„История за краля и дъжда” е книга за трудни времена. Те не са конкретизирани, защото всеки преживява различно надвисналата над него криза. В нея се говори просто за потоп – архетипният символ на отчаянието, залегнал в почти всяка световна религия. Какво ще видите в него е въпрос на личен прочит. „История за краля и дъжда” не предлага лесно спасение. И все пак в нея безнадеждността не е безизходица. Тя разказва немногословно какво значи пред лицето на бурята да не забравяш кой си и какви са твоите ориентири.
Прекрасна история, обвита в печал, но и безкрайно обнадеждаваща. Не можеш да кажеш нещо светло, което да бъде взето на сериозно, ако не покажеш, че виждаш тъмното.
Картините на Кирил с борещите се с потопа животна и хора тръгват от студентските му години, когато си е представил една от първите. Зори се постарава да обобщи „виденията“ му в една лаконична, но многозначителна история – след като го прави, към вече съществуващите платна се добавят завършителните...
Кирил и Зори са могъщ творчески тандем – и "История за краля и дъжда", и "Когато искам да мълча" са от най-високите образци във визуално-словесните книги, истински артистични и емпатични съкровища.
Трудно е да говориш смислено и пълноценно. Още по-трудно е да го направиш с малко думи. След "Когато искам да мълча" Зорница Христова постига това и тук. Разбира се, с неоценимата подкрепа на Кирил Златков и неговите така нежни към окото и ума илюстрации. Неслучайно и двамата са на корицата с имената си - като съавтори.
Зорница Христова и Кирил Златков са създали поредното произведение на изкуството, комбиниращо малко думи и въздействащи образи. На фона на морето от крещящи корици и непрестанния подтик да се чете повече и по-бързо, тази книга е покана за тиха медитация, поемане на дъх и пренасяне в съня, който, макар и мрачен, накрая се оказва само сън.
От едно известно време се случва така, че прекарвам неделите си с някоя кратка и вдъхновяваща книга. Днес е още една такава неделя.
„История за краля и дъжда“ е книга, в която Зорница Христова използва малко думи, но дава много смисъл. От онези книги, които можеш да разгръщаш милиони пъти и винаги да откриваш нещо ново в тях. Книга, в която всеки би намерил своя смисъл, своята интерпретация. Книга за изправянето пред трудностите, за изборът да се борим и да плуваме срещу течението. Илюстрациите на Кирил Христов ме оставиха без думи. Прекарах толкова много време, съзерцавайки някои от страниците, защото всяка минута усещанията ми се променяха.
Тази книга е у дома от доста време. Не знам защо не посегнах към нея по-рано. Но явно е чакала точно днешния ден. И това ми е достатъчно.
Станаха две книгите, които някак са много подходящи за края на годината. Другата е "Когато искам да мълча" Малкото думи на Зорница Христова и илюстрациите на Кирил Златков са толкова силни и въздействащи и някак доста достатъчни за време в което искаш да останеш на саме със себе си, но дълбоко и дълго в себе си.
Истински диамант, тази красива и мъдра книжка е посветена на една единствена, но много важна идея и създадена с много любов - както всяка истински добра и заслужаваща си книга.