У Северозапада може да ти се случи сичко. Тама, ако некой ти каже: „Кам те ма, зел те гявол да те земе!", он се радва, че те е видел. Тукашните ора са шашави и че ти кажат истината у очите, нема да те лъжат.
У Северозапада може да пропаднеш, ама може и да се издигнеш. Като насекъде. Я съм Гергана Кметска. На мене почти сичко ми се случи у тоя живот. И още има да ми се случва. И съм се научила, че требва само да верваш - оно че стане. Що нема значение къде живееш и на чии ора си - он, животът, си знае работата и ти нема що да му се бъркаш.
Я бех кметската дъщеря, а съга съм английската снаха. И е убаво, що я си го напрайх да е така. А вие може да се посмеете или да поревете с мене. А може и да си сипете една рикия. Кой кво си сака.
Напоследък стана някак популярно да се пишат книги на северозападни диалекти. Мисля че се сещам поне за три такива. Направи ми впечатление, че в тази даже има обяснителни бележки под линия за напълно разбираеми неща! (Но аз все пак също съм от този край, по в страни, но пак там...) Винаги когато съм се сещала съм споменавала, че подобни книги за мен не са смешни. Типично български "простащини", дебилно олигофренски изцепки - всичко подобно повече ме погнусява, отколкото забавлява, защото не харесвам глупавите хора, които парадират с глупост. Та, да се върнем на книгата. Адмирации за свободно леещия се диалект, въпреки че историята ме дразни. Трябва да се посочи и нещо друго, особено важно - често историите на квартала, махалата, селото или града са смешни и забавни единствено за местните. Какво говорим, за пример можем да вземем и един офис дори! Затова може да се посмеем, да, може да познаваме хора досущ като описаните, но никога няма да схванем нещата в пълнота. Затова за мен винаги ще има моменти, които ще ме дразнят безумно, дори да има аналогични истории в моя собствен роден град. Което си е наше си е най-хубаво. Пък! Тези глупави хора от съседното село нищо не знаят! xD
Кратката история на житейското щастие на една селска пръчка, цялата написана на противния северозападен диалект, на който незнайно защо продължават да говорят във Врачанско. Може би затова продължават да са най-бедния и бавноразвиващ се регион не само в страната, ами и в цял ЕС - наистина бавноразвиващи...
Въпреки това, има нещо забавно в книжката, нещо оптимистично и приповдигнато, което донякъде радва емоциите, макар не чак толкова, колкото Миле Китич радва главната героиня. Разбира се, ако представата ви за хумор е свързана с човешките отделителни и храносмилателни функции, ще си умрете от кеф.
Много ми хареса. Смях се с глас почти през цялото време, а в един момент дори леко се натъжих. Фактът, че книгата е написана на диалект допринесе за забавата. Препоръчвам, но ако сте над 16 годишни 😜
Честно казано нямах никакъв интерес към Лейди Гергана, докато не видях аяторката на живо. Прочете един от разказите си на събитие на “Пощенска кутия за мръсни приказки” и просто бях влюбена! След второ събитие на пощенската кутия бях готова да си купя тениска “аз сърце Цветелина Цветкова”, толкова много ми хареса, ама това си е странно и като компромисен вариант реших - хайде, ще си взема нейна книга.
Идеята да се представи северозападния живот ми се стори интересна, но истината е, че Лейди Гергана много ме разочарова. Дали защото имах много високи предварителни очаквания, защото съм от източна България и мйекам или просто защото не беше моята книга. Няма да се срещаме пак с Гергана. Но пък може да отида във Видин.
Какво да кажа? Мнението ми за Бай Ганьо, така де… Лейди Гергана е смесено: Може би е редно да започна с това, което ми хареса… А именно – вниманието към детайла. Не мога да си представя, колко е трудно да се напише цяла книга на този диалект. Адмирации за положеният труд! Тази съществена особеност прави книгата, това което е. Хареса ми също, че има пояснения към някой от по – чудатите (извинявам се ако изразът е неподходящ, не е с лошо) думи. Също и пикантните изрази, които определено носят духът на българското, независимо от кой край сте на родината.
Не ми хареса: На първо място поставям това, с което започнах, а именно диалектът. Да, забавно е до към втора глава. После става дразнещо и трудно за четене. А и до някаква степен, ми се струва, подигравателно към хората, които говорят така. Не ми харесва и това, че книгата описва герои робуващи на глупостта си. Хуморът тип Бай Ганьо, си има своя чар, а и идеята е с цел осмиване, но има нещо, което мен леко ме дразни в този тип сатира. И най – вече представата, че на село живеят хора от типа на Гергана (разбира се, ако разглеждаме книгата не от към забавната ѝ страна). Независимо къде са родени талантливите и ученолюбиви хора са именно такива. И на село ги има. Не съм почитателка на пародията, ако мога така да нарека сюжетът. Като цяло бях очарована само в началото. После започнах да се чудя защо (и какво) чета. Ако се чудите да четете ли книгата - направете го! Но, не очаквайте нещо повече от дебелашки хумор. Да кажем, че Лейди Гергана бе забавна, малко тъжна и малко вярна история. P.S: Корицата е много сладка :)
Рядко давам една звезда и трябва книгата много да ме е отвратила, за да го направя. Обаче! По-тъпа книга не съм чела в целия си съзнателен живот. Имам чувство за хумор, черният хумор също не ми е чужд, но това е просто долнопробна женска версия на Бай Ганьо с много псувни и елементарни шегички. Имаше моменти, които ме разсмяха или усмихнаха, но бяха много малко. Нито историята е интересна, нито е забавна, нито има някаква художествена стойност. Пълна загуба на време (впрочем, единствената причина да не се прочете за 30 минути е диалектът). Не целя да засегна никого. Напротив, смятам, че диалектът е богатство, което трябва да се пази и да предизвиква гордост, но не и да се пише на него. Да четеш с подходяща интонация текста в "Пощенска кутия за приказки" е страхотно и въздействащо, но да издадеш цяла такава книга (че и втора) не е най-добрата идея.
Ей, голям смях падна с тази книга или както Гергана би се изразила - попиках се от смях!
Ако някога сте се чудели защо северозападна България е известна като Дивия Северозапад и защо хората там са пълни шашкъни, то това е вашата книга!
Цветелина Цветкова описва достатъчно красноречиво една колкото абсурдна, толкова и истинска реалност. Героите са пълнокръвни и съмнително напомнят на хора, които сте сигурни, че сте срещали. Случките са комични и драматични - въобще не можете да останете безпристрастни.
Признавам си - аз съм много пристрастна, защото съм от този край и крушата не пада по-далече от дървото. Въпреки това смятам, че книгата е чудесна и отразява реалността до голяма степен.
Update: Audiobook Слушах я и в Сторител, еми хора, пак ми беше супер забавно. И даже сега като имам и предварителна подготовка, нямаше никакво неразбиране. А Цветелина е най-добрият избор за разказвач, нямаше как някой друг да го прочете това така, както самият автор.
Наистина адски забавна книга.Леко се притесних в началото,че нищо не разбирам,ама много бързо влиза под кожата и после е голям смях.Тъй де,то от нашто по-убаво нема :D
Това е книга, която трябва да се започне от послеслова. Защото всяка дума в него е абсолютно вярна. Да, хората от северозапада сме странни, шашави, грубовати, с откачено чувство за хумор, неподвластни на социални норми. Но сме и трудолюбиви, сърцати, чистосърдечни. Никога нищо не правим на половина: и простотията ни е велика, и забавленията ни са епични. Винаги има изключение от правилото, но това е в общи линии.
Смях се до сълзи на места. На места ми беше тъжно. На моменти ме обземаше жестока носталгия по собствения ми град в дивия див Северозапад. На моменти си припомнях защо съм се махнала от там.
Едно обаче си остана константа през цялото време: убеждението, че авторката обича и разбира в дълбочина своя край. Браво!
Книгата ми напомня на онези шеги например в офис които само хората от офиса ги разбират , защото са свързани с тяхното ежедневие, а външен човек не може да разбере кое е смешното. Лично на мен книгата не само че не ми беше забавна, а на места ми беше малко гнусна. Не ми хареса и как са представени англичаните. Искаше ми се да видя и повече от така да се кажа ухажването на Гергана от Джордж, а не прас видяха са и вече са заедно.
Много, много се смях и много се забавлявах с 50% от книгата. От другите 50% ме беше срам. Вярвам, че това е северозапада, обаче ако видя всички грозни думи и цинизми написани на хартия ще ме заболи душата…
Книгата е автентично озвучена от самата авторка, което добавя колорит.
Не знам какво слушах, ама на моменти беше трагично, гнусно, безумно и откровено неприятно. Познавам доста хора от този край и наистина има такива, които използват някои от тези специфични думи и изрази на диалект, но повечето НЕ са чистокръвни простаци (както масата персонажи в тази книга). Бай Ганьо в женски дрехи, но с мустаци. Не съм очарована. Не препоръчвам. Добре че не дадох пари за това...
Ако идеята е да е забавно, ами не ми беше никак забавно. Единственото, което видях, е даване на гласност на селянията българска. Освен погнуса, други емоции не можа да породи у мен това книжле.
Тез’ дето не им е харесала книгата, сте просто адски скучняри :) Приемете, че книжния свят не е само Камю, Плат, Канг, Достоевски и прочее. Имаме нужда и от по-лежерни и разчупени четива, с нестандартен хумор и доза вулгарност. Стига сте се взимали твърде на сериозно. Книгата със сигурност е вдъхновена от Бай Ганьо, но какво лошо има в това? Защо да си нямаме и една женска версия, малко по-модерна? Отпуснете се и бъдете по-отворени към всеки един жанр.
Стига за това … На мен книгата ми хареса страшно много, смях се със сълзи в някои моменти. Имах ужасна нужда от нещо, което да не ме затормозява по някакъв начин и да се разтоварвам, докато чета. Тази книга абсолютно посрещна моите нужди и се надявам следващите две от трилогията да не разочароват.
Няма глава, на която да не съм се смяла с глас. Приятна, интересна и хумористична история, показваща какви са хората от Северозападна България. Като гражданин от този край мога да кажа, че авторката се е справила чудесно с представянето на героите и диалекта.
Запознах се с „Лейди Гергана“ в Storytel и ви препоръчвам, ако имате възможност, и вие да изслушате книгата, защото прочитат на Цветелина Цветкова е прекрасен. А и не бях очаквала нещо по-различно, щом самата авторката я чете.
Казвам се Гергана и един път ми казаха кметска, защото търсеха дядо ми (кмет по някое старо време). Идвам от Враца. У наше село, сиреч град, живот няма и чух слухове, че аз съм била виновна за това...
Затова понякога ме гони нуждата да се връщам към корените си и да чета книги като тази. Препоръча ми я моя приятелка и откровено казано, намирам съвпадението на имена, роден край и фактът, че и аз се разправям с англичани по цял ден, за смешно. А и комедия рядко чета като жанр, беше ми време да изляза от руслото на стандартните си четива.
Лейди Гергана е интересна книга за коментиране. Не мога дори да си представя колко трудно е било да се напише книга на "северозападен". Това което ме притеснява, е че книгата не е разбираема, лингвистично и културно, за хора извън Северозапада, поне до някаква степен, но едва ли се губи театралният ефект. А и всеки познава такива хора, като героите. Намерих и думи, които никога не съм чувала, определено бележките под линията помагат. От литературна гледна точка, комедията си е комедия - непретенциозно четиво, ситуационен байганьовски/селски хумор и героите почти не търпят развитие. Книгата не се взима на сериозно, героите не се взимат на сериозно. Поуката е, че не трябва и ние.
Да, ама не би. Бих искала да оценя книгата обективно и обективно, книгата е добра. А ето я и не толкова обективната част:
Гергана от книгата е олицетворение на всичко, което ненавиждам. Тя е олицетворение и на целия Северозапад, пълен с хора, на които от всичко им разбира главата и са винаги прави (Гергана, която пише това ревю е криво-ляво същата, ама не иска да си го признае). Четях книгата със смесица от умиление и пълен ужас. Ролята на жената в една връзка/семейство в историята е представена по един неясен за мен начин. За кое време става въпрос - за преди 20 години или сега? Гергана силна жена ли е, която избира да е майка или е събирателен образ на остарели разбирания? Темите за бебета и сватби в книгата ме оставиха с впечатлението, че равноправието на половете още не е било измислено по времето на историята.
Дразнеше ме, че англичаните останаха безлични, дразнеше ме, че и българите не проявиха интерес да научат нещо за чужда култура. Сякаш единствено, което имаше значение е, че "те" са точно толкова просто колкото и "ние".
Искам да отбележа, че виждам смисъла. Всички сме хора - и от единия край на света и от другия. Смятам, че на много живущи у наше село трябва да им се припомня, че Британия конкретно, не е магическата страна и там не всички са принцове и принцеси. Но ми липсваше по-явна поука от историята. Липсваше ми моментът, в който и нашите влизат в лоша светлина и осъзнават, че не са прави.
Никога не бях чувала за Миле Китич. Гугълнах го и хич не ми се щеше да го бях правила...
Лейди Гергана беше занимателно четиво по празниците. Със сиг��рност ми напомни защо съм напуснала България поначало и ми уби последните остатъци от носталгия по родния край. Ако авторката продължи да пише хумор ще я подкрепя. Но Господ ми е свидетел, следваща книга за бебета и сватби няма да издържа.
Подариха ми 2те книжки в много тежък за мен момент. Предстоеше ми операция с много неизвестни. Нямах апетит, имах желание за живот, но нямах сили да заглуша черните демони от мислите. Лейди Гергана успя да ме заведе в нейният шашав северозападен свят, да ме откъсне от демоните ми и дори да ме накара да се смея на глас. Иска ми се да има повече такива книги, които да ни карат да се смеем на глас! Благодаря на Цветелина Цветкова за моментите на искрена радост.
Бях наистина много отрицателно настроена преди да я прочета. Мислех, че просто ще е нещо просташко, което няма да ми допадне. Реших да и дам шанс. Е няма такава колоритна книга, която сякаш описва случващото се в повечето български села и онзи чист, и недокоснат от големия град живот. Отдавна не се бях смяла така и то на глас.
Честно казано изобщо не бях планирала за четене тази книга(и), макар от доста време да ми излизаше по всякакви реклами. Просто ми трябваше нещо кратко, за да запълнят времето до излизането на друга дълго чакана книга, та реших, че с тази просто ще запълня 1-2 дни с нещо неангажиращо, разтоварващо и бързо. Не очаквах да ми хареса. Но пък така ме грабна и историята, и прочита, че буквално за нула време ги изслушах. И трите са в един стил, една история, която прелива много плавно от едната в другата, така че не мога да ги деля, затова и ревюто ми ще е три в едно. "Откинаа ме от смех теа книги. Направо ме съсипаа."
Диалектът, ако го четях на хартия не знам дали щеше да има същият ефект. Прочетен в Сторител от самата авторка, добавяше още по-голям колорит на написаното. Не знам колко е достоверен за северозапада. Аз имам сблъсък с югозапада и много думи и изрази ми бяха познати, но според мен всичко се разбира и има някакъв чар в разказвателната форма в този вид. Не знам откъде ги е измислила историите авторката. Казваше се в края на една от книгите, че някои образи и случки са от живия живот. Наистина много места са си в десетката с попадения за родните села, нравите и обичаите там. Стана ми едно носталгично, докато слушах. Представях си през цялото време селото на баща ми в югозапада, докато слушах описанията и историите. Някак по Бай Ганьовски, хем ти е смешно, хем ти иде в дън земя да потънеш от срам, че такива индивиди е имало и продължава да има в нашата мила Родина и сигурно ще има докато свят светува. А сблъсъкът на българската и английската култура беше просто черешката на тортата - неочаквано добра комбинация. Много забавни случки, поднесени с много хумор, пиперливост, но имаше и динамика на всичко, което се случваше. Някак бързо и неусетно вървеше действието. И накрая ти оставя едно приятно чувство, леко носталгично по едно отминало време, което те връща към едно минало, което няма да се върне. Финалът на последната книга дори успя да ме разчувства и да ме накара да се замисля. Определено ме изненада тази поредица от три книжки, разсмя ме, върна ме в една забравена епоха, внесе ми колорит и усмивка в сивото ежедневие и ми остави една приятно усещане.
Не очаквайте литературен шедьовър. Определено диалектът няма да се понрави на езиковите специалисти, но пък дозата смях ви е гарантирана. И сами няма да разберете кога сте излапали и трите наведнъж. С удоволствие бих прочела и още за това "шашаво" семейство и техните роднини. Според мен тази книга е за слушане, защото прочитът в Сторител с този северозападен диалект е уникален. Ако ви трябва доза смях и забавление, няма да сгрешите. Дайте шанс на Лейди Гергана.