Летопис на смутното време. Въртопът

by Вера Мутафчиева

“В известен смисъл литературата е по-надежден документ за времето от академичните изследвания по история. Докато те по полувековен навик обслужват нечии политически каузи, персонални интереси, поръчани прогнози, в литературата узнаваме поне визията и искрените предпочитания на едного индивида. Той, естествено, не може да бъде обективен докрай, но ще не ще предоставя документ за своите преживявания и оценки относно къс действителност. Т.е. нищожен процент истина, но истинска.”

Това казва в свое интервю акад. Мутафчиева. Донякъде в унисон с нейните думи, амбициозният проект на ИК “Жанет 45”, обхващащ 13 тома “Избрани съчинения”, започва тъкмо с представяне на литературното й творчество.
В „Летопис на смутното време” писателката прави това, което за учения е невъзможно: пресъздава художествено Кърджалийското време, вплита оценки, субективен поглед и преживявания в сюжетната канава.

Вера Мутафчиева владее различните ъгли на наблюдение и различен интелектуален подход. Научната й монография, посветена на периода ("Кърджалйиско вреде", том 2 в настоящата поредица), осветлява политическите, икономическите, военните измерения на разрушителното размирие. В романа "Летопис на смутното време" те са фонът, който предопределя „въртопа” на човешките съдби. Ако „Кърджалийско време” очертава рамките и същността на размирната епоха, „Летопис на смутното време” конкретизира в човешки животи нейната брутална жестокост, безкрайно насилие, пълен разпад на морални ценности.

Hardcover

First published January 1, 1965

About the author

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).