Какво би направил, ако можешe да пренапишеш миналото и да си върнеш живота обратно Представете си, че след смъртта си, попадайки в отвъдното, получавате шанс да се върнете към живота и да изживеете още 33 години! Чудесна възможност, нали? Само че има едно условие – трябва да поправите своя фатална грешка. Не ви казват каква е тя, а вие не помните нищо – нито за себе си, нито за живота си. Алексей получава този шанс и приема предизвикателството. Но за да поправи миналото, той трябва да се превъплъти последователно в трима души и да избере живота на един от тях за следващите 33 години. Трима души, загинали едновременно от ръката на убиец. „Ти си умрял, по-точно си убит. Но ти не си единствената жертва. По същото време са убити още няколко души. Ти не помниш, разбира се, кой от всички си бил – иначе играта нямаше да има смисъл. Вероятно всеки от убитите би искал да разполага с твоя избор... Давам ти шанс. Онзи втори шанс, за който всички вие така отчаяно се молите. Ти ще живееш по девет дни като всеки един от тримата убити. Постарай се да ги разбереш и да ги обикнеш. Или пък да ги намразиш... каквото се получи. После ще се върнеш тук и ще направиш своя избор – ще посочиш в чий образ искаш да продължиш да живееш.“ С изтрити за земното си минало спомени, Алексей изживява последните девет дни на всеки от тях. Време, наситено с емоции и разтърсващи събития, които изправят героите на кръстопът. „Играта“ се оказва сложна и пълна с изкушения и екзистенциални въпроси. А накрая Алексей е изправен пред огромната тежест на свободния избор. Дали Алексей ще разпознае себе си в някоя от трите жертви и чий живот ще избере? Дали ще успее да преначертае миналото? Как ще види света през очите на други хора? Представяме ви известния руски писател Олег Рой с романа „Фантомна болка“. Един философски роман за човешката същност, за доброто и злото и за неуловимата граница между ада и рая в самите нас. За грешките, които правим, и за шанса да започнем отначало. За любовта и прошката. И за отговорността на свободния избор.
В Русия са продадени над един милион книжни копия от романа „Фантомна болка“, който заема първо място в топ 10 романа на Олег Рой.
Олег Юрьевич Рой (наст. фамилия Резепкин) — российский писатель. Писатель начал свою карьеру в Швейцарии, где он жил и работал долгое время. Многие его книги переведены на европейские языки и стали бестселлерами в Европе. Вернувшись в Россию, Рой быстро приобрел популярность у отечественных читателей. Проза Олега Роя сочетает в себе остросюжетность и психологизм. Автор ставит перед читателем серьезные морально-нравственные проблемы. Рой известен как журналист, успешный сценарист и продюсер, автор детских книг, фотограф. Роман О. Роя «Дом без выхода» («Няня») экранизирован известной голливудской киностудией «Miramax» (США).
Поредната книга, която вероятно щях да подмина ако не бяха ревютата в goodreads. Благодаря на всичи четящи хора, които отделят от времето си да пишат за книги.
"Мнението на околните може да бъде много опасно за формирането на личността. В руския език има една малко груба, но точна поговорка: ако на един човек непрекъснато му се повтаря, че е прасе, накрая ще започне да грухти. По същия начин, ако ден след ден казваш на един човек "ти можеш", той най-вероятно ще успее, каквато и цел да си постави. И обратното, ако на всяка крачка ти натякват "нищо не става от теб", започваш да се препъваш дори на равното."
Олег Рой заема достойно мястото си до моите любими автори Гийом Мюсо и Марк Леви. Неговите романи са мистични като техните и показва човешките взаимоотношения от друга гледна точка. Въпреки трудното начало и постепенното навлизане в историята, след прочит мога да кажа, че това е една философска книга, която показва различните гледни точки на една и съща история. Мъж се събужда в бяла стая и получава втори шанс да пребивава в три тела в рамките на 9 дни, след което ще живее още 33 години. Нищо не е такова, каквото изглежда и краят е шокиращ. Книгата ни показва, че никой човек не е само добър или само лош, всички правим грешки. Обичаме да съдим другите, без да виждаме собствените си недостатъци. Но когато влезеш в обувките на другия, виждаш ситуацията от друга гледна точка. Никога не знаеш какво е вътре в човека, какви са неговите мотиви, какво чувства, изпитва, желае, към какво се стреми. Ти виждаш само външната страна – колко е ядосан, леден, намръщен, но как се е стигнало дотам? Лесно е да обвиняваш, трудно е да разбереш. Като жанр книгата е драма, примесена с мистицизъм и философия. Накара ме да се замисля, извадих и много цитати. Този автор определено ще продължавам да го чета, но май ми остана само 1 една негова книга, спряха да го издават. А определено си струва да се прочетат и другите му книги.
3.5-4 🌟 Като сюжет книгата много ми допадна. Интересна гледна точка за втория шанс и за това какво би направил, ако можеш да промениш съдбата си. Какво е да си " в обувките" на другите и животът през тяхната призма. Разбира се и вечните въпроси за доброто, злото и вярата са засегнати пряко. Съществува ли Той? Има ли Рай и Ад?! Дали това е само плод на нашето въображение?! Като начин на писане, обаче, на моменти ми беше като от сценарий за някой филм. Диалозите не ми допаднаха. Прекалено голям контраст между философски разсъждения представени на елементарен език. Има и добри абзаци, в които писателят се развихря и описва доста живо героите и обстановката. Оценката ми е между 3.5 и 4 звезди. Струва си да се прочете :)
Елементарно написана, на езика на жълтата преса и разните там списания за по 3-4 лева с безплатен роман (някои от тях са по-добри от този), и натъпкана с точно такъв тип метафизика и дълбока житейска философия от сорта на “бабини деветини”. Сюжетът е имал потенциал, но е реализиран само в анотацията.
С маааалко поощряване - оценка 3,85⭐. В интерес на истината философските диалози между лирическия герой и Бог/Дявола не грабнаха вниманието ми. Тромави ми се сториха и на няколко пъти се питах "какво е искал да каже автора" с тях. Хареса ми плот-туиста в сюжета, въпреки че ако авторът беше продължил историята от първата част, когато душата трябваше да избере да живее в тялото на един от трима, щях да бъда предоволна. Около стотина страници преди края историята ме загуби заради философските размишления за света, човешките вярвания и възприятия, а диалозите между т.нар. душа и Дявола бяха трудно възприемани от мен. След това когато Дяволът започна да разказва отново възвърнах интерес към случващото се и въпреки че останах с някои въпросителни накрая (много странен епилог!?!!) като цяло съм доволна от прочита.
Имах по-големи очаквания, особено след "Купувачката на спомени". В тази прозира много повече взаимстваното от "Майсторът и Маргарита", за разлика обаче от нея, тази се чете лесно. Идеята й е хубава, но не ми хареса как е реализирана. Някъде в средата става ясно кой в действителност е бил главният персонаж, поне при мен беше така. Краят не ми допадна, последният ред е твърде клиширан за такъв автор.
Прекалено рано отгатнах някои неща и все пак много добра е идеята, заложена в романа. Преди да започнем да съдим, нека пробваме да повървим малко в обувките на другия, както пееха Депеш. И когато опознаем някого отвътре, виждаме че той не е нито само добър или само лош, а е просто... човек.
Очакванията ми не бяха оправдани, за съжаление. Идеята е интересна, дава основа за много размисли. Изпълнението, обаче, ми се стори доста повърхностно. Можеше да бъде малко по-многопластово представено развитието, да внесе малко повече напрежение. Диалозите също бяха доста елементарни, безинтересни. Това е първата книга на автора, която прочитам, и не съм мотивирана за друга от него.
отнесла к детективу, потому как разгадывать тайну убийцы придется читателю, и до самого конца не знаешь кто он - все твои предположения будут ошибочны, как бы сильно не изгалялся.. однако же именно такой конец мне понравился больше всего - все эти вторые шансы это хорошо, но их жизни и их смерти - это их жизни и их смерти, нечего там ковыряться и что-то менять.. а вот свою жизнь можно..
сильная книга в том плане насколько хорошо и глубоко автор ковыряется в простой российской действительности, и к моему глубокому сожалению многие эмоции, особенно депрессивные мне хорошо знакомы.
"материя - есть объективная реальность, данная нам в ощущениях.."чем больше человек знал о себе и окружающем мире, тем больше полагался на свои силы, и меньше полагался на небеса"
Hmm, iată o carte paradox. Pe tot parcursul cărții îmi venea in minte intrebarea: Ce? Ce e asta?? De unde s-a luat asa întorsătura? Mi-a placut. Despre viata si sanse noi ‼️