Думите никога не достигат, за да се опише любовта. Чистотата и силата ѝ са неуловимото вълшебство, което всички искаме да назовем, а не можем. Невинаги успяваме да премерим пулса на любовта – от какво се ражда, кое кара този пулс да бие като побеснял, от какво умира...
В „Изгревът“ са събрани всички емоции, всички възходи и падения на най-мечтаната любов. Прозренията и вярата, магическото начало и щастливият безкрай – всичко е тук. Всяко изречение е пълно с изстрадана мъдрост и споделен опит.
Това е книга за препрочитане, когато губиш вяра. Това е книга за споделяне, когато търсиш взаимност. Това е една от книгите, които можеш да разказваш, но и да преживееш. Това е една история за вярата в новия изгрев, която ще те вдъхнови да грабнеш живота си и да изживееш всеки от миговете му пълноценно, без остатък.
„Всеки от нас крачи по пътека, обрасла с глухарчета. Някои от тях не виждаме, други стъпкваме с гняв и недоволство, трети приемаме за твърде обикновени и неинтересни (колко по-красива би била пътека, обсипана в цветове на диви рози), четвърти откъсваме, защото ни се пречкат из краката. Всяко едно от глухарчетата по нашата пътека е един ден от земното ни съществуване. Чак когато позволим на любовта да разцъфти в душата ни, започваме да съзираме колко необикновена красота има в тези малки растения. Колко красива е тяхната крехкост. Колко лесно отлитат пухчетата им…“
3,35 ⭐. Харесах стила на Моника Василева-богат и мелодичен, но съчетанието между художествен разказ и себепознание не беше моето. Някак ми липсваше усещане за свързаност с героите и техните терзания, а честите авторови отклонения ме изхвърляха извън рамките на историята и ме потапяха в нравоучителен психоанализ (не го казвам с лошо чувство, просто двете не ми се свързваха плавно и се получаваше някаква рязка граница между художествената измислица и авторовата намеса). Въпреки това оценявам, че размишленията и поуките бяха много силни, затрогващи, вдъхновяващи.
От известно време започвам да чета книги, които изобщо не ме грабват. Имах нужда от тази книга. Прочетох я на един дъх. Често настръхвах докато я четях. Няма нищо общо с онези типични любовни истории. С нетърпение ще очаквам още книги на авторката.
Много красива и докосваща история! Определено има силата да вдъхва доза кураж и надежда, показвайки, че нищо в живота не е случайно и че всичко се случва с причина ☺️
Това е книга за любовта, за прошката преди всичко към себе си и за вярата в по-доброто... Автоторката умело рисува с думи използвайки точните прилагателни и ни представя картината на живота на главните герои. По интересен начин тя успява да изгради две видимо различни истории от миналото и настоящето, които предизвикват цяла палитра от емоции... Героите оживяват пред очите на читателя с всичките си щастливи мигове, проблеми и терзания, за да ни напомнят за това да не се отказваме, а да продължаваме напред, независимо от трудностите на пътя ни... . 📜Любим цитат: . ❤Когато обичаш истински, най-красивият подарък, който можеш да направиш е огледало, в което твоят любим да съзре цялото великолепие на съществото си...