Да се изгубиш нарочно

by Крис Захариев, Ясен Атанасов (Illustrator), Атанас Шишков (Illustrator)

Крис Захариев се изгуби нарочно заедно със Стас и Ясен, направиха влог, след това и филм… ред е и на книгата! Историята на едно голямо приключение, което показва колко красива е България и какви неочаквани срещи се крият във всяко селце.

Те са млади мечтатели, авантюристично настроени са, не се страхуват от живота без GPS и определено има какво да разкажат.

Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина.

Това приключение, тази книга е за вас.

За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село.
За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи.
За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи.
За тези, които се питат „Че к’во толкова може да ви се е случило?“, и за тези, които знаят, че има ли неизвестно в уравнението, отговорът на задачата винаги е приключение.
За оптимистите и за тези, на които просто трябва да им се напомни, че животът е хубав.
За изгубилите се и за тези, на които това не им пречи. По стръмните пътеки, в къщите на непознати баби, край изсъхналите реки и около тучните поляни в близост до недостроените хотели и преди всичко в раздрънканата ни кола винаги има още едно място.
За вас. Да, колата ни едва крета, жега е и климатикът не е бил измислен, когато са я сглобявали, но в крайна сметка какво интересно има в това да стигнеш безпрепятствено от точка А до точка Б?
Потегляме ли? Питате накъде? Що за въпрос? Ще разберем по пътя…

Genres: Nonfiction, Bulgarian Literature, Audiobook

224 pages, Paperback

First published January 1, 2019

Reviews

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Принципно избягвам да чета книги на влогъри, било то български или чуждестранни, но много се радвам, че реших да дам шанс на Крис.

Той е от онези особени хора, които си следват своя собствен път и слушат сърцето си независимо от обстоятелствата и пречките. Да тръгнеш да обикаляш България и да търсиш активно нейните най-затънтени места е безспорно нетрадиционно приключение, с което той се справя повече от прекрасно.

Запознава ни с една страна на нашата малка (и изгубена на моменти) държава, която всички познаваме, но по стечение на обстоятелствата сме забравили. Една красива, дива, магическа и толкова човечна България. Най-вече човечна! Защото хората правят едно мястo това, което е!

Усмихвах се широко, просълзявах се къде от щастие, къде от безпомощност, но най-вече си възвръщах вярата - "че може, по-иначе може", както е казал великият Никола Вапцаров!

Горещо препоръчвам!

Криси 📚

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Една книга за последното лято на Крис, Стас и Ясен като тийнейджъри. Идеята е много добра сама по себе си. Да се обиколи България през втората половина на 2010-те със спирки в случайно избрани обезлюдени или обезлюдяващи се села и градчета (всъщност оказва се, че има и контрапримери на обезлюдяването!) и да се общува с хората там. Според конкретната ситуация се консумират бяло грозде или бяла диня (в книгата цветът не е уточнен, но на видео личи!), гребе се срещу течението на голяма река или по течението на по-малка, зъзне се край Ледено езеро, скача се в дълбоки вирове, лети се над широко поле със самолет (за домашно да се напишат по 10 пъти с тебешир думите хамбар и хангар!), плува се в морето, доят се крави, бере се тютюн, разиграват се етюди от "Тимур и неговата команда", тестват се уменията на бобари-бръснари, рита се мачле, спи се по палатки, крепости, фургони и зад волана, пеят се песни от съвременни български филми, пият се 60-градусови ракии и 100-годишни лимонади, сменят се накладки, пресичат се и бившият кльон, и сегашната граница, маже се лютеница, съучаства се в кражба на картофи от чужда нива. И навсякъде се търси контакт с хората. И се намира! Което е и истинският дух на нарочното изгубване. Признавам, че имах известни резерви към книгата като към някакъв комерсиален дериват на успешното споделяне на пътешествието във видео епизоди в социалните мрежи и фестивалната им компилация в пълнометражен филм. От друга страна проектът книга е получил подкрепа от издателство Колибри, движещо уважавания от мене фестивал CineLibri. А и печатно издание е добър траен носител за по автограф и от тримата. Което е само донякъде честно, защото макар и равноправни герои, автор на книгата е Крис, а Стас и Ясен допринасят само като фотографи. Изчетох я на един дъх и останах много приятно изненадан. Хем в основата си е дневник, писан в реално време, без да се знае какво ще стане в следващите глави, хем е едно много добре структурирано четиво, писано от дистанцията на едновременно ентусиазиран и критичен участник, режисьор на действието, и страничен наблюдател и анализатор на картината. Едни и същи случки, наблюдения и приключения, вече представяни и илюстрирани с кадри от всевъзможни образо- и звукозаписващи механизми, включително насочена към коремите на събеседниците дискретна камера и храбро воюващ с короните на дърветата дрон, тук са коментирани от малко по-различен ъгъл. Стихийното редактиране на епизоди, в които водеща е емоцията на току що преживяното, е отстъпило на добре обмислен разказ, като фокусът във всяка отделна ситуация е отместен към най-същественото в нея като органична част от голямото цяло. Отпаднали са незначителни подробности в полза на повече време (страници) за изява на събеседниците и осмисляне на новооткритото. Вярно, че в някакъв момент се появява и четвърти герой, Той, който не ми е съвсем ясен, но за обща радост в последната глава се връща и оригиналният Ясен и нещата и настроението си идват на мястото. Та си мисля, че за да се получи идеалното нарочно изгубване много помага да си все още тийнейджър. А за да се напише идеалната книга за изгубването още повече помага вече да не си. Браво!

[Krasi Karaivanov · Rating 4 out of 5]

Забавна и разтоварваща... Книгата ме накара да се замисля дали бих се “загубил нарочно”... иска ми се, но НЕ... аз съм съвременен човек, който обича да спо на легло, да има вода и всички други уж незначителни неща които имаме за даденост...

[Ivelina Sharkova · Rating 5 out of 5]

Невероятна книга, която се чете на един дъх! Голямо браво на всички замесени в този наистина свеж проект, който те кара да се откъснеш от ежедневието и да се замислиш за наистина важните неща :)

[Barzaka · Rating 5 out of 5]

Уникална, останах без думи. През цялото приключение седях в Google Maps и следях пътя им из селата. Въпреки че преди години, когато Крис пусна поредицата от клипове с тяхното пътуване, ги изгледах всичките с огромен интерес, сега отново с голямо удоволствие преживях цялото това приключение, сякаш се докосвам до него за първи път.

[Преслава Петрова · Rating 5 out of 5]

Подходих към “Да се изгубиш нарочно” с огромно желание, но и лек скептицизъм. До последно мислех, че няма да ми хареса и ще остана разочарована. За моя огромна радост се случи точно обратното. Това е книга, която те пренася в един друг свят, в друга България... там където дружелюбни баби и дядовци се срещат навсякъде, където изгревите и залезите стават все по-красиви с всеки изминал ден, а звездите-по-ярки. За скромните 220 страници успях да плача от щастие и тъга, както и да се смея с цяло гърло. Благодаря Ви за това приключение, момчета! ❤️

[Християн Бонев · Rating 5 out of 5]

Пожелавам на всекиго да изживее в един или друг вид приключенията, описани в книгата. В нея има много носталгия, красиви моменти; действа като мотивация да търсиш доброто навсякъде и да не спираш да вярваш, че то съществува. Доказват го хората, срещнати по пътя, доказват го милите жестове, думи и усмивки по отрудените им лица. Благодаря за споделените мигове!

[Bogomila · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, даваща ни онова чувство за уют и щастие. Възхищавам се на Крис, млад човек, който ни помага да озъзнаем колко е красива родината ни и какъв чар има. Прекрасна книга за пътуването в България, в селата, и във самия себе си!

[Yo · Rating 4 out of 5]

Едно забавно приключение с приятели, от което имаш чувството, че си част. Снимките след всяка глава го правят още по-реално за читателя. Чак ми се прииска наистина да пътувам така.
Леко и приятно за четене.

[Boris Dobrev · Rating 5 out of 5]

"Да се изгубиш нарочно" от Крис Захариев

Трима приятели на едно мечтано пътешествие в търсене на райските кътчета на България. Три момчета, решени на всяка цена да изживеят всеки миг от своето може би последно безгрижно лято. Без път или посока те бродят из реките, полята, горите, селата, планините и плажовете на България. Снабдени с оръфана карта, своя багаж и раздрънкан баварец те потеглят с ограничен бюджет и неограничен ентусиазъм. Макар и не без премеждия, трима��а другари посрещат всяко предизвикателство с усмивка. В почти безлюдните села те откриват много хора и истории, които заслужават да бъдат прочетени.

Препоръчвам книгата на всеки любител на пътешествията, който има нужда поне за малко да се изгуби (или да се намери). 🏕️🌄🌅🥾

[Danny · Rating 5 out of 5]

Това е може би книгата която чета за най-кратко време. И благодаря на Крис че ме пренесе в селата, в които никой не ходи, при хората, чиято история никой не иска да чуе... Благодаря ти! Благодаря също и на Яската и Стас. Смях се, радвах се и плаках докато четох тази книга и горещо я препоръчвам!

[Vesela Velikova · Rating 5 out of 5]

Искрена и прекрасно написана книга. Кара те да се чувстваш меланхолично, става ти милно, усмихваш се и ти се приисква и ти да се изгубиш така нарочно.

[Emily · Rating 3 out of 5]

3,5 - wonderful and brave adventure around my homeland.

[Diana · Rating 5 out of 5]

Вълшебно изживяване! Колко невероятно хубаво е да пътуваш без план, без посока, без средства, само с любими хора! На човек му е необходимо толкова мъничко, за да бъде щастлив... Има толкова много звезди, изгреви и залези на една крачка разстояние, стига само да сме готови да напуснем кофморта на съвремието ни и да впуснем в търсене на непознатото, на свобода, а така - и на себе си. Мечтая си да срещна хора, готови да споделим и сбъднем подобно приключение, да плетем или чистим боб с баби, да пеем народни песни, да се храним с огромни розови домати, току-що откъснати от градината, да се наслаждаваме на красотите, които скритите кътчета на България разкриват, да се къпем в езерца, да не се интересуваме коя дата е или накъде отиваме, а да се оставим пътят да ни води..., да спим под звездите, слушайки песента на щурците, и да се насладим на всеки залез или изгрев, на вкуса на свободата, която ни кара да се чувстваме живи! Винаги съм мислела, че съм родена твърде късно, но бягството от ежедневието (с всички технологии) е само на една крачка разстояние и една щипка смелост, за да се изгубим нарочно. :) Пожелавам си го!
ПП: Едно от селцата, през които минаха момчетата, носеше звучното име Жеравино. Най-западната точка на България. Гранична зона. Село със само няколко жители (ако все още има останали такива). Селото на моя дядо - той самият е бил най-малкото от осем деца. По онова време в селото все още е кипял живот. Слушала съм истории как едната половина от градината на съседа е в Сърбия, а другата - в България. За съжаление никога не съм ходила, а така ми се иска да се разходя из тези земи, да тичам боса по хълма, където дядо ми вероятно е направил първите си стъпки...

[Bistra Ivanova · Rating 3 out of 5]

В годините пропуснах възможността да стана фен на Крис Захариев и като цяло бях слабо запозната с творчеството му. Последния месец обаче започнах да слушам Молец, чиито клипове прави Крис и когато случайно попаднах на тази книга в Сторител, реших да си я пусна. Без трудна за слушане, защото супер много случки са разказани супер накратко и понякога просто след 10 мин. ме заболяваше главата :-) В същото време трябва да призная, че имаше нещо чаровно в тези младежки приключения, които със сигурност ми напомниха на моите безцелни, смешни, дълбоки и духовни пътувания в младежките ми години с двама приказни приятели, каквито бяха тогава ❤️ Хареса ми и човеколюбието на Крис, обичта към родината и липсата на цинизъм, критика и злоба към ситуацията у нас и хората. Не знам дали мога да препоръчам книгата, но на всеки млад човек от сърце препоръчвам да пътува безцелно с отворено сърце и добри приятели!

[Elsha]

Не съм дала оценка на книгата, защото тя по никакъв начин няма претенции за литературна стойност.

Това е един проект на младо и амбициозно момче, което по свой начин е успяло да види и улови изчезващия български дух в едни от най-забравените родни места, след което по интересен начин да сподели преживяното. Сама по себе си тази книга е снимков журнал на едно емоционално пътешествие.

Фактът, че въпреки технологичното, интерактивно и интернационално търсене и развитие на това поколение, има младежи като Крис, които се обръщат и търсят изконното и ценното не другаде, а в корените си и природата, показва кои наистина биха могли да бъдат непреходните устои на обществото.

[Boryana Miteva · Rating 4 out of 5]

“Да се изгубиш нарочно” се оказа приятно бягство от забързаното ежедневие. Признавам, че бях скептична, а сега съжалявам, че не забавих малко четенето… Леко ми стана на душата и се вдъхнових за бъдещи пътувания.

Завършвам с любим цитат от книгата:

“Винаги съм вярвал, че няма неразрешим проблем. Независимо колко голям или пък незначителен си мислим, че е. Независимо дали всички говорят за него, или за него знае само деветдесет и четири годишната баба в село Здравец. Трябва да имаме очи, с които да видим решението, и сърце, благодарение на което да не оставаме безразлични. Решението, това сме ние.”

:))

[Maria · Rating 5 out of 5]

Да се изгубиш нарочно е един различен поглед над пътешествието на три момчета из най-закътаните селца в България. Страхотен пътепис. Всеки път като попадна на Да се изгубиш нарочно, ми идва просто да тръгна на някъде без значение накъде(и съм го правила). Благодаря за вдъхновението, Крис.

Мисля, че под формата на филм е доста по-въздействащо, защото може да се проследят повече емоциите и на тримата.

[Lily M · Rating 5 out of 5]

Прелестна книжка! Четох я по време на карантината от далечен Лос Анжелис и се почувствах все едно и аз съм пътувала с тези момчета, които успяват да намерят нещо интересно и забележително и в най-отдалечените места на България! Страшно ми хареса светогледът им и това как се радват на всичко.

[Vasilisa · Rating 5 out of 5]

Такива проекти и книги ти дават надежда, че в България има и добри, талантливи и будни младежи. Дано въпреки трудностите те да остават тук и да успяват да вдъхновят и други младежи да бъдат хора и да се интересуват за различни неща от прозаичните такива. ❤

[Alexander · Rating 5 out of 5]

Невероятна книга!!! История за живота, история за България, история за пътуването, спокойствието и житейските премеждия, които не са толкова страшни. Препоръчвам я на всеки, който има нужда да избяга от големия град, дори и само в ума си!!

[Antoaneta · Rating 5 out of 5]

Трогателен и чистосърдечен разказ. Рядко чета книга, заради симпатии към личността на автора, но този път го направих. Личи си, че във всяко начинание влага старание, любов и най-вече добрина, нещо уж нормално, а все по-рядко срещано у хората. Затова и харесвам тази книга, искрена и симпатична като него, оптимистична и носталгична, тя е за всеки, който иска да избяга в непознатото, да се върне назад към корените или просто да опознае родината. И за всеки, който вярва в добротата и "безразсъдството" да живееш този живот на пълни обороти.

[Kolyo · Rating 4 out of 5]

Книгата би била приятна за всеки читател, но може би най-силно ще въздейства на връстниците на автора и по-младите от него.

[Klintevivo · Rating 5 out of 5]

Вдъхновяваща!

[Viktor Panayotov · Rating 5 out of 5]

След тази книга ще ви се "приключенства,, повече от всякога, а може би и за пръв път! Кой знае?

[Nicole Caruso · Rating 2 out of 5]

Забавни истории и книга с много потенциал, но беден речник. Част от историите са недоразвити, а липсата на езикова култура на автора на моменти е дразнеща.

[Sherry Sherifov · Rating 5 out of 5]

Една невероятна книга, която запали наново любовта ми към България и към родното.

[Мила · Rating 3 out of 5]

*3,25/3,5 Към края вече ми беше доста монотонно.

[Антония Сарафова · Rating 3 out of 5]

🎨 Мнение:
От години следя творчеството на Крис, но след прочитането на книгата сякаш го разбрах на едно ново ниво. Чувала съм Крис многократно да твърди, че приключението “Да се изгубиш нарочно” е променило живота му. Преди си мислех, че просто преживяванията са значели много за него, но сега осъзнах, че нещата изобщо не са опирали само за това.

“Да се изгубиш нарочно” повече от всичко е било едно пътуване към израстването. От това, което разбирам, Крис не идва от семейство на заклети приключенци и до този момент пътуванията са били само една романтична идея в главата му, която е мечтаел да осъществи. В поредицата и в книгата всъщност виждаме неговото израстване от момче, което се стреми да постигне мечтите си в мъж, който знае, че пътят е труден, но крайната дестинация си струва.
Книгата ми хареса и беше чудесно допълнение към ютюб поредицата.

👓 Кой трябва да я прочете?
Човек, който е запален по поредицата и иска да научи малко повече за нея.

[Александра Атанасова · Rating 5 out of 5]

Младият Крис Захариев с неговия проект "Да се изгубиш нарочно", с който печели и отличието "Будител на годината 2018" (след като гледах филма - заслужено си е). Та приключенията на Крис Захариев, заедно с неговите приятели   Анастас и Ясен съвсем естествено са разказани в книгата "Да се изгубиш нарочно" (какво хубаво заглавие, между другото).
Какво може да видиш, какво може да ти се случи, ако тръгнеш да обикаля страната. Но в страни от магистралите, далеч от големите градове, дори и далеч от по-известните села. Там където са останали само няколко забравени от всички старци, там където тишината може да е оглушителна, където имаш чувство, че си попаднал в някакво друго време, където единствената горност на селото е например, че навремето Георги Димитров бил минал по главната улица. И Крис Захариев го прави. Не сам, защото какво приключение би било ако няма с кой да го споделиш. Към него се включват Атанас и Ясен. Намират си кола, която пък се чуди как да ги саботира, но нищо и това е част от приключението. И тръгват - да посвещат изгреви, да се влюбват в залези, да попадат във все по - закътани селца. Срещат ги с любопитство, с гостоприемство, пият 60 градусова ракия и 100 годишна лимонада. И така докато се губят нарочно, неусетно намират себе си.
Книга, дневник, фотоалбум - Както и да го наречем, скромните 224 страници преливат от младежки ентусиазъм и любов към непознатата част от страната ни - тези 111 000 кв. км., за които всеки е чуаал, че са късче от рая, но не всеки е успял да се убеди така пълноценно като тези три млади момчета, страна, за която всеки е чувал за онова типично гостоприемство при което може в къщата ти да няма нищо, но щом непознат е почукал на вратата ти ще го нахраниш, но го приемаме като мит. Тези момчета са видели, че не е мит