Прочетох първата книга за така наречената “мързелива майка” на Анна Бикова, когато бях по майчинство с първото си дете и доста ми допадна. Сега съм по майчинство с второто и е време за още една лекция по “мързел”.
Както вече споменах и в ревюто на първата книга, майката на Анна Бикова е всичко друго, но не и мързелива. Тя просто не е работлива по този безсмислен и изтощаващ начин, който ни се налага от съвременното общество. Тя помага на детето си, когато то има нужда, но го оставя да се справя само със задачи, които са му по силите. Тя насърчава неговата независимост и устременост и се намесва единствено за да постави граници за безопасност. Тя не желае да върши всичко вместо детето си, за да се чувства значима. Тя има голямо търпение и работи много - за да се научи детето да прави нещо, то трябва да го повтори стотици пъти, а майка му да седи отстрани и търпеливо да чака. А след това евентуално да почисти или да повтори стореното. Но без действието да мине през ръцете на детето, научаването е трудна работа.
В тази книжка Бикова се съсредоточава върху развитието на децата - поредното нещо, за което съвременните майки се съревновават и натоварват и без това лабилната си психика. Добре ли се развива детето ми? Предоставям ли му достатъчно стимулиращи материали? Ходи ли на достатъчно извънкласни занимания? Днес беше ли “развит” от мен? И други въпроси, които измъчват майките и нерядко ги превръщат в изнервени свръх амбициозни родители. Подходът на Анна Бикова е различен, по-холистичен, по-спокоен, по-интуитивен. Всичко може да развива детето. Не е необходимо да имаме fancy материали (разбира се ако ни харесват можем да си ги имаме, те само биха помогнали). Но в същността си всяка разходка, всеки разговор, всяка къщна работа може да бъде развиваща. Един въпрос от детето може да ни помогне да го насочим към други и така да научим нещо ново без дори да забележим. От една тетрадка с листа можем да измислим десетки игри. От листата и камъчетата в парка - също. Единственото, което ни е необходимо, е възрастен, който иска да развива себе си и своето въображение, за да може да измисля занимания за детето с подръчни материали и който обича и желае да прекарва конструктивно време с въпросното дете. Това е всичко. Както се пише в много други популярни книги за възпитанието на децата, за да променим детето, първо трябва да променим себе си. Та и с играта и развитието е подобно.
Още докато четях книгата на Бикова започнах да прилагам много от похватите и. Дъщеря ми се прибира от градина и се возим в колата. Показва ми колко много мартенички е получила от приятелите. Питам дали може да ги преброи и да ми каже колко са. Математика. Вкъщи играем на влакче и решаваме да отидем на южния полюс и започваме да обсъждаме какви животни живеят там. География / биология. Дъщеря ми казва, че иска да яде сняг. Питам я какво според нея ще се случи, когато изяде този сняг. Как ще пътува през хранопровода, къде ще отиде и т.н. Примерите са безкрайни, както и възможностите. Много родители казват, че нямат време да се занимават с децата и се чувстват виновни от това. Анна Бикова ни показва, че винаги можем да намерим възможност за това - дори и в колата, докато пазаруваме, докато готвим, докато се грижим за бебето и играем с по-голямото дете.
Харесва ми философията на Анна Бикова. Спокоен, холистичен поглед към детето и възпитанието, което поставя в центъра на всичко връзката дете - родител и използва съответните силни страни на детето, за да го развива. Нищо не е по учебник, нищо не е на сила. Просто следваме интереса на детето, развиваме своето въображение и се наслаждаваме на пътуването, без да се тревожим за крайната дестинация. Много препоръчвам всички книги на Анна Бикова.