Пазителят

Oтвъд Апокалипсиса #1

by Явор Веселинов

Един роман на популярния български автор Явор Веселинов. Девети по ред и първи от трилогията „отвъд Апокалипсиса“. Провокация към съвестта ни и нашата отговорност за света, в който живеем.

Една история на ръба на Апокалипсиса.

Един български герой, Хиро Газян, пред когото е поставена сложната и изглеждаща за невъзможна задача по спасяването на света. Сякаш целият му живот, цялото му обучение в Академията на тайнствения Орден, са го довели до тук. До нощта на Армагедон.

Ще съумее ли да се противопостави на могъщи и опасни врагове. Ще застане ли на ръба на света. Ще слезе ли в самия Ад, през Портала, който дели нашия от другите светове. Ще спаси ли Земята, самия себе си и най-голямата си любов или поне нейните плодове?

Потопете се в историята на Хиро Газян. Пазителят на Портала. Бъдете с него, от първо лице, в неговите трудни и незабравими мигове, които след броени години ще се предават от уста на уста, превръщайки се в легенди. Разбира се, ако той успее да спаси света. Нашия свят.

Когато всичко рухва, спасяването на устоите може да зависи само от един човек.

Може това да си ти Читателю, защото точно това е времето, в което живеем, а ти си съпричастен към историята!

Genres: Fantasy

384 pages, Paperback

First published January 1, 2019

About the author

novelist, writer, screenwriter

Reviews

[Happy Cake · Rating 1 out of 5]

Тази книга се оказа твърде трудна за четене. Това от части се дължи на факта, че сигурно 2/3 от времето в книгата, главният герой Хиро описва как кара дадено превозно средство - било то колата си, обяснвайки ни в пълен детайл предавките, които сменя, или моторна шейна, описвайки пред какви преспи минава. Главният любовен интерес на Хиро е жена, която няма почти никакъв характер и роля като изключм това да е описвана като сексуален обект, да е родила дете, и да умре. Темпото на сюжета е отвратително, връщайки се към всичките глави, където гланят герой кара преводното си средство. Имаше изключително много моменти, където просто се питах "Защо?", искайки да си отскубя косата. Например: Хиро има главната цел да запечата портала към долната земя, след като баща му е изчезнал, опитвайки се да напави същото. Естествено, вместо да предпочете безопасността на света, главният герой иска да открие първо баща си. До тук добре – от това разбираме, че нашият не следва на първи план възвишени цели, а своя собствен инат и егоизъм. Управниците, които го изпрщат на тази мисия, молейки се той да се справи, се оказва, че през цялото време знаят къде е баща му, но не му казват. Защо? За да го забавят и да има фалшиво чувство на напрежение в края на книата? Сигурно.
Самият Данте, между другото, очевидно е с български корени. Та ние сме по-големи македонци и от македонците.
Идва и време да поговоим за дъщерята на Хиро. Дете, отгледано само от един човек, позналало само едно единствено друго създание за всичките години, което е живяло изолирано от света, познавайки само едни подземия, Няма за толкова отрицателно време, показано ни в книгата, да се обърне обичливо към баща си "Татко! Татко!". Когато то е възможно дори да не знае концепцията за баща.
Лошият е лош, защото произлиза от зъл род. И е мафиот. Нищо повече. Толкова.
Персонажите са плоски, едностранни и скучни. Сюжетът е каша, която не знам дали искам да опитвам пак, а поуките за това как човешката алчност, и злоба развалят света и причиняват катаклизми, дори и писани с добри намерения, са представени по твърде несмлаем начин.

[Виктор Дачев · Rating 4 out of 5]

Книгата за четене е малко... грубичка и недодялана някак си. Малко като да гледаш как някой играе компютърна игра. Поредно нещо искача иззад ъгъла, героя някак се справя чрез нещо (аха, за това било нещото) изпада в ужасна ситуация ама изведнъж тъкмо навреме изниква нещо съвсем ново дето го спасява, нещо се объркваш - веднага ретроспеция и ахаааа, и така екшън с елементи на куест и шутър. Защо се случват всъщност нещата, от които героя спасява света е малко шито с конци.
Все пак е добре да се чете, най-малкото заради българския автор и приключенията му из Витоша.

[And]

чете ми се sci-fi от български автор

[Mariya Paskova · Rating 5 out of 5]

Awesome