А можехме да бъдем

by Иво Христов

Роуз Блейк е млада. И неизлечимо болна. Филип е млад. И неприлично здрав. Неочаквано ги връхлита любовта. Онази – взаимната, спонтанната, изпепеляващата, необятната, кристалната, сънуваната… И отприщва пороя на мощни и неподозирани страсти, емоции и действия. На въпроси без отговори, на съмнения и просветления, на залитания и стабилност, на яростно отхвърляне и безрезервно приемане, на началото и края. И на неземното усещане, когато сте двама!

Genres: Bulgarian Literature

144 pages, Paperback

First published July 1, 2019

Reviews

[Doncho Angelov · Rating 4 out of 5]

Пропита с тъга и меланхолия, прочита се за една вечер и те оставя с мисли, от които ти се плаче.
Принципно не харесвам такъв вид сюжет, но тук авторът успя да ме грабне.

Пожелавам му много бъдещи успехи!

Прочетете я!

[Елеонора Апостолова · Rating 5 out of 5]

Здравейте книжни човечета, Току що прочетох Тази книга. Разплала ме.
.
Сдобих се с нея от мистериозната кутия имаче нямаше да си я купя. Радвам се Супер много, че я Прочетох, беше българската "Вината в нашите звезди"...
.
Историята се разказва за младо момче, което е напълно здраво и обича да тренира и младо момиче, което е болно от левкимия. Те се срещат на касата, в магазина, в който работи Роуз. Филип я обиква от първият момент, в който я вижда. Така пламва тяхната любов и не след дълго, Така си и отива.
.
Толкова добре напревени главния герои, Историята, начина на писане. Толкова тъжна история може да опише Само човек, който се чувства по същия начин и има подобна тежка съдба.
.
Както знаем автора - Иво Христов също е болен и аз се възхищавам на неговата борба с живота. Затова нека всички бъдем щастливи и признателни на това, което имаме, защото има хора, с много по - тежка съдба.
.
Краят беше очаквано тежък и тъжен, no това не променя факта, че КНИГАТА е съвършена. Книга за истинската любов, не просто за краткотрайното привличане. Препоръчвам я от сърце, въпреки, че е тъжна, а имайки предвид, че Иво е на 17 г. направо ме разкъсва, струва си прочита ма всяка страница.
.
Пс: А за любовта Няма съмнение, че поразява, тя е по - велика от всичко, стига да е двупосочна.
.
Любим цитат: - Скъпа, ти си начало... Без край..., А може ли да има начало Без край?..., Любовта Няма граници, тя е вечна...

[Kristiana Krusteva · Rating 5 out of 5]

Преди 2 часа започнах тази книга просто, защото беше най-кратката на етажерката ми и исках някое леко четиво. Както може да предположите- не беше леко, но се впрчатлих. Преди не бях чела книги на този автор, но със сигурност ще си купя и останалите. Няма да споря- книгата не е перфектна, но е пропита с чувства, които няма как да не те накарат да се замислиш над всичко, което знаеш за живота и да те накара да се чувстваш благодарен, че си здрав и обичан. Любовта между героите звучеше толкова истинскаи чиста, че само заради това бих заплакала Няма да лъжа- поплаках доста, което според мен означава, че авторът си е свършил работата добре.
Ако тръгна да говоря разшорено, рввюто няма да има край, затова искам да пожелая на автора да продължава все така, защото има талант, който с времето ще усъвършенства и ще стигне да така нареченото "съвършенство", с което всички ще са удовлетворени.

[Christine · Rating 2 out of 5]

Кратките изречения, прекаленото описание на чувства и липсата на сюжет в комбинация, са нещата заради, които не харесах особено книгата. Личи си, че авторът е все още неопитен - купила съм си всичките му книги, надявам се в другите нещата да са по-динамични.
Смяната на времената ме побърква - почва в сегашно историческо, после изведнъж се сменя ей така от нищото със сегашо. Има много повтарящи се изречения, които предзвикват чувсто за пълнеж. Има грешки, които добър редактор би трябвало да хване и коригира.

[Илиян Георгиев]

,, А можехме да бъдем...'' на Иво Христов, е малка книжка, но с голямо послание. Историята в нея, за любовта между Роуз, която е ,, млада и неизлечимо болна '' и Филип, който е ,, млад и неприлично здрав ", е толкова проста и ординарна, колкото сложна и необикновена може да я сътвори само самият живот. Или, може би, толкова сложна и необикновена, колкото може да я сътвори само смъртта? Със сигурност, обаче, този кратък разказ поставя много въпроси за размисъл у читателя. Въпроси, на които няма еднозначен отговор, въпроси, които всеки сам трябва да зададе към себе си и да намери отговора им, вътре в себе си. Въпроси, чийто отговори много често завършват с многоточие. И така, неусетно, разлиствайки една след друга страниците, търсейки отговорите на екзистенциалните въпроси за живота, смъртта, щастието, самотата, предопределеността, стигаме до края на историята. И точно тук, на финала на тази история, където краят, очаквано или не, се превръща в безкрай, намираме отговори на голяма част от въпросите. И тези отговори, ги намираме точно там - в безкрайността...

[Val Petkova · Rating 5 out of 5]

Тъжна и много тежка книга за голямата любов, за размислите над живота... и смъртта. И още по-тъжна и тежка става, когато знаеш историята на автора, че самият той преминава през това изпитание, самият той се бори с тежко заболяване.

"Любовта е вечност!"

[Viktoriya Ivelinova · Rating 5 out of 5]

Истинска!

[Pavlina · Rating 4 out of 5]

В началото на историята липсва емоция, но после постепенно авторът я изгражда. Дадох 4 звезди, защото наистина ми се доплака на финала.

[Slavi Stoyanova · Rating 4 out of 5]

🥺 Много тежка, тъжна, разтърсваща книга, в която началото е край или краят е начало?! 🧐
И в която човек е готов да умре за истинската любов.

[Vania Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Уникална! Чувствата и мислите са предадени толкова осезаемо! Усещаш ги сам!

[Silvi]

Една много тъжна книга за любовта и за смъртта. За краят и за началото и за началото без край и за краят без начало. Чете се на един дъх и ти оставя усещането за обреченост. И дори и да е клише като изразно средство, все пак ще кажа, че книгата е разтърсваща. Разтърсва душата и най-скритите и тайни кътчета от съзнанието на човек, за да му нашепне или да му извика, ако той не иска да чуе, че краят може да настъпи в един миг и за да го приемеш подобаващо трябва да си живял истински и да не съжаляваш за нищо на сбогуване. Макар и краят да е тъжен и предвидим, облекчението е, че е имало начало, а от него бликат и надеждата и любовта.