори бях склонна да дам изключително ниска оценка на книгата само заради желанието на Цанев да „заличи“ определени моменти от българската история за сметка на други, които удобно пропуска. Това не подхожда на автор, който има претенции за историческа задълбоченост, особено когато пропуските съвпадат с онези векове, които през 90-те години удобно се пренебрегваха в учебниците. Не прави чест да изтриваш част от историята и едновременно с това да призоваваш към гордост от българското.
Лично аз смятам, че генетично, за съжаление, сме много по-близки до съвременните хора и политици, с всичките им противоречия и грешки, отколкото до някакви митични прабългари със свръхестествени познания по астрономия. Разбирам защо книгата се харесва, може би именно защото запълва пропуски в историческите познания на много читатели, но за мен тя е избирателна и проповядва една българщина, която намирам за дълбоко неприятна и неискрена.
„Мравки и богове“ е амбициозен и провокативен роман, който се опитва да обхване човешките и обществените превратности на България през XX век чрез съдбата на едно семейство. Много ми се искаше Цанев да беше останал именно в тази рамка, защото тогава, вярвам, романът щеше да бъде по-цялостен и въздействащ. За съжаление, амбицията му да натрапи собствените си исторически виждания в лицето на читателя развали удоволствието от четенето и ощети силата на сюжета.
„Мравки и богове“ от Стефан Цанев е амбициозен и провокативен роман, който се радва на голяма популярност сред българската публика. Авторът се опитва да обхване човешките и обществените превратности на България през целия XX век, разказани през съдбата на семейство Кардамови.
Не мога да отрека, че Цанев владее езика блестящо. Пише богато, изразително, с вкус към детайла и с наситеност, която рядко се среща. Диалектните изрази, които използва, не натежават, а напротив, придават автентичност и живост на разказа.
Романът се стреми да бъде хроника, не просто семейна сага, а огледало на историческите и идеологическите борби, които бележат няколко десетилетия от живота на България. Темите са многобройни и пъстри, но зад тях стои дълбок интерес към човешката природа, към доброто и злото, към политическата и историческата идеология, към въпросите за вярата и морала.
Авторът, дали за добро или лошо, очевидно предпочита тежката форма. Той не се страхува да показва насилие, нито да вмъква религиозни, етнически и философски разсъждения. Цанев интригува читателя с въпроси, на които не предлага готови отговори.
Портретите на семейство Кардамови и отделните лични истории са изключително силни. Те функционират като микрокосмос, чрез който авторът разгръща национални и социални процеси. От тези малки човешки съдби изплуват големите исторически въпроси, които продължават да ни вълнуват и днес. Важно е само да ги разглеждаме от различни гледни точки, преди да изречем окончателното си мнение.
Историята на рода и семейството в книгата за мен беше изключително интересна. Персонажът на Секула ми стана особено близък, може би защото откривам в нея много от моята баба, а и от много други баби, които познаваме, жени, живели бурен живот, но въпреки всичко запазили своята сила и чувствителност и религиозност. Те често приемат различни авторитети, литературни, исторически, политически, и дори в напреднала възраст продължават да ги сънуват. Да, ние може и с усмивка да кажем „пророчески неща на бабичка“, но всъщност тези сънища не са предсказания, а начин да осмислят и преработят действителността, която често е била недостъпна за тях поради липсата на информация или възможност за открит разговор. Историята на рода и семейството в романа е за мен една от най-ценните му части, човешка и многопластова. Ако авторът беше се съсредоточил именно върху това измерение, а не се разпростирал толкова в историко-философските отклонения, вероятно оценката ми за книгата би била още по-висока.
Историческата част на книгата ми беше най-трудна за възприемане. О, колко силно можех на моменти да не се съглася с Цанев. За съжаление, първо трябва да призная, че обемът на творбата просто не позволява такава амбициозност. И второ, тази накъсаност, това вмъкване на лични тълкувания за историята и за влиянието ѝ върху българската психология, често ми се сториха неуместни. Спирането на иначе добро повествование за семейна история само и само да се вмъкнат религиозни или исторически факти беше, според мен, напълно излишно.
На моменти дори бях склонна да дам изключително ниска оценка на книгата само заради желанието на Цанев да „заличи“ определени моменти от българската история за сметка на други, които удобно пропуска. Това не подхожда на автор, който има претенции за историческа задълбоченост, особено когато пропуските съвпадат с онези векове, които през 90-те години удобно се пренебрегваха в учебниците. Не прави чест да изтриваш част от историята и едновременно с това да призоваваш към гордост от българското.
Лично аз смятам, че генетично, за съжаление, сме много по-близки до съвременните хора и политици, с всичките им противоречия и грешки, отколкото до някакви митични прабългари със свръхестествени познания по астрономия. Разбирам защо книгата се харесва, може би именно защото запълва пропуски в историческите познания на много читатели, но за мен тя е избирателна и проповядва една българщина, която намирам за дълбоко неприятна и неискрена.
„Мравки и богове“ е амбициозен и провокативен роман, който се опитва да обхване човешките и обществените превратности на България през XX век чрез съдбата на едно семейство. Много ми се искаше Цанев да беше останал именно в тази рамка, защото тогава, вярвам, романът щеше да бъде по-цялостен и въздействащ. За съжаление, амбицията му да натрапи собствените си исторически виждания в лицето на читателя развали удоволствието от четенето и ощети силата на сюжета.
September 13, 2022
“Мравки и богове” е майсторски роман, който бих препоръчала да се преподава, ако не бяха някои от внушенията, които поражда. Изключително завладяваща с колоритните си и образи и специфичния български магически реализъм, тази книга ме погълна изцяло. В епичната история на семейство Кардамови за мен най-обаятелен образ ще остане Секула. Не мога да спра да мисля за нея.
Ако сте чели Хрониките, няма да ви изненада част от историческата постановка. Но това така или иначе няма никакво значение, защото романът е истински литературен шедьовър.
Ако сте чели Хрониките, няма да ви изненада част от историческата постановка. Но това така или иначе няма никакво значение, защото романът е истински литературен шедьовър.
June 9, 2025
Шизофренично, както само ние българите си можем.
Дотегнаха ми 200 страници гностични простотии, то не бяха богомили, то не бяха китайски стени, бабени, дядови, лелини деветини всякакви. Романът е безцелен, аз нямам търпението да чета 440 страници логорея за да може да ми вмъкне тук-там ереси и откровени исторически конспиративни теории авторът. Мога само да си представя "Български хроники" каква манджа с грозде е, този роман ме отказа дори да я докосна.
Ако искате роман за живота през комунизма, четете Ивайло Петров. Ако искате исторически небивалици и гностицизъм -- четете Иван Тренев. Стефан Цанев не му се отдава нито едното, нито другото. Формата на изданието е доста символична, бидейки квадрат, защото стойността на написаното клоничи към кръглата нула.
Дотегнаха ми 200 страници гностични простотии, то не бяха богомили, то не бяха китайски стени, бабени, дядови, лелини деветини всякакви. Романът е безцелен, аз нямам търпението да чета 440 страници логорея за да може да ми вмъкне тук-там ереси и откровени исторически конспиративни теории авторът. Мога само да си представя "Български хроники" каква манджа с грозде е, този роман ме отказа дори да я докосна.
Ако искате роман за живота през комунизма, четете Ивайло Петров. Ако искате исторически небивалици и гностицизъм -- четете Иван Тренев. Стефан Цанев не му се отдава нито едното, нито другото. Формата на изданието е доста символична, бидейки квадрат, защото стойността на написаното клоничи към кръглата нула.
April 4, 2020
Когато я свърших и ми се искаше да я започна веднага пак.
March 18, 2020
**4.6**
August 19, 2024
Много красив и самобитен, мистичен роман, писан от сърце и душа, зареден с толкова емоции, че не можах да се откъсна от прочита му в Сторител.
Така се захласнах по сладкодумно разказаната история на колоритните герои, че направо изстрадвах всяко отклонение на автора за исторически очерци, които вече познавам от други негови творби.
Горещо препоръчвам на всички тази чувствена проза. 🫠
Така се захласнах по сладкодумно разказаната история на колоритните герои, че направо изстрадвах всяко отклонение на автора за исторически очерци, които вече познавам от други негови творби.
Горещо препоръчвам на всички тази чувствена проза. 🫠
December 28, 2018
Мравки и богове ме разочарова, защото силните му по мое мнение страни са засенчени от епизоди, които нямат място в художествен роман. Още преди да започна да чета, имах големи очаквания към романа, които на много места бяха и оправдани.
Романът всъщност щеше много да ми хареса, ако не бяха - за съжаление доста честите - публицистични включвания, прескачащи между 20те, 40те, 60те години на миналия век, че и до съвременните управници. За мен тези монолози разкъсваха фабулата, езикът също рязко се променяше. А и по мое скромно мнение щяха да са много по-въздействащи, ако бяха скрити в думите и съдбите на героите, а не поднесени на тепсия, като статия в таблоиден вестник. Някои от повествователните нишки така и не получиха развръзка.
Романът всъщност щеше много да ми хареса, ако не бяха - за съжаление доста честите - публицистични включвания, прескачащи между 20те, 40те, 60те години на миналия век, че и до съвременните управници. За мен тези монолози разкъсваха фабулата, езикът също рязко се променяше. А и по мое скромно мнение щяха да са много по-въздействащи, ако бяха скрити в думите и съдбите на героите, а не поднесени на тепсия, като статия в таблоиден вестник. Някои от повествователните нишки така и не получиха развръзка.
May 5, 2016
Макар и хаотично разказана на пръв поглед,колкото повече четеш и напредваш, не само откриваш ред в този хаос,ами и постепенно книгата отговаря на всичките ти въпроси.. Даже си мисля,че ако се чете внимателно ,може да откриеш отговор и на много такива не свързани с книгата. Или по-точно ,май всичко ни е свързано с тая книга..Струва ми се,че с огромна любов я е написал Стефан Цанев, към българското, към родното и към изначалното.. И това се е опитал да предаде и на нас читателите. Повече разбиране, повече любов.. Сънят на малечката Секула,оня за демокрацията дето нямаше кой да я посрещне, за мен беше един от най-тъжните моменти в книгата. Великолепна, великолепна книга..
October 6, 2018
Майсторски увличащ разказ за българската народопсихология през годините. За тленното и нетленното. За смисъла на живота и за смисъла на смъртта. За любови, изневери, приятелства и предателства. За това колко струва достойнството и колко по-скъпо излиза да нямаш такова. За непосилната тежест на всеки кръст, какъвто и добрите, и лошите герои в историята, а и във всяка история, носят. Разказ за краткостта на цял един век.
November 26, 2014
Първо, това е книга за българи. Книга, създадена от българин, в която се разказва за българската действителност, и която ще се хареса най-много на българския читател. Това качество на книгата смятам за не особено привлекателно, макар че бях увлечен и омаян от него през по-голямата част от текста, тъй както съм се увличал по националистическите възгледи в юношеските си години. Сега смятам, че националната гордост, макар и да има много поводи за нея, в значителна степен заслепява човека в реалната му преценка за себе си, ограничава мирогледа му и го прави малко или много смешен, когато попадне в чужда страна или сред чужди хора.
В този роман Стефан Цанев (впрочем, това е първата негова книга, която чета) доказва себе си като добър познавач на човешката психика. Това ще рече, че, за конкретните действия на своите герои, авторът намира конкретни мотиви, които, поне за мен, изглеждат достоверно. Резултатите от тези действия на героите и начинът, по който са описани носят хуманистични послания и поуки.
Анализът, който Цанев прави, на политическите събития в България от последния век и половина, приемам за правдив. Допадат ми и неговите интерпретации на по-стари исторически събития, особено тези свързани със зараждането и развитието на християнството.
Също така, авторът показва отлични познания от сферата на българския фолклор. Като човек, който е изучавал етнография и фолклор, ми бе интересно да си припомня различни вярвания и обичаи. И все пак, мистицизмът и суеверията по-скоро предизвикват присмехулна ненавист у мен, отколкото толерантно уважение, като това на Стефан Цанев. Смятам, че този залог на вярата в свръхестественото и представянето й в положителна светлина, както и силно изразеният антропоцентризъм, утежняват текста и провалят качеството му. Това предизвиква и понижаването на оценката ми на прочетеното.
В този роман Стефан Цанев (впрочем, това е първата негова книга, която чета) доказва себе си като добър познавач на човешката психика. Това ще рече, че, за конкретните действия на своите герои, авторът намира конкретни мотиви, които, поне за мен, изглеждат достоверно. Резултатите от тези действия на героите и начинът, по който са описани носят хуманистични послания и поуки.
Анализът, който Цанев прави, на политическите събития в България от последния век и половина, приемам за правдив. Допадат ми и неговите интерпретации на по-стари исторически събития, особено тези свързани със зараждането и развитието на християнството.
Също така, авторът показва отлични познания от сферата на българския фолклор. Като човек, който е изучавал етнография и фолклор, ми бе интересно да си припомня различни вярвания и обичаи. И все пак, мистицизмът и суеверията по-скоро предизвикват присмехулна ненавист у мен, отколкото толерантно уважение, като това на Стефан Цанев. Смятам, че този залог на вярата в свръхестественото и представянето й в положителна светлина, както и силно изразеният антропоцентризъм, утежняват текста и провалят качеството му. Това предизвиква и понижаването на оценката ми на прочетеното.
December 20, 2016
"Инак животът нататък потече тихо и мирно. Свикнахме. Никой не надигна вече глава. Нямахме земя, нямахме грижи, нямахме мисли, имаше кой да мисли вместо нас за всичко: кога да орем, какво да сеем, кога кое как; ний вършехме каквото ни кажеха, хапвахме, пийвахме. Беше ни даже хубаво."
Каквото и да кажа за тази книга ще бъде малко. В началото ми се стори объркана, досадна и ме връщаше към време, което по никакъв начин не искам да си спомням. Но в един момент образите станаха пълнокръвни, изпълниха се с живот и мисли. Нещата се промениха и разказвачът ме поведе по пътищата на България, към едно малко селце, което със сигурност много от нас са виждали. Забравено от Бог място, в което живота върви тихо и спокойно, без излишни сътресения поне в началото. След това динамиката на живота се променя, в зависимост от световните събития. Образите се изпълват с живот - обичат, мразят, страхуват се... Харесвам образа на Секула вещицата или просто мъдра жена, която вижда много, знае много... Авторът ни води по стъпките на нашата история и с хирургическа точност показва това, което много от нас знаят, но не смеят да кажат или просто биват приемани за луди... Книгата за мен беше болезнена, жестока, изкара наяве толкова много черти на нашето общество, все едно е сканирано и подложено на детайлен анализ. На места толкова болезнено бяха уцелени слабостите, че човек спира за момент, а после се връща и препрочита всяка дума... Сигурна съм, че дълго още ще размишлявам върху нея и ще се връщам обратно...
Каквото и да кажа за тази книга ще бъде малко. В началото ми се стори объркана, досадна и ме връщаше към време, което по никакъв начин не искам да си спомням. Но в един момент образите станаха пълнокръвни, изпълниха се с живот и мисли. Нещата се промениха и разказвачът ме поведе по пътищата на България, към едно малко селце, което със сигурност много от нас са виждали. Забравено от Бог място, в което живота върви тихо и спокойно, без излишни сътресения поне в началото. След това динамиката на живота се променя, в зависимост от световните събития. Образите се изпълват с живот - обичат, мразят, страхуват се... Харесвам образа на Секула вещицата или просто мъдра жена, която вижда много, знае много... Авторът ни води по стъпките на нашата история и с хирургическа точност показва това, което много от нас знаят, но не смеят да кажат или просто биват приемани за луди... Книгата за мен беше болезнена, жестока, изкара наяве толкова много черти на нашето общество, все едно е сканирано и подложено на детайлен анализ. На места толкова болезнено бяха уцелени слабостите, че човек спира за момент, а после се връща и препрочита всяка дума... Сигурна съм, че дълго още ще размишлявам върху нея и ще се връщам обратно...
January 26, 2013
За съжаление тази книга много ми хареса. Още по-лошото е, че започна да ми харесва към края, колкото по-мрачна ставаше - а донякъде защото най-после успях да запомня повечето герои. Последното е типично за романа, структурата му е макар и донякъде хронологична, е много хаотична, вероятно нарочно, а може би просто следва авторова лична логика. Но за мен не беше нито недостатък, нито предимство, приемам го единствено като вид изразно средство, което в моя читателски случай беше ОК.
По отношение на човешкото Цанев е много скептичен и в края оставя един ужасяващ безнадежден привкус, особено ако човек лесно се влияе емоционално като мен. Обаче след като поразмислих заключих, че всъщност не всичко е толкова черно. Героите до голяма степен бяха поставени от контекста на историческите събития в позиция, от която да взимат "грешни", "зли" и т.н. решения. Завършекът, в който братята Кардамови се прегръщат и осъзнават доколко обстоятелствата са довели до нещастието им, все пак дава някаква надежда, че в човека има и светлина. Ех, иначе въобще нямаше и да стои въпросът за доброто и злото.
Интересното е, че чрез образа на Богдан се поддържа една разпространена по-скоро в източната философия традиция. Става въпрос за отдръпването от светското като единствен начин да запазиш духовното си равновесие и чистота; донякъде и примирението, но не като отчаяние, а като отказ да се възприемаш като най-силен и важен.
По отношение на човешкото Цанев е много скептичен и в края оставя един ужасяващ безнадежден привкус, особено ако човек лесно се влияе емоционално като мен. Обаче след като поразмислих заключих, че всъщност не всичко е толкова черно. Героите до голяма степен бяха поставени от контекста на историческите събития в позиция, от която да взимат "грешни", "зли" и т.н. решения. Завършекът, в който братята Кардамови се прегръщат и осъзнават доколко обстоятелствата са довели до нещастието им, все пак дава някаква надежда, че в човека има и светлина. Ех, иначе въобще нямаше и да стои въпросът за доброто и злото.
Интересното е, че чрез образа на Богдан се поддържа една разпространена по-скоро в източната философия традиция. Става въпрос за отдръпването от светското като единствен начин да запазиш духовното си равновесие и чистота; донякъде и примирението, но не като отчаяние, а като отказ да се възприемаш като най-силен и важен.
Displaying 1 - 30 of 77 reviews