Marie Joseph Gabriel Antoine Jogand-Pagès, better known by the pen name Léo Taxil was a French writer and journalist who became known for his strong anti-Catholic and anti-clerical views. He is also known for the Taxil hoax, a spurious exposé of Freemasonry and the Roman Catholic Church's opposition to it. Taxil first became known for writing anti-Catholic books, notably La Bible amusante (The Amusing Bible) and La Vie de Jesus (The Life of Jesus) in which Taxil satirically pointed out what he considered to be inconsistencies, errors, and false beliefs presented in these religious works.
Единствената причина, поради която леко се колебая да препоръчам изучаването на тази книга в училище, е пресищането й с имена, което би отчаяло и разконцентрирало масово недолюбващите внимателното четене и помнене дечица. Но определено е по-интересна и информираща от също толкова претъпканите им с дати и имена (при това доста скучно и излишно академично) учебници по история. Сбито, увлекателно, с чувство за хумор и единствено базирайки се на документи, без художествени измислици, Лео Таксил успява заедно с историята на католицизма да ни припомни както великите дела и войните, така и подмолните борби за власт, убийствата, измамите, кръвосмешенията и разврата от времето на римските императори до Наполеон. Последните не съвсем богоугодни дела са основния пълнеж и на ежедневието на лицемерните и алчни свети отци - нещо, което старателно се забравя и премълчава от защитниците на религията. Книгата би била доста по-интересна и с по-голяма полза в училище, а също и баланс на задължително изучаваната Библия, напълно лишена от всякакви литературни и образователни достойнства.
Българското издание от 1981 г. е превод от руско (не от френския оригинал). Не знам дали още от него тръгват някои неточности или и нашите, и техните преводачи, редактори и коректори са си подремвали (личи им и по изобилието от правописни грешки и изядени букви и думи). Абат Йоан Гвалберт само след три реда се превръща в Гвалберий; половин страница по-късно е отново Гвалберт. Отстояващата протестанството в Англия Елизабет І - The Virgin Queen (сестрата на Кървавата Мери Тюдор) е Елисавета. Още по-фрапиращо е името на една много богата и забележително щедра към мъжете принцеса (провъзгласена и за светица), която не само ощастливявала всички поред в семейството, но и извън него, като старателно номерирала завоеванията си. Първоначално не можах да я позная с твърде странното име Аделхайда, но когато десетина страници след това се появи отново, вече като Аделаида, нещата си дойдоха на местата.
Доста противен пасквил. Не заради темата. Фанатизмът, алчността, жестокостта, невежеството и развратът са верни спътници на римските понтифекси и техните дворове, броено още от времето на св. Петър насам. Писанието е противно заради пълната си липса на критичност към всякакви клюки, клевети и манипулации, и ги приравнява на действително тежките престъпления на папите. Липсва и анализ на епохите - всъщност те са толкова много и амбициозно наблъскани, че почти всяко изречение е за различно десетилетие… Злорадството, хулите и злобата са преобладаващата емоция. Авторът буквално е обзет от бяс - и писанието му има качествата на тъмножълта новина.
Адски жалко, защото Таксил е опропастил поднасянето на някои изключително важни престъпления и престъпни практики и явления, принизявайки ги до жълти страници. Престъпленията на папството и клира му чакат по-задълбочен и стабилен изобличител.
Много ми хареса книгата — прекрасна история на католическата църква и на Европа. Съжалявам, че в училище не се е казвало повече за тези неща.
Единствен недостатък според мен е в превода на имената — русизирани са и често ми беше трудно да се ориентирам за коя историческа фигура става дума — Елисавета (Елизабет I), Чарлз и Шарл винаги са с името Карл и т.н.
Задължително ще прочета и другите произведения на този автор.
Практически двадцативековой срез. Сама идея просто шикарная, на твёрдую пятёрку. Исполнение хромает, выглядит повтором самоповтора ранее написанного о предыдущих папах в предыдущих главах. Охватив весь этот бедлам от начала времён, так сказать, становится совершенно непонятно, как окружающие не теряли веры «договориться» со столь переменчивой и непостоянной фигней, как институт, учреждённый Петром. Вся эта возня напоминает те самые детские присказки из разряда: «первое слово в огне горит, второе правду говорит…» они постоянно включают заднюю, а в свете последних заявлений про «терпимость к ЛГБТ» вообще все встаёт на свои места. Из века в век повторяются одни те же святые стандарты.
Конечно же несколько пап удостоились расширенных глав) больше всего, конечно, досталось Александру шестому) Ох уж эти Борджиа)
Надо будет поискать что-то подобное про православных патриархов!
В общем и целом круто, молодец Лео, но до забавного Евангелия не дотягивает.
Страхотна книга, единственото което може би не ми хареса е това, че авторът определено не си правеше труда да скрие антипатията си спрямо католицизма и по този начин донякъде "унася" читателя към това да го подкрепи. Това съм го срещал в доста патриотични и консервативни книги и дори бъдейки атеист ме издразни до известна степен. Не смятам, че всичко изписано е вярно на 100%. Лео на места може би е превърнал слуховете в "твърди" факти и също така е оцветил недостатъците и увлечения в пороци. Все пак дори 15% от написаното да отговаря на истината, то това си е достатъчен повод за всеки религиозен човек да постави под съмнение вярата си.
Това което ми направи силно впечатление е че в интернет няма абсолютно никакъв отзвук за тази книга, в Уикипедия дори не е спомената!!! Почти след всяка прочетено произведение, влизам в интернет, за да проверя преобладаващите мнения и подобно отсъствие ми се случва за първи път. Може би това е най-голямото доказателство, че много от изказаните неща отговарят на истината.