Добрата страна на нещата

by Zdravka Evtimova, Здравка Евтимова

В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава "на живо" тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им реакции. Здравка Евтимова ни убеждава, че няма нищо по-нестандартно от един наглед уж стандартен човек.

Тук са събрани травмите и катастрофите от ежедневието, любовите и разлюбванията, изневерите, разделите, опрощаванията и отмъщенията... И разбира се, тревогата за децата - отчаяно оптимистичните и смели малки мъдреци, обичани и повечето пъти неразбирани от възрастните. Ала хубавото на лошото е, че за разликаа от големите, децата умеят взаимно да се ценят и разбират, великодушни са и оправдават греховете на майките и бащите си. - Алберт Бенбасат

184 pages, Paperback

Published July 25, 2019

About the author

English transliteration of Здравка Евтимова.

Reviews

[Kristina Zheleva]

За пореден път се убеждавам, че Здравка Евтимов е майстор на разказите. Завладяващи, изненадващи истории.

[Boyka]

Здравка Евтимова и Георги Господинов трябва да се предписват като превенция за липса на емпатия. Или като лечение при недостиг на човещина. Неслучайно ГГ определя четящия човек като красив т.е. добър - невъзможно е да останеш безразличен към майсторски разказана човешка история.

Това харесвам аз на Здравка Евтимова - няма пудра, еквилибристика, упражнения по стил - животът е оголен до конструкция, до същината. Да е жива и здрава, и да не спира да пише.

[Valantin]

Обичам я много. Много я обичам.

[TsveteLina]

"Търпението е диагноза, доказваща, че човек не става за нищо друго, освен да чака някого." ("Пет години за камъка")

[Ani]

Тъжна, но страхотно правдива.

[Maria]

"обичам есента, честна работа е тя, попарва всичко и като го попари, го прави още по-хубаво."

"като те погледне човек, освен старост друго не вижда. бръчките обаче са честна и почтена работа. говорят вместо тебе."

"сметките ми винаги са излизали криви; когато трябва да направя важна стъпка, избирам грешната посока. всяка стъпка е майка на път, човек само трябва да тръгне. тогава за него няма грешни посоки. пътят ще стане негов."

[ren !!]

Приятна книга с приятни разкази; мимолетна. Не се впечатлих толкова, колкото очаквах. Стилът на писане ми се стори малко превъзмогнат. Любимите ми разкази бяха "Ханове мои", "Подаръци", "Джапко", "Зелената нощ на Адела" и "Храбрина".