What do you think?
Rate this book
Софийски магьосници #3
Вещиците от Витоша
Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.
Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.
„Този роман ще ви изненадва постоянно… освен ако не сте ясновидец.“
в. „Магьосническо дело“
„Всичко, което искам от една книга ‒ да участвам в нея.“
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/
„Ей, съсипáха я тая поредица!“
Трайо Вентролога
Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.
„Този роман ще ви изненадва постоянно… освен ако не сте ясновидец.“
в. „Магьосническо дело“
„Всичко, което искам от една книга ‒ да участвам в нея.“
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/
„Ей, съсипáха я тая поредица!“
Трайо Вентролога
312 pages
Published September 16, 2019
25 people are currently reading
510 people want to read
About the author
Мартин Колев
13 books356 followersМартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Автор на фентъзи тетралогията "Софийски магьосници" (2017-2021), сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016) и др. Лауреат на Национален конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев" и Конкурс за камерна пиеса "Славка Славова" на Театър 199 за пиесата "Кроасан". Не знае накъде отива, но има дефинитивното чувство, че е към място едновременно удивително и странно.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 92 reviews
December 27, 2019
Човек не осъзнава колко му липсват вълшебни приказки от неговия край докато не прочете такава. И след това... естествено, че в Странджа се крият самодиви, а във Витоша живеят вещици. Страхотна книга, страхотна история!
September 27, 2019
Часът е 03:40 и аз затварям последната страница...
Много рядко ми се случва да не мога да оставя книга, но в този случай нямаше как... Софийски магьосници 3 Вещиците от Витоша ми започна трудно. Не знам дали защото бях забравил някои от термините, или защото прочетох предмите краят на миналата година(май?!?), не знам но просто началото ми неше трудно....
След около 30-40 страници обаче всичко си тръгна като хората... в рамките на една седмица аз имах възможноста да седна да чета три пъти и на три сядъня я изядох. Марин се е справил страхотно. Книгата е толкова различна от предните две и в същото време толкова много прилича на тях. Определено потегляме в една малко по-мрачна посока, но по-много добър начин. В сюжетно отношение ме изненада неколкократно, разсмя ме(по-малко от предходните книги), а на финала дори напулних очите...
Браво!
С нетърпение ще очаквам продължението когато му дойде времето 🙂
Много рядко ми се случва да не мога да оставя книга, но в този случай нямаше как... Софийски магьосници 3 Вещиците от Витоша ми започна трудно. Не знам дали защото бях забравил някои от термините, или защото прочетох предмите краят на миналата година(май?!?), не знам но просто началото ми неше трудно....
След около 30-40 страници обаче всичко си тръгна като хората... в рамките на една седмица аз имах възможноста да седна да чета три пъти и на три сядъня я изядох. Марин се е справил страхотно. Книгата е толкова различна от предните две и в същото време толкова много прилича на тях. Определено потегляме в една малко по-мрачна посока, но по-много добър начин. В сюжетно отношение ме изненада неколкократно, разсмя ме(по-малко от предходните книги), а на финала дори напулних очите...
Браво!
С нетърпение ще очаквам продължението когато му дойде времето 🙂
November 6, 2019
Мартин Колев ме спечели с писането си още с първата част на "Софийски магьосници", а третата е не по-малко магична и напрегната от предхождащите я две (даже може би малко по-магична). Влюбих се в атмосферата във "Вещиците от Витоша" - сред вещиците от сборището, при които се подслони Свилен, той бе намерил едно уютно място, на което да преоткрие себе си и да преосмисли мнението си за вещиците. Контраст на приказната атмосфера в планината беше София, където армия начело на зловещ демон се канеше да завладее града. Добре позната банда обаче бързо се сформира, за да се изправи срещу злото.
Третата книга ми даде толкова много, но и ми отне малко от удоволствието... Подобно на предишната книга, където ми липсваха Свилен и Ванина, тук ми липсваше присъствието на Бриан, който след предишната книга се превърна в най, най-любимият ми герой от поредицата, а малкото сцени с него тук не ме задоволиха. Наистина се надявам в следващата книга да видим цялата група в пълния ѝ състав! Отделно - не останах много очарована от взаимоотошенията между Свилен и Ванина. И въпреки това (не)търпеливо ще си почакам следващата книга.
Третата книга ми даде толкова много, но и ми отне малко от удоволствието... Подобно на предишната книга, където ми липсваха Свилен и Ванина, тук ми липсваше присъствието на Бриан, който след предишната книга се превърна в най, най-любимият ми герой от поредицата, а малкото сцени с него тук не ме задоволиха. Наистина се надявам в следващата книга да видим цялата група в пълния ѝ състав! Отделно - не останах много очарована от взаимоотошенията между Свилен и Ванина. И въпреки това (не)търпеливо ще си почакам следващата книга.
October 28, 2019
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
Истината е, че не знам от къде да започна с ревюто… По една или друга причина „Вещиците от Витоша“ се превърна в любимата ми (до момента) от поредицата. За мен тази книга е не само приятно и магично четиво, но в нея по един доста хубав начин са засегнати и реални житейски проблеми. Борба с депресия, търсенето на себе си, нуждата да си свободен.
За мен „Вещиците от Витоша“ е по-първична и страстна на фона на останалите книги. Сякаш тя е порасналото братче на другите две. С тази книга Мартин Колев определено ще успее да създаде лагери сред читателските редици, ще раздвои симпатиите между вещици и магьосници и лично за себе си аз знам кой лагер избрах.
Книгата е магична, буквално. Дали заради вещерската магия, дали заради магично изпълнена от Катерина Симеонова песен, която само вдъхва още повече живот на книгата. Докато четях исках да съм вътре в нея, да се потопя в магията на Витоша, но тази Витоша, откъсната от града, от хорската вредна ръка, тази Витоша, която приютява сборище на вещици в дебрите си, която им дава поле да се свържат с природата, един с друг, с магичната си сила, която им помага да открият себе си. Музиката, танците и … силата. Вещерските сборища са преплетени прекрасно и с красиви наши празници и целият този букет от емоции и описания може да извика усмивка на лицето на читателя.
На фона на пребиваването на Свилен при вещиците обаче имаме и една нова магьосническа София, с нов висш везник с нов наблюдател … И с нещо много мрачно случващото се под носа на нехаещата и закореняла в стари традиции Управа. Нещо толкова мрачно, което ще накара вещици и магьосници да застанат рамо до рамо, всеки със своята магия, но готов да защити хората с каквото може. Няма да лъжа, ако кажа, че Марто няма да ни принуди да кажем довиждане на някои герои въпреки волята си. Ще обикнете много нови персонажи, ще се смеете, ще затаявате дъх, ще тъжите (този път не плаках, ХА! Но сигурно, защото не уби нито една котка). Героите са разнообразни и всеки придобива своята индивидуалност, отговори на стари въпроси се раздават с лека ръка, само за да се повдигнат нови, но едно е ясно това не е краят и предстои да видим още от магьосническите приключения.
За мен „Вещиците от Витоша“ беше особено приятно четиво. Емоционално, цветно и пълно с толкова много свобода и битки, които на фона на предишните са си направо епични. Радвам се и не се радвам, че я прочетох, просто защото сега ще трябва да чакам за следващата, а искам отговори на въпросите (спойлери): Защо искаха да убият Бриян? Това за мен трябва да има пряка връзка с печата, защото и двете бяха необходими заедно! Ха! И ред други въпроси, които засега няма да задавам, че цял един спойлер в мое ревю е повече от достатъчен.
Истината е, че не знам от къде да започна с ревюто… По една или друга причина „Вещиците от Витоша“ се превърна в любимата ми (до момента) от поредицата. За мен тази книга е не само приятно и магично четиво, но в нея по един доста хубав начин са засегнати и реални житейски проблеми. Борба с депресия, търсенето на себе си, нуждата да си свободен.
За мен „Вещиците от Витоша“ е по-първична и страстна на фона на останалите книги. Сякаш тя е порасналото братче на другите две. С тази книга Мартин Колев определено ще успее да създаде лагери сред читателските редици, ще раздвои симпатиите между вещици и магьосници и лично за себе си аз знам кой лагер избрах.
Книгата е магична, буквално. Дали заради вещерската магия, дали заради магично изпълнена от Катерина Симеонова песен, която само вдъхва още повече живот на книгата. Докато четях исках да съм вътре в нея, да се потопя в магията на Витоша, но тази Витоша, откъсната от града, от хорската вредна ръка, тази Витоша, която приютява сборище на вещици в дебрите си, която им дава поле да се свържат с природата, един с друг, с магичната си сила, която им помага да открият себе си. Музиката, танците и … силата. Вещерските сборища са преплетени прекрасно и с красиви наши празници и целият този букет от емоции и описания може да извика усмивка на лицето на читателя.
На фона на пребиваването на Свилен при вещиците обаче имаме и една нова магьосническа София, с нов висш везник с нов наблюдател … И с нещо много мрачно случващото се под носа на нехаещата и закореняла в стари традиции Управа. Нещо толкова мрачно, което ще накара вещици и магьосници да застанат рамо до рамо, всеки със своята магия, но готов да защити хората с каквото може. Няма да лъжа, ако кажа, че Марто няма да ни принуди да кажем довиждане на някои герои въпреки волята си. Ще обикнете много нови персонажи, ще се смеете, ще затаявате дъх, ще тъжите (този път не плаках, ХА! Но сигурно, защото не уби нито една котка). Героите са разнообразни и всеки придобива своята индивидуалност, отговори на стари въпроси се раздават с лека ръка, само за да се повдигнат нови, но едно е ясно това не е краят и предстои да видим още от магьосническите приключения.
За мен „Вещиците от Витоша“ беше особено приятно четиво. Емоционално, цветно и пълно с толкова много свобода и битки, които на фона на предишните са си направо епични. Радвам се и не се радвам, че я прочетох, просто защото сега ще трябва да чакам за следващата, а искам отговори на въпросите (спойлери): Защо искаха да убият Бриян? Това за мен трябва да има пряка връзка с печата, защото и двете бяха необходими заедно! Ха! И ред други въпроси, които засега няма да задавам, че цял един спойлер в мое ревю е повече от достатъчен.
October 10, 2019
Градското фентъзи на Мартин Колев напусна града и стана високопланинско фентъзи, при това от висока класа. Поредицата „Софийски магьосници” събуди интерес към магическите приключения дори у читатели, за които подобни жанрови четива са нетипични, а третата книга „Вещиците от Витоша” (изд. „Сиела”) е еретично добро продължение! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 24, 2019
Also available on the WondrousBooks blog.
Now this installment of the Sofia Wizards series was so good! Compared to the second book, In the Heart of Strandzha , it was much more interesting and had way better characters.
Svilen, the protagonist of The Witches of Vitosha (another mountain in Bulgaria), was an entertaining guy to follow. What I really liked about him was the emotional struggle, really. He felt like something was off with him and was torn between trying to blame it on other people, trying to ignore it and trying to face it. As obvious as that is, I think that's the very picture of human struggles, so it's nice to see it in a main character of a book instead of the usual "to do good or to do more good?!" that heroes in books have.
Even more than Svilen, I loved the witches. Now, to explain to whoever might be reading this and not be familiar with this series, apparently on the Bulgarian magical scene there are wizards, male and female, and witches, male and female. The distinction comes from the type and source of powers. The wizards were once upon a time also witches, when everyone was merrily living together in nature, but the wizards started moving away to the cities and by and by they split entirely from the witches. In doing so, they lost their elemental power of shapeshifting into animals which is something that witches can do to this day. Additionally, a wizard can still become a witch if they choose to do so, thereby regaining their ability to shift into animals, but, obviously, losing some wizard powers in the process.
So, these witches were so cool! They were so much more entertaining, closer to traditions, more... free. In a world of corporations, desk jobs and grey cities, I would definitely choose to be a witch if I could, and live in the forest, albeit wet and cold much of the time, I assume.
Additionally, the series started getting momentum facing an ever bigger enemy and I felt the urge to keep turning the pages to find out what was to come, so I take that as a largely positive sign that the myriad of characters is coming together to a neat culmination. I hope my mom knows she needs to order the next book for me as soon as it comes out, because getting books from Bulgaria to Poland is not as easy as one might expect.
Now this installment of the Sofia Wizards series was so good! Compared to the second book, In the Heart of Strandzha , it was much more interesting and had way better characters.
Svilen, the protagonist of The Witches of Vitosha (another mountain in Bulgaria), was an entertaining guy to follow. What I really liked about him was the emotional struggle, really. He felt like something was off with him and was torn between trying to blame it on other people, trying to ignore it and trying to face it. As obvious as that is, I think that's the very picture of human struggles, so it's nice to see it in a main character of a book instead of the usual "to do good or to do more good?!" that heroes in books have.
Even more than Svilen, I loved the witches. Now, to explain to whoever might be reading this and not be familiar with this series, apparently on the Bulgarian magical scene there are wizards, male and female, and witches, male and female. The distinction comes from the type and source of powers. The wizards were once upon a time also witches, when everyone was merrily living together in nature, but the wizards started moving away to the cities and by and by they split entirely from the witches. In doing so, they lost their elemental power of shapeshifting into animals which is something that witches can do to this day. Additionally, a wizard can still become a witch if they choose to do so, thereby regaining their ability to shift into animals, but, obviously, losing some wizard powers in the process.
So, these witches were so cool! They were so much more entertaining, closer to traditions, more... free. In a world of corporations, desk jobs and grey cities, I would definitely choose to be a witch if I could, and live in the forest, albeit wet and cold much of the time, I assume.
Additionally, the series started getting momentum facing an ever bigger enemy and I felt the urge to keep turning the pages to find out what was to come, so I take that as a largely positive sign that the myriad of characters is coming together to a neat culmination. I hope my mom knows she needs to order the next book for me as soon as it comes out, because getting books from Bulgaria to Poland is not as easy as one might expect.
November 22, 2019
Чудесна! Историята става все по-добре написана и все по-интересна! Радвам се, че превъзмогнах първоначалния си скептицизъм към книгата и продължих да чета. Грабна ме изключително много и с нетърпение ще очаквам следващата. А защо не и филм/сериал скоро? Би било яко!
September 28, 2019
Аз, ъ-ъ... аз, все още не мога да си събера мислите така, че да се получи нещо смислено... имам много какво да кажа за книгата и като успея да формулирам свързани и логични изречения, ще разберете веднага.
December 28, 2019
Липсата на талант в Мартин Колев си проличава най-силно в тази книга. Диалозите са кратки и в повечето случаи - безсмислени. Освен това са накъсани, за да може авторът да вметне някое и друго нескопосано описание (разговорът между Свилен и Зоя за брат й; целият разговор беше прекъснат, за да може детенце да дойде да слуша разказа, да заспи в скута им и после да го отнесът в палатката).
Действие както и в предишната книга няма. Приликите с Хари Потър поне малко са намалели, но може би това е причината качеството рязко да спадне. Авторът е сметнал за необходимо да вмъкне ненужно много български обичаи и то по глупав начин. Туршията е важна българска традиция, но да се обръща чак толкова внимание на нея ми се струва като загуба на време. Нямах нужда да чета за всички видове туршия - яла съм ги като малка. Някои български изрази са използвани неуместно и изън контекст.
Като цяло не бих препоръчала тази част от поредицата.
Действие както и в предишната книга няма. Приликите с Хари Потър поне малко са намалели, но може би това е причината качеството рязко да спадне. Авторът е сметнал за необходимо да вмъкне ненужно много български обичаи и то по глупав начин. Туршията е важна българска традиция, но да се обръща чак толкова внимание на нея ми се струва като загуба на време. Нямах нужда да чета за всички видове туршия - яла съм ги като малка. Някои български изрази са използвани неуместно и изън контекст.
Като цяло не бих препоръчала тази част от поредицата.
February 9, 2025
4,5⭐
Тази е доста по-добра от втората книга. Хареса ми как се редуват главите - една в миналото, една в настоящето. Историята за отсъствието на Свилен ми беше много интересна, а след това събитията се развиха неочаквано. Нямам търпение да видя какво ще стане в следващата книга.
Най-много ми хареса, че го нямаше Бриян 4/5 от книгата.
Морков естествено е топа. Цър цвър цър
Тази е доста по-добра от втората книга. Хареса ми как се редуват главите - една в миналото, една в настоящето. Историята за отсъствието на Свилен ми беше много интересна, а след това събитията се развиха неочаквано. Нямам търпение да видя какво ще стане в следващата книга.
Най-много ми хареса, че го нямаше Бриян 4/5 от книгата.
Морков естествено е топа. Цър цвър цър
November 30, 2019
Точно както е традиционно за трета книга, тази е по-добра от втората. Не е изградена върху разгръщането на сюжета на всяка цена и принуждаването на героите да правят странни неща, за да се вместят в рамката му, напротив: оставя приятното чувство, че авторът се е вслушал в героите си и на моменти развоят на историята е изненадал самия него.
Допълнителен плюс е заигравката със съвременни събития - случващото се в "Бедечка" например :)
Приятна книга.
Май трябва да си устроя четатон и да ги глътна трите една след друга.
Допълнителен плюс е заигравката със съвременни събития - случващото се в "Бедечка" например :)
Приятна книга.
Май трябва да си устроя четатон и да ги глътна трите една след друга.
November 18, 2025
4,5 ⭐️
Тази не е 5 точно, защото някак си исках повече време с героите преди да започна кулминацията. Малко ми беше странно, че един герой пък не се появи накрая, но това не е критика, а лично неизпълнено очакване :D
Но обожавам колко интересно разгледахме Свилен и вътрешния му свят. На трета книга историята продължава да бъде все така увлекателна и приятна за четене!
Тази не е 5 точно, защото някак си исках повече време с героите преди да започна кулминацията. Малко ми беше странно, че един герой пък не се появи накрая, но това не е критика, а лично неизпълнено очакване :D
Но обожавам колко интересно разгледахме Свилен и вътрешния му свят. На трета книга историята продължава да бъде все така увлекателна и приятна за четене!
Read
September 22, 2019Мартин Колев - "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша", изд. "Сиела" 2019
Наближава единайсет вечерта, вече е нощ, време е за сън... но аз току-що затворих последната страница на книгата на Мартин Колев, току-що се сбогувах с "Вещиците от Витоша" и просто не можех да приключа деня, без да напиша поне няколко реда за нея.
Няма да е преувеличено, ако кажа, че зачаках тази книга от мига, в който прочетох предишната. Книгите от поредицата винаги ми се струват твърде кратки. И сега, когато приключих, мога да кажа, че чакането със сигурност си заслужаваше.
В третата част на "Софийски магьосници" се срещаме с всички стари познайници - а също и с някои нови герои. Някои от старите са намерили своето "нещо", тръгнали са по нов "творчески път" /здрасти, Морков!/ . Други са се оттеглили - или поне са се питали - да се оттеглят от света. Сякаш не са живели достатъчно дълго, та да знаят, че и накрай света да идеш, светът пак ще те намери, ако му потрябваш. Не че ще ти благодари после. Няма. Но ще ти напомни, че си му длъжник.
"Вещиците от Витоша" ни извежда за известно време от познатата обстановка. И ни води на уж по свързано с природата, но и много по-сурово място. Ако дотук фокусът беше между отношенията между зорници и здрачници, то в тази трета книга вече се намесват и едни други отношения - тези между вещици и магьосници. И човек си дава сметка колко често е смесвал думите "вещица" и магьосница", приемайки ги за еднозначни. Каквито те всъщност не са - пък било то и само заради корените на двете думи, но и заради факта, че думата "вещица" няма мъжки род. Беше ми интересно да прочета за... добре, нека не е точно враждата, но съперничеството между тях. Но и готовността, когато е нужно, да се обединят за постигането на обща цел.
Като цяло книгата ми се видя не толкова по-динамична - макар че и това не липсваше, - колкото по-мрачна, всъщност доста по-мрачна от предишните две. Още преди да се случат всички неща, ми беше ясно, че ще има много загуби. Не се излъгах, и признавам, че ми беше мъчно за всички.
Краят ме изненада, макар че вероятно не би трябвало. Още не знам какво да мисля за него. Сигурно би трябвало да се радвам, но все пак ми остана една лека горчивина.
Книгата беше наистина вълнуваща, на моменти - тъжна, понякога - забавна, и в някои отношения, въпреки "магьосническия" сюжет - смущаващо реалистична. Това в никакъв случай не е минус, напротив, вписваше се идеално във всичко останало и някак "очовечаваше" персонажите. Моментите с Гласа и появата на рояка бяха понякога доста стряскащи.
Добре се разбрахме с "Вещиците от Витоша". Разбрахме се и се харесахме. Наистина ще ми липсват, но може би скоро ще препрочета и трите книги - за тройна доза наслада.
Искрено се надявам, че последното изречение е обещание и че приключението наистина ще продължи. Ще се радвам, ако това стане. А дотогава ще се радвам на спомена от срещите със софийските магьосници.
Наближава единайсет вечерта, вече е нощ, време е за сън... но аз току-що затворих последната страница на книгата на Мартин Колев, току-що се сбогувах с "Вещиците от Витоша" и просто не можех да приключа деня, без да напиша поне няколко реда за нея.
Няма да е преувеличено, ако кажа, че зачаках тази книга от мига, в който прочетох предишната. Книгите от поредицата винаги ми се струват твърде кратки. И сега, когато приключих, мога да кажа, че чакането със сигурност си заслужаваше.
В третата част на "Софийски магьосници" се срещаме с всички стари познайници - а също и с някои нови герои. Някои от старите са намерили своето "нещо", тръгнали са по нов "творчески път" /здрасти, Морков!/ . Други са се оттеглили - или поне са се питали - да се оттеглят от света. Сякаш не са живели достатъчно дълго, та да знаят, че и накрай света да идеш, светът пак ще те намери, ако му потрябваш. Не че ще ти благодари после. Няма. Но ще ти напомни, че си му длъжник.
"Вещиците от Витоша" ни извежда за известно време от познатата обстановка. И ни води на уж по свързано с природата, но и много по-сурово място. Ако дотук фокусът беше между отношенията между зорници и здрачници, то в тази трета книга вече се намесват и едни други отношения - тези между вещици и магьосници. И човек си дава сметка колко често е смесвал думите "вещица" и магьосница", приемайки ги за еднозначни. Каквито те всъщност не са - пък било то и само заради корените на двете думи, но и заради факта, че думата "вещица" няма мъжки род. Беше ми интересно да прочета за... добре, нека не е точно враждата, но съперничеството между тях. Но и готовността, когато е нужно, да се обединят за постигането на обща цел.
Като цяло книгата ми се видя не толкова по-динамична - макар че и това не липсваше, - колкото по-мрачна, всъщност доста по-мрачна от предишните две. Още преди да се случат всички неща, ми беше ясно, че ще има много загуби. Не се излъгах, и признавам, че ми беше мъчно за всички.
Краят ме изненада, макар че вероятно не би трябвало. Още не знам какво да мисля за него. Сигурно би трябвало да се радвам, но все пак ми остана една лека горчивина.
Книгата беше наистина вълнуваща, на моменти - тъжна, понякога - забавна, и в някои отношения, въпреки "магьосническия" сюжет - смущаващо реалистична. Това в никакъв случай не е минус, напротив, вписваше се идеално във всичко останало и някак "очовечаваше" персонажите. Моментите с Гласа и появата на рояка бяха понякога доста стряскащи.
Добре се разбрахме с "Вещиците от Витоша". Разбрахме се и се харесахме. Наистина ще ми липсват, но може би скоро ще препрочета и трите книги - за тройна доза наслада.
Искрено се надявам, че последното изречение е обещание и че приключението наистина ще продължи. Ще се радвам, ако това стане. А дотогава ще се радвам на спомена от срещите със софийските магьосници.
April 3, 2020
Определено „Вещиците от Витоша“ е най-любимата ми книга от „Софийски магьосници“. Вярвам, че точно тук ние, читателите, се докосваме до българските традиции, защото именно вещиците ни припомнят празници като Еньовден и колко е красива природата на родната страна. Книгата засяга и някои проблеми, от които страдатаме и ние. Например депресията, алкохолизма и как да се справим по правилния начин с болката от тях.
January 13, 2024
3.5 ⭐️
Най-добрата книга в поредицата до сега. История попита с фолклор!
Научаваме повече за магията и навлизаме в свят в който връзката с придодата е на първо място. 🍃 🍂
Най-добрата книга в поредицата до сега. История попита с фолклор!
Научаваме повече за магията и навлизаме в свят в който връзката с придодата е на първо място. 🍃 🍂
Read
December 2, 20244 ⭐
От доста дълго време не се бях смяла така на глас с книжка. Без съмнение любимия ми персонаж е Морков 🥕
От доста дълго време не се бях смяла така на глас с книжка. Без съмнение любимия ми персонаж е Морков 🥕
Read
April 14, 2020Ето така започна карантината за мен. И да ви кажа грам не се оплаквам.
Когато прочетох "Софийски магьосници" си казах: "Дано тази книга се превърне в поредица", защото идеята на Мартин Колев е едновременно супер свежа и носи приятно old school усещане. И вече трета книга подред съм на това мнение.
Добре дошли в една София, която винаги сте подозирали, че съществува, но никога не сте виждали. Е, със сигурност сте забелязвали малките знаци - магичната аура, която витае около някои невзрачни на пръв поглед хора, разни гризачи, които уж прибягват покрай блока, но изведнъж се спират и ви гледат така че аха-аха и ще ви проговорят, малки заведния, които като че ли нарочно са маскирани да се слеят със сивата фасада на сградите около тях, за да ги подминава винаги погледа ви и странната атмосфера, която витае вътре, ако все пак нещо ви дръпне и ви накара да влезете. Или как понякога облаците като че ли заобикалят някои хора, все едно слънцето ги следи с поглед.
Но нали сме големи хора и не вярваме в приказки, та все махваме разсеяно с ръка и си казваме "Въобразявам си разни неща"
Е, Мартин Колев вярва в приказки. За щастие. И ги разказва с удоволствие.
След като Бриан няколко пъти спаси света, беше време да му дадем малко почивка. Нека не забравяме, че той е все още чирак. А и огромното магьосническо наследство, оставено му от Налъмов, като че ли му дойде в повече. Дневникът на дядо му, пази в себе си много тайни. Опасни тайни. Тайни заради, които Бриан отново е преследван. Но нали Буря си е предвидлива, та бързо го укри, за да не го сгащят лошите, преди да е готов.
И в този момент за моя огромна радост на сцената се качи отново не кой да е, ами онзи безпътен странник Свилен, който винаги има вид на човек, на когото не му се занимава с нищо, но накрая помага, нали, от него да мине.
Този път Свилен се връща с гръм и трясък. Някой чупи Печатите. Онези, които пазят света на хората от демоните. Тънка граница дели нашия свят от този демоните. И всяка година в дните на зимното и лятното слънцестоене тази граница изтънява до прозрачно було, тънка паяжина,която може да бъде скъсана само леко подухване. И единственото, което ни пази, са Печатите.
Повечето Печати вече са унищожени, а слънцестоенето приближава. И ако искат да спасят отново света ще трябва за пръв път магьоници и вещици да работят заедно.
Макар че би трябвало да са на една страна, открай време магьосниците и вещиците имат търкания помежду си. Маговете смятат вещиците за твърде несериозни, вешиците път смятат магьосниците за твърде високомерни. Но Свилен като че ли е на път да се превърне в свързващото звено между тях.
Друг е въпросът, дали ще успеят да се примирят с различията си и да огладят малко острите ръботе на характерите си.Също така Свилен ще трябва първо да омилостиви и приятелите си, както и Ванина, защото ако си спомняте той просто си хвана един ден шапката и каза: "Аз тръгвам". И замина.
Да ви призная, Свилен ми е един от любимите персонажи. И тъгувах малко, когато във "В сърцето на Странджа" Мартин Колев го извади от шахматната дъска. Добре, че там имаше книга-игра, та бързо се омилостивих и зачетох.
В този ред намисли едно от нещата, които ми харесаха наистина много в третата книга, е именно това, че Мартин Колев разгърна вътрешния свят на Свилен. Показа ни го такъв, какъвто е, без камуфлаж и оправдания. Даде ни историята и емоционалната тежест, която стоеше зад неговото решение да замине. Насочи светлината към всичките му недостатъци и грешки и му помогна да изплува от плаващите пясъци, в които сам затъваше упорито.
А начинът, по който свърши "Вещиците от Витоша", направо крещи, че ще има четвърта книга. И толкова по-добре.
https://readersense.blogspot.com/2020...
Когато прочетох "Софийски магьосници" си казах: "Дано тази книга се превърне в поредица", защото идеята на Мартин Колев е едновременно супер свежа и носи приятно old school усещане. И вече трета книга подред съм на това мнение.
Добре дошли в една София, която винаги сте подозирали, че съществува, но никога не сте виждали. Е, със сигурност сте забелязвали малките знаци - магичната аура, която витае около някои невзрачни на пръв поглед хора, разни гризачи, които уж прибягват покрай блока, но изведнъж се спират и ви гледат така че аха-аха и ще ви проговорят, малки заведния, които като че ли нарочно са маскирани да се слеят със сивата фасада на сградите около тях, за да ги подминава винаги погледа ви и странната атмосфера, която витае вътре, ако все пак нещо ви дръпне и ви накара да влезете. Или как понякога облаците като че ли заобикалят някои хора, все едно слънцето ги следи с поглед.
Но нали сме големи хора и не вярваме в приказки, та все махваме разсеяно с ръка и си казваме "Въобразявам си разни неща"
Е, Мартин Колев вярва в приказки. За щастие. И ги разказва с удоволствие.
След като Бриан няколко пъти спаси света, беше време да му дадем малко почивка. Нека не забравяме, че той е все още чирак. А и огромното магьосническо наследство, оставено му от Налъмов, като че ли му дойде в повече. Дневникът на дядо му, пази в себе си много тайни. Опасни тайни. Тайни заради, които Бриан отново е преследван. Но нали Буря си е предвидлива, та бързо го укри, за да не го сгащят лошите, преди да е готов.
И в този момент за моя огромна радост на сцената се качи отново не кой да е, ами онзи безпътен странник Свилен, който винаги има вид на човек, на когото не му се занимава с нищо, но накрая помага, нали, от него да мине.
Този път Свилен се връща с гръм и трясък. Някой чупи Печатите. Онези, които пазят света на хората от демоните. Тънка граница дели нашия свят от този демоните. И всяка година в дните на зимното и лятното слънцестоене тази граница изтънява до прозрачно було, тънка паяжина,която може да бъде скъсана само леко подухване. И единственото, което ни пази, са Печатите.
Повечето Печати вече са унищожени, а слънцестоенето приближава. И ако искат да спасят отново света ще трябва за пръв път магьоници и вещици да работят заедно.
Макар че би трябвало да са на една страна, открай време магьосниците и вещиците имат търкания помежду си. Маговете смятат вещиците за твърде несериозни, вешиците път смятат магьосниците за твърде високомерни. Но Свилен като че ли е на път да се превърне в свързващото звено между тях.
Друг е въпросът, дали ще успеят да се примирят с различията си и да огладят малко острите ръботе на характерите си.Също така Свилен ще трябва първо да омилостиви и приятелите си, както и Ванина, защото ако си спомняте той просто си хвана един ден шапката и каза: "Аз тръгвам". И замина.
Да ви призная, Свилен ми е един от любимите персонажи. И тъгувах малко, когато във "В сърцето на Странджа" Мартин Колев го извади от шахматната дъска. Добре, че там имаше книга-игра, та бързо се омилостивих и зачетох.
В този ред намисли едно от нещата, които ми харесаха наистина много в третата книга, е именно това, че Мартин Колев разгърна вътрешния свят на Свилен. Показа ни го такъв, какъвто е, без камуфлаж и оправдания. Даде ни историята и емоционалната тежест, която стоеше зад неговото решение да замине. Насочи светлината към всичките му недостатъци и грешки и му помогна да изплува от плаващите пясъци, в които сам затъваше упорито.
А начинът, по който свърши "Вещиците от Витоша", направо крещи, че ще има четвърта книга. И толкова по-добре.
https://readersense.blogspot.com/2020...
January 15, 2022
Книгата попадна в ръцете ми от рафта на тинейджърката вкъщи,не съм чела предходните книги и сега съжалявам за това. Чистото любопитство ми сервира увлекателна, добре замислена и поднесена история. Прекрасно изграден фантастичен свят, интересни герои, жизнеутвърждаващата битка между доброто и злото. Много ми допадна.
June 30, 2020
Прочетете цялото ревю в моя блог ---> The Book Pub
По-скоро е 3,5 звезди. Малко не й достига за 4.
Ако следите блога ми, би трябвало да знаете колко много харесах предишните две книги от серията. Първата полага основите за една наистина добре развиваща се история, а втората разширява представите ни за магическия, таен свят в столицата, като добавя и щипка екшън. С третата книга обаче нещо не се спогодихме. Може би имах прекалено завишени очаквания, но пък определено „Вещиците от Витоша“ си има своята бляскава страна. Бих казала, че книгата е 50/50 – не е зле, даже никак, но не е и нещо особено.
***
Като цяло имах чувството, че тази книга е просто допълнение към останалите две и не развива целия си възможен потенциал. Концентрира се върху не толкова важни неща, макар и интересни. *** Не съжалявам, че я прочетох, ала за следващата книга ще имам едно наум...
По-скоро е 3,5 звезди. Малко не й достига за 4.
Ако следите блога ми, би трябвало да знаете колко много харесах предишните две книги от серията. Първата полага основите за една наистина добре развиваща се история, а втората разширява представите ни за магическия, таен свят в столицата, като добавя и щипка екшън. С третата книга обаче нещо не се спогодихме. Може би имах прекалено завишени очаквания, но пък определено „Вещиците от Витоша“ си има своята бляскава страна. Бих казала, че книгата е 50/50 – не е зле, даже никак, но не е и нещо особено.
***
Като цяло имах чувството, че тази книга е просто допълнение към останалите две и не развива целия си възможен потенциал. Концентрира се върху не толкова важни неща, макар и интересни. *** Не съжалявам, че я прочетох, ала за следващата книга ще имам едно наум...
December 29, 2021
За разлика от предходните 2,тази наистина ме изуми, грабна и захвърли в много дълбоки води. Единственото което не ми хареса е, че описанията на думите са на края на книгата и прелистването и издирването им са малко дразнещ елемент. Напълно заслужени 5🌟.
July 15, 2020
Престоят около вещерския огън ми хареса :) Очаквам следващата част!
July 24, 2024
Боже, боже, колко мъка има на тоя свят, боже... Поредното доказателство, че когато Христо Блажев реши да се инати като магаре в пубертет, може и го прави извънредно качествено. Вместо да си признае, че е сбъркал, и да се извини, той пробутва всяко дрисъче, което издири по дългия си и нелек път на книжен гаулайтер, на началниците си от Сиела и си съдира и най-работните части от тялото, за да притика бездарията колкото се може по-напред. Видяхме го с кого ли не — с Мартинчо тук, с Трошанчо, с оня със змейските полюции, дето не мога да му запомня името... И в резултат на това упорито притикване на бездария и графомани напред българският читател е на път (майната ви, БАН, разделно се пише!!!) да се откаже тотално да чете родни автори. Жалко, изключително жалко. Не за мен и колегите — за бъдещите автори, които тепърва им предстои да се сблъскват с Великата Видинска Стена на ината, кьоравостта и невежеството. И тепърва им предстои да се отказват да пишат, понеже лизането на задници не им е в списъка с любими начини за придвижване нагоре по литературните Еверести (за разлика от сиелските автори на, пресилено казано, „фентъзи“).
January 31, 2021
Това е 3-тата част от поредицата, която прочетох. Определено не е за оценка 5, но личното ми мнение я слага като най-добрата към този момент, защото успява да избяга от сянката и честите заимствания от поредицете на "Хари Потър" и "Патрулите" на Лукяненко.
Лека част от сюжета ще споделя, който не я чел може да пропусне долните редове.
Идеята за вещиците е различна от гореописаните книги и техните сюжети. Последната битка в книгата определено е крах на писателя, защото битката е кратка, претупана и приключва като на шега. Сравнена с последния епизод от 1-вата част е с доста по-слаб край, но определно успява да те държи в напрежение през всички 300 страници.
Силно се надявам следващата част да включи Бриян, Буря и Свилен в една финална история, която да е надградила предходните, както го направи и "Вещиците от Витоша".
Лека част от сюжета ще споделя, който не я чел може да пропусне долните редове.
Идеята за вещиците е различна от гореописаните книги и техните сюжети. Последната битка в книгата определено е крах на писателя, защото битката е кратка, претупана и приключва като на шега. Сравнена с последния епизод от 1-вата част е с доста по-слаб край, но определно успява да те държи в напрежение през всички 300 страници.
Силно се надявам следващата част да включи Бриян, Буря и Свилен в една финална история, която да е надградила предходните, както го направи и "Вещиците от Витоша".
September 24, 2019
Мaкaр и тези 5 звезди дa ca неcъизмерими c други 5 звезди, които cъм дaвaлa (нa Мечокът и cлaвеят примерно) ги cлaгaм без грaм колебaние, зaщото Мaртин Колев ги зacлужaвa. Вещиците от Витошa е по-рaзличнa, по-мрaчнa, по-миcтичнa и cпоред мен товa я прaви по-Мaртин от предишните две чacти. Обичaм книги, които ca в униcон c "времето вътре в мен" (цитирaм Aнтибиотикa), но и c товa нaвън. Обичaм думи, които cе рaзливaт по cтрaниците - понякогa кaто cпокойнa рекa, друг път кaто водопaд. Вещицaтa в мен ликувa, пее и тaнцувa. Товa ��aй е нaй-cигурният знaк зa добре cвършенa пиcaтелcкa рaботa. Иcкaм cпин офф caмо зa вещици, билки и говорещи животни. Моля.
November 13, 2019
Доста харесах първите две книги и се надявах и с тази да е така, ама... действието беше някак бавно и протяжно, сякаш не е нужно да се случва нещо, защото ще има следваща книга. Да, имаше си битка и злодеи, по шаблон, но нямаше нещо, което истински да ми привлече вниманието. Очаквах повече :)
November 28, 2019
Според мен, най-добрата книга от поредицата досега. Особено след запознаването с вещиците, автора вдига летвата. Свилен отново се връща в главната роля. Последните 5-10 страници ми бяха любимите. С нетърпение очаквам следващата книга от поредицата!
March 13, 2022
На първия ми прочит на книгата съм написала,че третата най-много ми е харесала,нооо сега като си ги препрочетох трите една след друга (маратон),мога да кажа ,че и трите много ми харесват и си поправих звездите от 4 на 5.И сегаа отивам на 4 книга финалааа :)
December 11, 2020
разхвърляни бележки за книгата:
- много социални теми - чудесно!
- неконвенционални връзки и по-близки до съвремието - например хетеро двойката не остава заедно завинаги, не всичко е цветя и рози и живели щастливи и честити до края на дните си. Свилен дори отказва повторна връзка с Грета, защото провижда какво ще стане.
- Свилен - "от всички хора на света само себе си не успях да обикна... време е да се науча" - едно зряло отношение.
- депресията (на Свилен) - много ми харесва, че е въведена като тема. уж Бриян търси себе си, но и Свилен също.
- майката на Бриян - преборила е алкохолизма и е разкарала бащата.
- традициите и митологията са чудесни - информативни и вплетени в историята, а не самоцелни. героите, които са по-близки с тях (вещиците, хората от Бродилово във втората книга) звучат правдоподобно и "като от онова време".
- приятелите - огромна тема. хората в книгата по-скоро си имат шайка, сборище, фракция, отколкото нуклеарни семейства.
- но и темата за самотността - Свилен, който се изолира в планината; Бриян, който бяга от родителите си. всеки донякъде пази нещо от себе си от другите, макар че са му приятели и умрял/а за тях.
- фракциите - първата книга започва с "добрите" и "лошите" магьосници, веднага се настройваме да гледаме черно-бяла програма. но бързо виждаме, че има и мъглици, които са по средата или встрани. но това е само критичният минимум в един свят, защото той не е само с три цвята. по-натам вече имаме непокорните, таласъми, самодиви, вещици и т.н., което вече описва един правдоподобен свят, където нещата са спектър и разликите между някои много бързо избледняват. също както и в реалността в един социално-политически аспект. има зло, по-малко зло, и по-голямо, и пакости и глупости, добро и неутрално. и не винаги едно с друго си противоречат, а дори могат да се съюзяват, за да действат заедно срещу най-голямото зло. вечна игра.
- "не ми трябват малко умници, а много глупаци" - доста вярно стане ли въпрос за завладяване на света от злото.
- много социални теми - чудесно!
- неконвенционални връзки и по-близки до съвремието - например хетеро двойката не остава заедно завинаги, не всичко е цветя и рози и живели щастливи и честити до края на дните си. Свилен дори отказва повторна връзка с Грета, защото провижда какво ще стане.
- Свилен - "от всички хора на света само себе си не успях да обикна... време е да се науча" - едно зряло отношение.
- депресията (на Свилен) - много ми харесва, че е въведена като тема. уж Бриян търси себе си, но и Свилен също.
- майката на Бриян - преборила е алкохолизма и е разкарала бащата.
- традициите и митологията са чудесни - информативни и вплетени в историята, а не самоцелни. героите, които са по-близки с тях (вещиците, хората от Бродилово във втората книга) звучат правдоподобно и "като от онова време".
- приятелите - огромна тема. хората в книгата по-скоро си имат шайка, сборище, фракция, отколкото нуклеарни семейства.
- но и темата за самотността - Свилен, който се изолира в планината; Бриян, който бяга от родителите си. всеки донякъде пази нещо от себе си от другите, макар че са му приятели и умрял/а за тях.
- фракциите - първата книга започва с "добрите" и "лошите" магьосници, веднага се настройваме да гледаме черно-бяла програма. но бързо виждаме, че има и мъглици, които са по средата или встрани. но това е само критичният минимум в един свят, защото той не е само с три цвята. по-натам вече имаме непокорните, таласъми, самодиви, вещици и т.н., което вече описва един правдоподобен свят, където нещата са спектър и разликите между някои много бързо избледняват. също както и в реалността в един социално-политически аспект. има зло, по-малко зло, и по-голямо, и пакости и глупости, добро и неутрално. и не винаги едно с друго си противоречат, а дори могат да се съюзяват, за да действат заедно срещу най-голямото зло. вечна игра.
- "не ми трябват малко умници, а много глупаци" - доста вярно стане ли въпрос за завладяване на света от злото.
May 9, 2020
Страхотна книга. Много ми харесаха разказите на Свилен за преживяното във Витоша, чувсташе се като едно много заредено от магия, фолклор и природа място. Приключенията в София, също ме зарадваха - бяха отново неочаквани и се чудех до последно как героите ще се справят. Имаше и хумор.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 5, 2024
Чудесна книга
Displaying 1 - 30 of 92 reviews