Автор на настоящата книга е офицерът от Българската армия поручик Владимир Балан, син на първия ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. С чувство на отговорност и дълг към Родината той записва своите спомени от Първата световна война, за да служат за пример на бъдещите поколения. Книгата излиза днес за първи път от 1939 година насам.
„Спомени летят“ пресъздава първите години от изграждането на българската военна авиация и нейните професионални дейности. С рядко срещана скромност летецът разказва за храбростта, проявена от неговите бойни другари, но пропуска да спомене собственото си награждаване с орден „За храброст“. Не са пренебрегнати и отношенията между офицерите по време на военния конфликт – епизоди, които ни разкриват истинското значение на думи като „уважение“, „достойнство“ и „чест“.
След преврата на 9 септември 1944 година героят от Голямата война споделя съдбата на хиляди други предани синове на България, попаднали под прицела на новата власт. Поручик Балан е убит без съд и присъда, а гробното му място и до днес продължава да е неизвестно.
С огромно учудване от книгата "Спомени летят" научих, че по време на Първата световна война е имало български летци на Западния фронт - по-точно на фронта до град Вердюн.
Владимир Балан е син на първия ректор на Софийския университет - Александър Теодоров-Балан. През 1917 г. на Южния фронт край Петрич Владимир Балан сваля английски самолет. По това време съотношението на летателните апарати на българите и германците спрямо противниците от антантата е 1:10.
Владимир Балан успява да оцелее през Първата световна война за разлика от много други български пилоти. През тридесетте години на XX век пише мемоарната книга "Спомени летят", където описва и историята на родната авиация.
След известно отлагане прелистих докрай спомените на българския летец от Първата световна война Владимир Балан, син на първия ректор на Софийския университет акад. Теодоров-Балан. Интересна личност и каква скромност само за авиатор, сражавал се на Западния фронт заедно с германците, а след това и на Македонския фронт срещу англичаните. В спомените на летци могат да се проследят може би единствените прояви на рицарски дух в иначе бездушната и човеконенавистна война. Балан също разказва такива, както и множество интересни и забавни случки, като пилотиране в пълна мъгла или по нощница и чехли след внезапна среднощна тревога... Уви, Балан, както и много други заслужили герои на България, след 9 септември 1944 г. изчезва безследно, погубен от копоите на новата власт. Чест прави на "Българска история", че възродиха мемоарите на тази забележителна личност!
Това не е типичен разказ за Първата Световна война, пропит с драматизъм, обвинения и анализи на политическата обстановка - напротив, младият (по това време 20 годишен) пилот е изпълнен с живот и безумна любов към самолетите и летенето, тръгва с желание към всяка мисия, и войната за него е едно приключение. Споментите му са изпълнени с комични моменти и романтични истории за смелост в една епоха, в която авиацията тепърва е прохождала - категорично не съм попадал на по-увлекателна книга от периода.
Книгата не блести с особени художествени качества. Но това е първият документ, който чета за участието на българските летци в ПСВ. Освен неизвестни исторически факти, авторът представя емоционално своите възгледи и наблюдения от началото на развитието на нашите ВВС. Накрая споделя изводите от натрупания опит и дава препоръки за всички желаещи да усвоят тази тежка и своеобразна професия, изискваща изключителна концентрация, неспирен труд и себеотдаване. Те са без съмнение 100% актуални 85 години по-късно! "Спомени летят" трябва да бъде настолно четиво за всеки младеж, желаещ да свърже съдбата си с небето!