What do you think?
Rate this book
Дора, Мина и Лора - трите музи на П. К. Яворов
Направеното до днес не е малко, но архивите и библиотеките все още крият своите тайни за Яворов, много от които сме се постарали да покажем в това за първи път излизащо, най-пълно издание на документалните свидетелства за трите Яворови романа. Имаме амбицията да разкрием най-точно интимния живот на този най-бележит от началото на ХХ век български творец и революционер, имал за пример в живота си великия Христо Ботев. Българската наука дължи много на изследователите на неговия живот и творчество - акад. Михаил Арнаудов, акад. Петър Динеков, Владимир Василев, Асен Златаров, Михаил Кремен, Ганка Найденова-Стоилова, Любен Георгиев, Милка Марковска, Михаил Неделчев, Никола Гайдаров, Цветан Ракьовски, Стефан Памуков, Милкана Бошнакова и редица други.
В този значителен по обема си том сме включили освен цялата публикувана кореспонденция между Яворов и трите му музи - Дора, Мина и Лора, така и новооткритата и непубликувана досега.
В този значителен по обема си том сме включили освен цялата публикувана кореспонденция между Яворов и трите му музи - Дора, Мина и Лора, така и новооткритата и непубликувана досега.
646 pages, Paperback
Published January 1, 2019
3 people are currently reading
10 people want to read
About the author
Иван Гранитски
27 booksИван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец.
Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник-главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Видeнов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“.
Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).
През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.
През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.
На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-ата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.
На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.
Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник-главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Видeнов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“.
Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).
През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.
През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.
На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-ата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.
На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 17, 2019
"Романът на Яворов" на Михаил Кремен, Колибри, 2019 👍
"Дора, Мина и Лора - Трите музи на П.К.Яворов", Съставителство, предговор и бележки Василена Билярска, Донка Билярска и Цочо Билярски, под редакцията на Иван Гранитски, издателство "Захарий Стоянов", 2019 👍
Горещо препоръчвам на почитателите на поезията и личността на Яворов!
Чрез тези две книги човек се потапя напълно в дебрите на най-голямата трагедия в българската литература - смъртта на Яворов. Колко жалко, че за пореден път не сме успели да предпазим живота на един толкова талантлив поет! Колко ли красиви и изящни стихове още можеше да напише?
Кремен с много любов и акуратност създава пълна с детайли картина не само на живота на Яворов, не само на литературното, но и на цялото българско общество по време на този период на културен разцвет.
Любимата ми София оживява пред очите на читателя, все едно той се разхожда по улиците на града. Като на театрална сцена се появяват литературните салони, личностти като Петко Ю. Тодоров, Пенчо Славейков, Д-р Кръстьо Кръстев, все титани на литературата ни. Подробно са описани както апогея така и залезът на важният за развитието на литературата ни кръг Мисъл. Детайлните разкрития за взаимоотношенията между писателите с всички интриги, типични за всяки творчески кръг е значително отклонение от темата на романа, но за мен това не е недостатък. Напротив! Останали са ни толкова малко документи за културната ни историята от този период, че аз лично съм благодарна, че "Романът на Яворов" е много повече от роман само за Яворов.
Образите на главните герои Яворов, Мина и Лора, особено демоничната ревнива Лора, са изградение изключително пластично. Дотолкова, че в един момент изцяло се почувствах като Мина, после като Лора. Това става благодарение на умението на Кремен да втъкава в разказа си автентични документи - писма, чрез които чуваме гласа на героите.
Въпреки, че е един вид документален "Романът на Яворов" е ценен и в художествено отношение с красивия език, с красивите си природни описания, отразяващите моментното състояние на героите. Знам че това звучи като клише, но Кремен превръща клишето в ценностна литература. Позволявам си да ви обърна внимание на любимото си описание на Витоша: " Витоша меко бе израснала в простора на тъмносиньото небе и почиваше в наближаващата вечер като покорна одалиска. Багрите и се меняха всеки миг: ту бледооранжева с огненочервени ивици по избуялата и гръд, покрита с прозрачен воал от невидими изпарения, ту угасенорозова. Яворовата планина сякаш дишаше -повдигаше и снишаваше гърди,- но веднага разбрах, че то било моето дишане: чудно слияние на човека с неподвижно застаналата отпред едногърба камила, назовавана Витоша - Витоснага планина... Гледах я отчаян и си представях как Яворов се подпира на приятелска ръка и върви към нейното подножие. "В Полите на Витоша" бе не само заглавие на негова пиеса - то беше символ ма безкрайното му нещастие, мрачен израз на превития му гръб, подобен на Витоснагата планина, която милваха лъчите на червения слънчев диск, кацнал по далечните възвишения при сръбската граница. От изток се спущаше мракът, обхванал Софийското поле в меките си прегръдки.".
Кремен напълно успява да разгадае загадката и да ни обясни трагедията, довела до трагичного самоубийството на Лора и Яворов. Неизбежен е техният сблъсък и неизбежна е тяхната смърт, особено на фона на и тогава еснафското ни общество, пълно със злоба и предразсъдъци. Но без този титовен сблъсък, никога нямаше да я има тази поезия.
"Романът на Яворов" от Кремен е един достоен поклон пред творчеството, живота и смъртта на поета. Комплимент на Колибри за преиздаването му.
Иван Гранитски е събрал в една книга цялата публикувана кореспонденция между Яворов и както казва заглавието "трите му музи", което е едно заслужаващо респект и похвала начинание. Аз лично преглъщам всеки път когато Дора Габе се нарежда до Мина и Лора, но това си е мой проблем. Книгата е един изключително ценен документ. Наяве излизат много детайли, за които съм сигурна и други читатели не са знаели.
Ако обичате Яворов, трябва просто да прочетете тези книги! А след това това отново да прочетете стихотворенията му. Повярвайте ми, ще откриете мното нови нюанси и за Яворов и за себе си!
"Дора, Мина и Лора - Трите музи на П.К.Яворов", Съставителство, предговор и бележки Василена Билярска, Донка Билярска и Цочо Билярски, под редакцията на Иван Гранитски, издателство "Захарий Стоянов", 2019 👍
Горещо препоръчвам на почитателите на поезията и личността на Яворов!
Чрез тези две книги човек се потапя напълно в дебрите на най-голямата трагедия в българската литература - смъртта на Яворов. Колко жалко, че за пореден път не сме успели да предпазим живота на един толкова талантлив поет! Колко ли красиви и изящни стихове още можеше да напише?
Кремен с много любов и акуратност създава пълна с детайли картина не само на живота на Яворов, не само на литературното, но и на цялото българско общество по време на този период на културен разцвет.
Любимата ми София оживява пред очите на читателя, все едно той се разхожда по улиците на града. Като на театрална сцена се появяват литературните салони, личностти като Петко Ю. Тодоров, Пенчо Славейков, Д-р Кръстьо Кръстев, все титани на литературата ни. Подробно са описани както апогея така и залезът на важният за развитието на литературата ни кръг Мисъл. Детайлните разкрития за взаимоотношенията между писателите с всички интриги, типични за всяки творчески кръг е значително отклонение от темата на романа, но за мен това не е недостатък. Напротив! Останали са ни толкова малко документи за културната ни историята от този период, че аз лично съм благодарна, че "Романът на Яворов" е много повече от роман само за Яворов.
Образите на главните герои Яворов, Мина и Лора, особено демоничната ревнива Лора, са изградение изключително пластично. Дотолкова, че в един момент изцяло се почувствах като Мина, после като Лора. Това става благодарение на умението на Кремен да втъкава в разказа си автентични документи - писма, чрез които чуваме гласа на героите.
Въпреки, че е един вид документален "Романът на Яворов" е ценен и в художествено отношение с красивия език, с красивите си природни описания, отразяващите моментното състояние на героите. Знам че това звучи като клише, но Кремен превръща клишето в ценностна литература. Позволявам си да ви обърна внимание на любимото си описание на Витоша: " Витоша меко бе израснала в простора на тъмносиньото небе и почиваше в наближаващата вечер като покорна одалиска. Багрите и се меняха всеки миг: ту бледооранжева с огненочервени ивици по избуялата и гръд, покрита с прозрачен воал от невидими изпарения, ту угасенорозова. Яворовата планина сякаш дишаше -повдигаше и снишаваше гърди,- но веднага разбрах, че то било моето дишане: чудно слияние на човека с неподвижно застаналата отпред едногърба камила, назовавана Витоша - Витоснага планина... Гледах я отчаян и си представях как Яворов се подпира на приятелска ръка и върви към нейното подножие. "В Полите на Витоша" бе не само заглавие на негова пиеса - то беше символ ма безкрайното му нещастие, мрачен израз на превития му гръб, подобен на Витоснагата планина, която милваха лъчите на червения слънчев диск, кацнал по далечните възвишения при сръбската граница. От изток се спущаше мракът, обхванал Софийското поле в меките си прегръдки.".
Кремен напълно успява да разгадае загадката и да ни обясни трагедията, довела до трагичного самоубийството на Лора и Яворов. Неизбежен е техният сблъсък и неизбежна е тяхната смърт, особено на фона на и тогава еснафското ни общество, пълно със злоба и предразсъдъци. Но без този титовен сблъсък, никога нямаше да я има тази поезия.
"Романът на Яворов" от Кремен е един достоен поклон пред творчеството, живота и смъртта на поета. Комплимент на Колибри за преиздаването му.
Иван Гранитски е събрал в една книга цялата публикувана кореспонденция между Яворов и както казва заглавието "трите му музи", което е едно заслужаващо респект и похвала начинание. Аз лично преглъщам всеки път когато Дора Габе се нарежда до Мина и Лора, но това си е мой проблем. Книгата е един изключително ценен документ. Наяве излизат много детайли, за които съм сигурна и други читатели не са знаели.
Ако обичате Яворов, трябва просто да прочетете тези книги! А след това това отново да прочетете стихотворенията му. Повярвайте ми, ще откриете мното нови нюанси и за Яворов и за себе си!
Displaying 1 of 1 review