Месо и птици. Птиците обичат плът, жива или мъртва, хранят се ненаситно с нея. И няма наяждане. Така и Белослава дълбае в плътта на човешките връзки, на отношенията аз – ти, ние – те. Разрезите са болезнени, няма избавление, няма надежда. Няма я блеждукащата светлинка, прокрадваща се между редовете на предишната ѝ книга.
мразя жената която ме е родила каза момчето няма смисъл да гледаш така на ситуацията тя ме караше да убивам а моята да проституирам и какво от това тя вече не е тук и ти си свободен искам да мразя как смееш да ми казваш какво да правя ти дори не си жена дори не можеш да ме родиш отново ти си същият отчаян тип само дето лъжеш че си добре ненавиждам те станах от масата оставих момчето наистина не бях никой дори не бях негов Бог какво ми дава правото да му отнемам болката