Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш “Война и мир“ в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.
Историята в една вдъхновяваща приказка е толкова важна, колкото и начинът, по който я разказваме. Дебютант съм в тази област, но нещата, които осъзнах, са първо: трябва да я поднесеш просто, да вплетеш в нея действия, сцени и много емоции. Децата ще ти обърнат внимание само ако си атрактивен, добронамерен, искрен, жизнен и провокираш въпроси. Трябват ти герои, които са личности със смели ходове, които вървят след мечтите си. Малките се влюбват и искат да бъдат като тях. Отговорността е именно в това – какво е посланието на твоя герой, достоен ли за пример на децата…
Животът е постоянен обмен на уроци, децата ни учат, както и ние тях. Ние ги учим на онова, което още не знаят, те ни учат на онова, което сме забравили… Прозрението, което получавам, общувайки с деца е, че щастието съществува. “Ама че работа!“ си казвам в моменти на удивление. От лошо или хубаво, важното е да не спираме да се учудваме, защото любопитството е онова, което ни държи живи.
Димана Йорданова е родена във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Нейни стихотворения са публикувани в литературните издания "Страница", "Кръстопът", "Море, "Литературен вестник" и др.
Някои по-суеверни хора вярват, че 13 е фатално число. Би било фатално обаче да пропуснете 13-те весели, фантасвагорични случки, описани от Димана Йорданова в книгата „Ама че работа!” (изд. „Жанет 45”). Този сборник с пъстри и добронамерени приказки ще изненада малките читатели с нестандартни сюжети и любопитни герои и ще спечели по-възрастните заради ненатрапчивите си поуки. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Харесвам такъв тип приказки - интересни и поучителни по недразнещ начин. Кратки истории, чудновати случки, симпатични герои - ама че работа! Първата наистина ме трогна, но тази за мишлето Михаил ме грабна истински - разсмях се (обожавам сирена!) и се натъжих в рамките на една страница. Точно такъв е животът. Някои от приказките имаха Джани Родари отенък, но причината да не дам 5 звезди (на илюстрациите вътре давам толкова!) е, че често предвиждах края и ми се искаше да е нещо различно. Нещо повече. Все пак книгата е за деца и се надявам да намери много малки (по)читатели - смятам, че ги заслужава. Чудесна е!