Книгата е изследване върху изобразително-техническия арсенал, с който операторът, като основен интерпретатор и създател на филмовата визия, обобщава докадровата действителност, за да я превърне в кинематографично явление. Базирайки се на важни исторически моменти в развитието на световното документално кино, както и на примери от българското кино, изследването очертава тенденции в съвременната българска документалистика. Трудът носи полезна информация, както за студентите от киноспециалностите, и практикуващи оператори, така и за широк кръг любители на документалното кино.