ShadowDance #1: Киберпънк

by ShadowDance

„ShadowDance“ съществува онлайн вече почти 20 години, а тази антология на тема „Киберпънк“ е неговият най-мащабен проект. Феновете на фантастиката ще могат да се потопят изцяло в този вълнуващ и постоянно променящ се жанр.

Изданието включва:

Подробен литературен профил на бащата на жанра, Уилям Гибсън;
Шест киберпънк разказа, сред които четири разказа от български автори, както и нов превод на жанровия шедьовър на Гибсън – “Зимният пазар”;
Исторически и критически обзор на жанра; превод на ключово есе от неговия най-голям проповедник – Брус Стърлинг; статия за творчеството на един от най-важните посткиберпънк автори – Нийл Стивънсън;
Статии за съседните на киберпънка литературни области: хибридните „пънк“ жанрове, в които машинното се среща с парни двигатели, елфи, постапокалипсис и екологични движения; трансхуманистката фантастика; източноевропейския “хуманитарен” киберпънк на Виктор Пелевин, Сергей Лукяненко и Иван Попов;
Обширни обзорни статии за киберпънка в киното, телевизията, комиксите, видео и настолните игри; по-задълбочени погледи към заглавия като “Блейд Рънър”, “Shadowrun”, “Deus Ex” и “Ghost in the Shell”;
Текстове за още много сродни с киберпънка теми: синтуейв и фючърпоп музиката и влиянието на Дейвид Боуи върху жанра; взаимоотношенията между Япония и киберпънка в популярната култура и реалността; киборгите според съвременната феминистка и постхуманитарна социология.

Автори: Андрей Велков, Брус Стърлинг, Жени Колева, Николай Тодоров, Сара Елис, Светослав Тодоров, Уилям Гибсън, Хараламби Марков, Чарли Паркър и екип на списание ShadowDance

Илюстрации: Дияна Нанева, Драгомир Димитров, Ива Стефанова, Исмаил Инджеоглу, Самуил Терзиев, Тодор Христов

Genres: Science Fiction, Bulgarian Literature, Fiction

272 pages, Paperback

First published December 16, 2019

Reviews

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Приятно *изненадана* съм от размера и обема на изданието, и от огромния енциклопедичен обхват на статиите. Така де, не съм изненадана, но беше приятно.
Към някои от статиите ще се връщам още няколко пъти, с някои твърдения не съм съвсем баш съгласна, макар да не съм литературен (и филмов де) критик, но като цяло седнах снощи и изгълтах с удоволствие дебелкото томче. И за оформлението имам да кажа две-три думи, макар че приятно си подхожда с темата в по-голямата си част. Шрифтът определено ми беше ситен. Но всичко това не стига да отнеме цяла звезда от оценката, а по-скоро придава на списанието особен... стил (да не казвам чар).
Естествено (или пък не?) за мен специално интересни са разказите и определено останах доволна от порцията, поднесена от изданието.
Пет звездички и "Киберпънк" си ги заслужава изцяло.

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Усреднената ми оценка за съдържанието кръжи около трите звезди („хареса ми“) – все пак с киберпънка винаги сме се гледали изпод вежди, такова де, тъмни очила – но добавям още една за любовта, която просмуква всеки елемент от изданието. Приятели в Сенките, мога само да си представям какво пък ви е било на вас... Не казвам „Наслука!“ само защото вие това го правите вече двайсет години. Та значи: Да 'илядите! :)

Особено любовни моменти – тук:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Teodora Gocheva · Rating 5 out of 5]

Кой не знае ShadowDance, кой не е чувал за тях! Следя списанието от години, още от преди да имам фейсбук. Не съм сигурна, дали открих фентъзито благодарение на тях или опитвайки се да се ориентирам в този по онова време нов за мен жанр, открих списанието, но знам, че в ума ми двете неща са неразривно свързани.

ShadowDance неведнъж са били моя пътеводител във фантастичните светове. Когато се колебая, дали да започна някоя мащабна и всепоглъщаща времето поредица, какво правя. Отварям гугъл и пиша "името-на-поредицата"+Shadowdance. И там винаги има статия. И тя е толкова пространно и добре написана, дори критиката е толкова градивна и добре построена, че може да те подтикне да я прочетеш.
Вярвам, че в даден етап от живота си поне една трета от книжките блогъри в България са си мечтаели да станат част от екипа на ShadowDance. Аз със сигурност. Дори преди една-две години, когато се разширяваше екипа на списанието, бях на косъм да кандидатствам. Но аз и сега си крада от времето за сън и от времето за работа и от кое ли още не време, за да прочета поне една пета от книгите, които искам да прочета.
Е, разбрахте как се чувствам.

И все пак въпреки, че не ми липсваше желание, има причина едва сега да чета "Киберпънк". Ние с фантастиката сме отскоро приятели. От няма и една година. И преди това имах някоя и друга мимолетна среща с жанра, по-скоро двойна среща, защото YA също присъстваше. Но Азимов и неговите разкази това лято бяха първата ми сериозна среща с жанра. Така че приемете скромното мнение на един дилетант по темата.

Повечето от вас вече са прочели броя и повечето от вас вероятно са много по-навътре в материята от мен, но тъй като за мен това все още е доста непозната територия и изпитвам невинното удоволствие да откривам нещата за пръв път, ще ви разказа за този брой като на хора, които за пръв път отгръщат подобно списание.

"Киберпънк"е първият (официлно хартиен) брой на списание ShadowDance. Но като кажа "списание" вероятно не си представяте реалистично обема на този брой. Това са малко над 270 страници, запълнени със ситен шрифт (който е много як впрочем) и енциклопедично знание за света на киберпънка. Наистина енциклопедично. Ще продължа със съдържанието малко по-надолу. Сега искам да поговорим първо за оформлението.

Въпреки мащабния си обем и разнообразие на съдържанието, "Киберпънк" си е списание отвсякъде. Може би е единственото по рода си такова. Но е списание - написано е като такова, оформено е като такова и се побира в запазената рамка на формата. Всяка статия е грижливо оформена в две или три колонки, което е характерно за този тип медия и те кара да си кажеш. "А, ето я колонката на ..." Всяка статия е самостоятелно стилизирана цветово и като разположение върху странциците, носейки свой собствен привкус към съдържанието.
А съдържанието е монолитно за такъв формат. Налагаше ми се да си водя бележки, четейки, за да не забравя нещо важно сред стотиците мисли, които ме заливаха постоянно. Между кориците на това издание, ще откриете всичко, което трябва да знаете за киберпънк културата - история, литература, комикси, игри, филми, наука, произход, развитие и пълна кардиограма на пулса му през годините. Сиурно, ако вече познаваш повечето автори, гледал си повечето филми и си играл на повечето игри, можеш да оцениш по-скоро старанието и труда, за да се изгради толкова всеобхватен образ на жанра. Но за дилетант като мен, това издание има стойността на учебник, на алманах.

Броят започва с една уводна статия - "Атлас на киберпънка", която предлага много интересна алтернатива за прочит на изданието. Аз избрах да чета статиите последователно, по ред на страниците, но ако искате, можете да следвате атласа и да четете посочените статии по ред на споменава в уводната. И оределено след като прочета и последната статия, ще се върна отново в началото и ще препрочета атласа, за да се насладя поне частично на тази алтернатива. (хаха, тук си личи, че съм започнала да пиша ревюто преди да довърша списанието, пореда гореизложените причини)

Това издание е широкомащабно. Има пространна статия за Уилям Гибсън и неговото основополагащо за жанра творчество. Особено интересни ми бяха статиите за видеоигрите - Deus Ex, Cyberpunk2077. Не съм от хората, които играят видеоигри, защото координацията ми е минусова и много ме убиват, това пък води до застои, защото не мога да преодолея някакви елеметарни сцени още в началото на играта и освен това се стртяскам твърде много кате ме убият, та като цяло екшън игрите не са моето нещо. Но много обичам да гледам как другите играят. Понякога карам мъжът ми изчаква с някой по-интересен епизод от играта си, за да мога да гледам и аз.И съм върл привърженик на това у дома да има много игри въпреки че аз лично не мога да се възползвам от това. Та в този ред на мисли сега ще го навивам да играе Deus Ex :)

Също така много интересни ми бяха статиите посветени на отделните медии - киберпънка във филмите, книгите, комиксите, сериалите. Те са много добре структурирани, обхващат десетина и повече примери за влиянието и изрязаването на киберпънк идеите в съответната категория. Оказа се, че съм гледала доста голяма част от филмите (макар че някои от най-големите класики, Блейд Рънър например, не съм гледала), като имам да наваксвам повече с книги и сериали.

Не мога да подмина и статиите посветени на Япония. За мен Япония има две лица - сбръчканото помъдряло лице на старата Япония със суровите й закони и ценности, самурайския кодекс и убийствената йерархия. И футуристичния облик на нощна Осака, който е точно като изкаран от някоя киберпънк манга. Харесва ми, че е показана неразривната връзка между тези две лица в списанието.

Да си призная доста ме изненада велопънка. Имам малко особено отношение към велосипедизма. Може би заради това в началото си казах "Какво, по дяволите, е това?!" Наистина не го очаквах, но прочитайки статията си давам сметка колко релевантна е. Има страшно много аспекти, които са ключови от индустриалната революция до днес. Така че този материал е съвсем на място и бих казала - много идеен.

Изданието е оборудвано и с шест разказа, които биха били самодостатъчни за отделно издание. Всеки от тях улавя различен нюанс от духа на киберпънка. Някои са малко по-технологично комплицирани и за дилетант като мен бяха едновременно малко тежки, но съществеменно чудни. Усещането беше подобно на това да видиш за пръв път в живота си сняг - "чудно" е точната дума. Връщах се да препрочитам, за да сглобя парчетата. Преполагам с времето човек изгражда нещо като усет, като вътрешна адекватност към даден жанр, към идеите му и му е по-лесно да възприема отделните сглобки, да свърже и усети загатнатото послание.

По-ясна следа в мен оставиха „Алгоритъм на интимността“, "Сняг връз сняг" и "Последния идеален ден за лов на рибка-бананка".
Някои биха нарекли „Алгоритъм на интимността“ от Хараламби Марков (илюстрация: Дияна Нанева) скандален, но отвъд грубата еротика, се простира безкрайно поле от самота и несподелена нежност.

Любимият ми разказ определено е "Последния идеален ден за лов на рибка-бананка" от Андрей Велков (илюстрация: Самуил Терзиев). Той е едновременно алегория на един пълноценно изживян живот, който може с лека ръка да се раздели с този свят и да каже "Аз живях добре, не ми трябват още хиляда години, вече получих, дадох и изпитах всичко смислено и прекрасно в живота си." Въпреки че е относително кратък, създава три много задълбочени и добре разгърнати образа - на баща и син и на събирателния образ на бъдещето в лицето на един ИИ. Разчуствах се на този разказ и сега едва удържам емоциите си, защото контрастът между несъвършените човешки сърца с всичките им емоции и съвършенството на бъдещето, изпълнено с безброй възможности, е толкова силен, че превръща всяка една тиха въздишка в писък.

Няма да разтягам повече локуми, че не знам, дали и това издържахте да прочетете докрай. Ще кажа само, че всеки един детайл в това списание си заслужава да бъде споменат. Но вместо да ги споменавам, най-добре, вземете си го прочетете, ако още не сте. Защото е прекрасно написано. И всеки човек без значение, дали е фен на жанра или не, ще намери нещо за себе си. Очаквам втори брой с примряло сърце! ShаdowDance, изненадайте ме пак! :)

http://readersense.blogspot.com/2021/...

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Много добро издание и чудесен проект като идея. Личи си, че е хвърлен страшно много труд по всички направления, като се започне от проучвания и набор на материали и се стигне до реализацията на специфичното книжно тяло.
Единствените ми забележки, заради които си вземам една звезда са от лично моя гледна точка - шрифта ми бе една идея по-дребен, отколкото трябваше, а и докато четях една страница да е бяла, после розова, синя, жълта, пембяна ми идваше в повече на моменти и на очите, и на мозъка.
Но, изключая това - издание, което ще се хареса на феновете на фантастиката, а за ултрасите на киберпънка е задължително. Засегнато е АБСОЛЮТНО всичко в жанра под всякаква форма - разкази, романи, филми, сериали, анимета, манги, компютърни игри, музика и какво ли не още.
Да се надяваме да направят подобен проект и за други жанрове/поджанрове.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Това не е просто списание, не е нещо повърхностно, което се чете набързо в тоалетната, пълно с реклами и платени публикации. Това е алманах, енциклопедия, сборник от разкази и ревюта на книги, игри, музика - целият спектър забавления, родени под името Киберпънк. Сега, признавам, че киберът не ми е точно любимият пънк - дай ми на мен стиймпънк с фусти, монокли и парни машини, кралица Виктория вампир и Оскар Уайлд тъмен маг - и ще съм доволна. Но това в никакъв случай не ми пречи да изпитвам истинско колекционерско и читателско задоволство от притежаването на малката, луксозна тухличка на Шадоуденс, която препоръчвам горещо на всички почитатели на фантастиката, модернизма, дистопиите и технологиите.

За красотата на книжното тяло и крещящото в най-добрия смисъл оформление на Киберпънк може много да се говори, но е най-добре да се види, и още по-добре - пипне. Гланцирано, луксозно, цветно, с много снимки и илюстрации - визуално и дактилно пиршество. Или по-простичко казано - мега яко е на вид и на допир, а на вкус - не съм сигурна, питайте котките ми. Близо триста страници с интелигентно, но в никакъв случай претенциозно написани материали - от кратки обзори на филми и музика до детайлни анализи на книги и игри, всеки със своята уникалност, авторски почерк и неоспорима информативност.

Моите лични фаворити са ревютата на Шадоурън, Сайбърпънк 2077 и обзора на братовчедите на киберпънка, сред които е и личният ми любимец стиймпънка, но ако разбирате от кино и музика, или предпочитате комикси или футуристични сай-фай книги - със сигурност ще намерите нещо за личните си любимци, и вероятно ще откриете с учудване, че вие всъщност сте скрити почитатели на киберпънка от малки. Специално внимание е обърнато и на разказите - на родни и преводни автори, образци на жанра, и на културните течения в някои страни, като да речем родината на странните нео-елфи Япония, където киберпънкът си им е направо ежедневие.

Въобще ако ви се чете страхотно списание - алманах - енциклопедия, но написана четивно, умно и разбираемо - посегнете смело към Киберпънк, ако и да не сте убедени, че е точно вашата чаша чай. Аз лично ще затая мъничка надежда за ново издание, посветено на Фентъзи или Хоръра или Приключенската Фантастика, което обещавам, че ще се разпадне въпреки перфектното си оформление от четене и разнасяне навсякъде от моя милост, веейки го като библия на правилните жанрове. Но засега и киберът е чудесен коледен подарък за всеки, чиято душа гледа към небето по-често, отколкото към скута си. Подгответе се за бъдещето, то май няма да е милостиво.

[Дани от Две Маймуни · Rating 5 out of 5]

За мен първото хартиено издание на списание ShadowDance е донякъде носталгично. Върна ме към 2002, когато фанатично събирах всеки брой на Gamers' Workshop (RIP!). Двете дори имат свързващи звена, под формата на AlDim и Roland. Истинската прилика за мен идва от страстта, която лъха от страниците: от усещането, че всичко вътре е създадено от хора, които наистина са запалени по това, за което пишат. Професионалисти, да, но също така истински фенове. А целевата аудитория са пак същите - истинските фенове. На киберпънка. На научната фантастика. На добрата журналистика дори.
И за първи път от 2007-ма насам, у нас отново може да държите стойностно списание в ръце. От фенове, за фенове.
Повече в блога

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Не съм сигурен, че разбрах напълно всички текстове, все пак съм мноого далеч от гейм културата в частност и от жанровата територия на киберпънка по принцип. Но останах доволен от качеството на изданието (въпреки ултра ситния шрифт), а някои от ревютата - на книги, музика и филми - ми доставиха истинско удоволствие. Имаше и бонус от шест разказа: Зимния пазар - Уилям Гибсън, Пантера - Георги Янакиев, Алгоритъм на интимността - Хараламби Марков, Джони - Константин Георгиев, Последният идеален ден за лов на рибка-бананка - Андрей Велков и Сняг връз сняг - Сара Елис, като личният ми фаворит сред тях се оказа творбата на Андрей.

[Ani Artinyan · Rating 5 out of 5]

Образователна и занимателна колекция от текстове, които гравитират около киберпънк жанра - очерци, анализи, разкази; литература, кино, сериали, игри, музика - култура. Подейства ми вдъхновяващо и събуди жажда за още.

[Lina · Rating 5 out of 5]

Великолепно издание, просто съм възхитена! Адмирации за проекта и успех!

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Великолепно издание на ShadowDance! Статиите в него са изключително стойностни, богати на информация и достойно представящи всички аспекти на киберпънк течението. Подбраните разкази също ме впечатлиха, страшно приятно съм изненадан от тези на български автори. Прочетох си списанието линейно и на хартия, но въпреки това усетих завладяващата и на моменти страховита киберпънк атмосфера... Силно се надявам в бъдеще да излизат на български още такива чудесни издания - научната фантастика у нас заслужава много повече популярност!

[Йоана Борисова · Rating 5 out of 5]

Прочетете цялото ревю в моя блог ---> The Book Pub


Списанието „Shadowdance #1: Киберпънк“ събира в себе си толкова много различни материали, че можем да го наречем и енциклопедия, учебник, сборник и алманах в едно. Това е едно чудновато и носещо удоволствие издание за всичките сетива, за които можете да се сетите! А дали сте запознати до болка фенове на жанра и подобните му, или тепърва ще разучвате що за събитие е това нещо „киберпънк“ – няма значение. Това издание е за всеки!

***

С „Shadowdance #1: Киберпънк“ буквално се гмурнах в дълбокото. Още с първите си страници списанието умело ме поведе към дебрите на това кибер измерение. Информацията в изданието е богата и изчерпателна, но най-вече ми хареса, че е разнообразна. Материалите обхващат всичко, до което киберпънкът се докосва и има връзка с него.

***

Като цяло начинът, по който е подредено и оформено всичко, е като blessing for the eyes and soul. Не стига, че самото книжно тяло е красиво и луксозно, ами и вътрешността му е на едно друго ниво на прекрасност! Дали да си призная, че това е може би единственият учебник в живота ми, който чета с такова удобовствие?... Вече го направих.

Радвам се, че имаше дори отделни статии за автори и личности, свързани пряко с киберпънка. И под „личности“ имам предвид не само световноизвестни такива, ами дори и родни важни особи, което още повече вдигна акциите на списанието. И въпреки че голяма част от фендъма се извлича от други култури по света, е хубаво да научиш, че и в България има доста солидна база данни.

***

„Shadowdance #1: Киберпънк“ се превръща в едно задължително притежание за всяка нърдска библиотека. Препоръчвам го на всеки, който малко или много има интерес към пънк жанра, фантастиката, нърд и поп културата. Не само, че ще прочетете много интересни неща и ще научите нови, ами и ще бъдете притежатели на едно съкровище. Изданието има потенциал да се превърне в една изключително ценна поредица и силно се надявам наистина да успее!

[Nina Miteva · Rating 4 out of 5]

Ревюто в Wanderbook

Сега, първо ще ви уплаша вас, като евентуални читатели, защото и аз първо се стреснах, после ще ви поуспокоя. "Киберпънк" е сравнително тежко за четене издание. Тежко не като обем, защото то наистина е изградено като списание - може да го отваряте на която си искате статия и да го зарязвате когато си искате. Кеф ви е художествен текст? Ето ви разказ. Търсите си какво да гледате? Ето няколко селекции, с които да попълните списъка си. Искате да се научите за културно или технологичните новости? Има нещо и за този момент. Но е тежко за четене на места. Честно казано, една от най-нечетивните за мен статии беше първата, "Атлас на киберпънка". Което е малко кофти, защото тя би трябвало да е отправна точка на читателя през изданието. След като я прочетох, всъщност зарязах списанието за няколко седмици, а после нито веднъж не се върнах към нея; въпреки че често се възползвах от съдържанието (което е бтв много готино оформено на вътрешната корица). Утешителното е, че всъщност почти всички останали текстове са по-юзърфрендли, било заради самия си стил, било то защото са компенсирали с бележки под линия. Всъщност, не съм сигурна, че бих искала стилът на текстовете да падне, по-скоро категорично не бих - защото една от първите мисли, които ми минаха през главата, бе - "Уау! Това Е журналистика! Това митично животно, този еднорог на писмения свят ВСЕ ОЩЕ съществува. Елате да го видите преди да завършат журналистите, които знаят да избират верен от четири отговора, но не и да напишат литературен текст!". Но на места убягваше баланса между здравословния, провокиращ респект и стряскащия респект от типа "Това не е за мен".

Изтъквам това с цел - ако сте се спрели на линеарен подход към списанието и сте стреснали в началото, да не подвивате опашка. Както казах, почти всички статии нататък са доста по-лесносмилаеми.
Например по-напред ви очакват два прекрасни текста за основополагащи автори като Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, които се превърнаха може би в любимите ми от цялото списание. Бяха чудесно представени и балансирани като авторова информация, като значение; като библиография, сюжети и анализ. От тях си набелязах няколко заглавия за купчината, като "Бароковият цикъл" определено ме заинтригува най-много.


Това естествено не бяха единствените неща, които си заделих. Намерих много, което да ми привлече вниманието както сред Предходниците на киберпънка, така и в Жанровата блок-схема на пънковете, но също и просто сред текстовете. Към жанровете ще се върна по-късно, но сега искам да да подчертая как се кефих да откривам неочаквани имена сред различните текстове. Като се почне от споменавания на "Подвижният замък на Хоул" до влиянието на Боуи над Доктора на Капалди. Чувствах се като на лов за великденски яйца. И може би това, най-много от всичко, ми даде чувство за цялост и всеобхватност, представа за проникването на жанра и обвързването му с други, и не на последно място, на ерудираността на авторите.

А сега, за схемата. Няма истинска схема, бтв, но все пак има доста пространствено обяснение на много от различните пънкове. Не съм голям фен на прекалено дребнавата класификация, но тази тук е обезоръжаващо любопитна. Освен понастоящем най-популярният стиймпънк - на който и аз съм фен, или поне на всичко, което пъхат под широката му егида - ами мейнстрийм съм, съдете ме - има и цяла плетора от толкова фантастични субжанрове. Нямате представа как се изкефих на някои, като например "сандалпънк". Хермес и Хефест сандалпънк ли са? А Лео на Рик Риърдън с неговия кораб-дракон? Той трябва да е модерен санадлпънк! Въпреки малко негативните прогнози, които се прокрадваха, тази статия също се нарежда сред любимите ми. Даде ми доста отговори, или поне насоки, дали дадено заглавие с чисто сърце мога да го етикетирам като пънк; макар че си замълча за някои други. Например, "Емоджи: Филмът" и "Разбивачът Ралф" кибер ли са, пънк ли са? :D (Пишейки това, искрено се надявам феновете на жанра да не знаят къде живея, за да не се изсипе гнева им върху ми :D )

Филмите и сериалите също са широко разгледани, както в няколко колекции, така и чрез фокусирането над няколко ключови за жанра заглавия. Едно от тях е "Блейд рънър", друго - Ghost in a shell. И тук ще си позволя да вметна още нещо, което не винаги е силната страна на "Киберпънк" . Като списание, то има пред себе си една доста трудна задача. То трябва да е насочено хем към конкретна група, обръгнали фенове на жанра, хем и към по-широко изкушения литературно читател, който не е знае нещата в дълбочина. Това си личи малко и в анонса на задната корица. Той ни подсказва, че "ще се припомним заедно любими произведения и творци", няма да се запознаем. А според мен трябва и да запознава, приобщава и вербува. По-горе споменах колко прекрасно балансирани бяха статиите за Гибсън и Стивънсън, те бяха чудесни и в това отношение - независимо дали за теб това са добре познати имена, или за първи път ги чуваш, тези статии имат еднаква, и то висока, стойност. Затова пък текстът за "Блейд Рънър" е един от най-несполучливите в списанието за мен. Ако човек не е предварително запознат с "Блейд Рънър", се губи от раз, въпреки иначе интересните мисли и анализи. Като сравнение, този за "Призрака" е много по-добре - дори и да не си имал никакъв досег с който и да е от филмите, сериалите, или игралната версия със Скарлет Йохансон, за която никой не говори, пак се потапяш в дълбочина в статията и разбираш.

Списанието крие в себе си и няколко неочаквани изненади. Не, това не е статията за Дейвид Боуи, защото всички разбрахме за нея предварително :D Не се оплаквам - беше ми интересно да видя поредното от много му лица, след като познавам най-добре Майор Том, и естествено, Краля на гоблините. Най-голямата изненада беше за мен, че Източноевропейският киберпънк бе получил собствена статия; и докато с Лукяненко се знаем, то Иван Попов бе съвършено непознато име, и отиде веднага в списъка.
И така, като обобщение. "Киберпънк" е отроче на къртовски труд, много отдаденост и изключително познаване и вникване в материала. Но и без излишни сантименти към авторите и създателите, това пак е едно чудесно издание. Едно уникално издание. Нямаме много литературни списания на пазара. Shadowdance като книжно списание може би има да утъпче още малко пътя си до публиката, но има потенциала да достигне и да заинтригува толкова много хора. Мога да препоръчам чистосърдечно "Киберпънк" на всеки, изкушен от фантастиката, в което и да е нейно проявление. Може да не откриете в списанието точно вашето фентъзи или фантастика, но ще намерите много заглавия, които се плъзгат по острието (pun intended), много нови неща, наситени със смисъл, въображение, свят и цвят.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Искате ударна доза първокласен киберпънк? Вече не е нужно да чакате до 2077 година! Първото книжно издание на популярното онлайн списание ShadowDance е вече факт, а фокусът е върху мрачното и конфликтно бъдеще. Хора и машини в антиутопично съжителство. Границите между човешкото и цифровото са размити. Добре дошли в „ShadowDance #1: Киберпънк”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Hristo Simeonov · Rating 5 out of 5]

Абсолютно ФАНТАСТИЧЕН поклон пред иконичният и толкова любим Киберпънк !

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

Следя "ShadowDance" от 2007г., като благодарение на онлайн списанието съм открил много прекрасни автори и книги. Първият печатен брой на "ShadowDance" е събитие за българската жанрова литература, а подобен тематичен сборник, посветен на киберпънка, който всеобхватно да разглежда това естетическо явление във всичките му проявления, не бях срещал никъде до сега. Списанието е и своеобразен минисборник с разкази, като бих откроил този на Андрей Велков, автор, който определено ще следя, след чудесната му книга "Ерата на паниката".

Единственият минус на сборника е малкия шрифт на текста, но това е по-скоро незначително на фона на колосалния труд, който е вложен в него.

Абсолютно 5/5!

[Александър Белтов]

Двуколонни, страници, триколонни страници, черни страници, бели ..., оранжеви, че и червени. Ситен шрифт, гланцирана хартия (която хвърля отблясъци на изкуствено осветление). Шарения. Това си е чиста проба списание. Трудно за съсредоточаване в текста. Като че не читатели, а зрители ще го разлистват. Не зная какво точно целят авторите му, но дано са постигнали целта си.
Прескочих доста раздели (сбити коментари по анимета, филми и т.н.). Съвсем откровено мисля, че това списание не би трябвало да бъде включено в тази платформа.

[Vee Malachipine Owlette · Rating 1 out of 5]

Нямам спомен вече къде намерих това списание. Но където и да е било помня че го поръчах заради впечатлението, че е единствен брой на нещо уникално и единствено по вида си за България.

После реших да си го добавя в списъка тук и видях, че има коментари говорещи за нормално издавано списание, което е БИЛО с години и е по-старо от мен.

Киберпънкът е нещо, което не харесвам, не разбирам и не искам да разбирам и да чувам за него. Исках да прочета частите за стиймпънка и синтуейва, които забелязах като теми на корицата. Те са задоволителни и единствената причина да дам дори една звезда. Но няма да продължавам и да се опитвам да го довърша - дребен шрифт, докарващ ми главоболие, и неразбираеми теми определено не помагат.

[Solar · Rating 5 out of 5]

Този великолепен труд е едно от най-стойностните неща, издавани някога в България!
Благодарности към всеки един от екипа на Shadowdance за това приключение, което ни подаряват. Препратките към литература, филми, музика са безценни и открехват нови неподозирани светове дори и за добрите познавачи на киберпънка.

[Dan Kamenov · Rating 2 out of 5]

Чудно начало. Богатството на съдържанието може да бъде засенчено единствено от главоболието, което оформлението предизвиква.

Статията за трансхуманизма е прекрасна и от списанието като цяло може да се извади много, много литература.

[Krasi Karaivanov · Rating 3 out of 5]

Звездите са три, защото това не е типично четиво за мен и колкото и да ми се иска да съм обективен нещо май не ми се получава. Това издание е много интересно, различно и свежо. Ако темата ви е интересна силно препоръчвам.

[Мартин Касабов · Rating 4 out of 5]

отлична работа.

[Miroslav Radichev · Rating 2 out of 5]

Аз повече с тва няя се занимавам, не съм го прочел цялото.
Някои от текстовете са супер тегави и безинтересни.
Общи приказки