Внукът на Хемингуей

by Деян Енев, Ицко Финци (Narrator)

„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“.
Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието.
Деян Енев е събрал всичко това в късите си разкази като в една човешка сълза, също както е в автентичното хайку.
Христиана Василев

Genres: Short Stories, Bulgarian Literature, Audiobook

Audiobook

First published May 1, 2013

About the author

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега“. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП и „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“.

In English: Deyan Enev.

Reviews

[Emanuella]

Един от любимите ми разказвачи на истории. Внимателен и поетичен, сякаш те води за ръка по малки улички, между сгради и градинки. Споделя съдби, усмихва, просълзява и те прегръща с думите си.

[Eлина]

Много есенен сборник с разкази. Един такъв носталгичен, красив, мечтателен и несбъднат, който рисува различни картини на София. И ти я виждаш през очите на разказвача във всяка история - мрачна, позната, необятна, хем е близка, хем е далечна. А пък Ицко Финци сякаш не ти чете чужди думи, а ти говори за нещата от живота.

[Mila Ch]

Не ми се отдава да поставям оценки със звезди тук, не е изчерпателно, винаги има нещо, което ми харесва, нещо, което не ми. Но спотанно дадох четири звезди на този малък сборник.

Деян Енев е чуден разказвач. Кратки разкази, без излишен драматизъм, рядко използва метода на невероятния неочакван край, въпреки това е интересно. Бих ги препоръчала за неделен дъждовен следобед, в който човек иска да си почине и да се разходи по улиците без да излиза.

[Ангел Златков]

Една прекрасна книга, на която попаднах съвсем случайно, опитвайки се да избягам от сивотата на тази студена и мокра декемврийска неделя.

[Мартин Касабов]

Приятни, ненатрапчиви разкази.

[Петър Керкелов]

Trust in Bulgarian literature restored.

[Aleksandar Yordanov]

Кратки, но силни разкази от Деян Енев - Цигуларката, На долната земя и Песента на славеите, са ми любими.

[Sis K]

Деян Енев е завладяващ, спиращ дъха, изключителен майстор на късия разказ. Силно поднесени истории, по начин, който те оставя потопен в тях, дълго след края.

[Vanya Todorova]

Много приятни разкази за красотата на битието. Слушах я в Сторител и не мога да спестя, че е прочетена блестящо от големия Ицко Финци. Гласът и играта му докато чете вдигат преживяването на друго ниво.

[Бистра Величкова]

Освен за незабележимите и истински хора, „Внукът на Хемингуей” е и книга, която разказва за липсите, за безвъзратно изчезналите места, за изгубилите се във времето хора, за отминалото детство, което в крайна сметка май остава най-смислената част от живота ни. Разказите обличат в думи големите празнини в душите ни, които е оставила преходността на времето. Те разказват за едно минало, чието съществуване настоящето поставя под въпрос. Имало ли го е някога? Имаме спомен за него, а то дали има спомен за нас? И до колко можем да сме равнодушни, когато видим местата на нашето детство и младост буренясали и изоставени („Мотопистата”, „Лодката”, „Ресторанта „Кристал”)? Понякога ги виждаме и ремонтирани и пребоядисани, което ги прави още по-чужди, още по-далечни („Паметникът”, „Песента на славеите”

„Внукът на Хемингуей” след края на света" - рецензия в "Литературен вестник", брой 27, 17-23.07.2013 г., стр. 4

http://beastra.wordpress.com/2013/09/...

[Христо Блажев]

Сборник, сбрал откъси от живота, които си заслужава да премерите: http://knigolandia.info/book-review/v...
Едва ли има съмнение по въпроса, че Деян Енев е еталон за майстор на късия разказ. В новия си сборник - “Внукът на Хемингуей”, това е препотвърдено доволно, а вече си имам едно доказателство срещу личното ми убеждение, че автори, които издават често, пишат слабо. Факт, последният сборник на Енев - “Българчето от Аляска” – излезе наскоро и беше чудесен; втори, потвърждаващ факт – в новия му сборник отново има прекрасни разкази, които просто те докосват по тих, деликатен и ненатрапчив начин.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/v...

[Dessislava]

Аз-формата е способна да убие и най-симпатичната и искрена идея за разказ, още повече, когато става дума за съвременната българска литература, където изповедния характер е изнасилван многократно. Деян Енев е ясен пример за това - разказите дължат чара си основно на финала, който е интелигентен и сравнително интригуващ. В същото време обаче читателят започва да се чуди дали не чете мемоари или някакъв тип личен дневник, изповед. В това няма нищо лошо, но и нищо кой знае какво като цяло.
Въпреки че книгата създава една еднородна атмосфера, останах някак неудовлетворена, както между другото ми се случи и с ''Българчето от Аляска''.
Но острото социално око на Деян Енев заслужава похвала.

[Tzeck]

Хубаво написани разкази, но ме подразни фактът, че всички се въртят около базовото изречение "тук навремето имаше едикаквоси, а сега го няма/има едикаквоси", което евентуално е интересно за софиянци, но за мен беше запълване на редове и леко ненужна материална носталгия. "Българчето от Аляска" ми хареса много повече, имаше и повече послания.

[Kristiyan Bonev]

Хубави разкази. Разтоварващо и неангажиращо четиво. Има какво да се научи от книгата :)