Един двупосочен билет, една мимолетна среща, едно момиче, една упорита любов, един променящ се свят. Една история в сегашно време.
След изключителния успех в интернет, български блог-роман е вече на хартия в удобен джобен формат!
Теодора Славова е автор, чиито текстове за любовта и сложните човешки взаимоотношения са публикувани в множество уебсайтове, блогове и онлайн издания. „София – London – София“ е дебютният ѝ роман.
Уважавам и харесвам българските автори! Ценя труда им. Не искам да съм хейтър, но този роман не знам … не е за мен. Не мога дори две зведички да дам, защото по никакъв начин не усетих нито героите нито историята.
Книгата става и се чете бързо. Взех я съвсем случайно, защото ми хареса форматът и корицата, а и защото се опитвам да следя какво излиза на българския пазар. Авторката може да пише приятно, но рамката в която е сложила героите си за мен беше много нелепа. Всички несъответствия ме влудяваха, ама разбира се, че са се запознали във Фейсбук през 1996 година... Вметките за лукс ми бяха излишни. Реакцията спрямо измамата на гаджето можеше да бъде развита повече, просто ей така ли се прощава такова нещо? Историята за младия и любовта му не я разбрах, може нещо да съм пропуснала. Диалозите са изкуствени и малко нелепи, но подозирам, че е мислено да е нещо като психоанализа, знам ли. Допадна ми представянето на връзката между майка и дъщеря, беше искрена и човешка. Хареса ми и екшъна с младия и стария, беш приятна развръзка и точно на място. На края се изсмях, защото не очаквах, че ще бъде използвано такова клише, но явно човек никога не знае. Също така е отворен, но не съм чула да има издадена втора книга, ще се разбере, сигурно. Надявам се, че не звуча като хейтър, но явно имам по-високи очкавания към българските авторки и оставам с леко горчив вкус накрая.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Книгата има лека и приятна история и бързо се чете. Още по удобното й е, че е в джобен формат. Още като я погледнете и корицата веднага ви спечелва, а заглавието загатва една любопитна история. В книгата се преплитат два свята, две любовни истории, не говоря само за момче и момиче, а за историята на майката (Катерина) и Бриана. Почти веднага харесах главната героиня Бриана. Хареса ми, че се бори за това, което иска и го постига с труд и умения и трудно се оставя нещо да я отвлече от целта й. В книгата наблюдавах как пораства и как лека полека светогледа й се промени, научи се да не се страхува от чувствата си и от грешките на другите. Заминавайки за Лондон Бриана се среща с баща си за пръв път и заживява при него. Той и разказва за любовта към майка й, а след това и Катерина й разкрива своята версия на тази любовна история. За жалост тяхната любов не продължава дълго, но те не са си били изяснили чувствата изцяло един към друг и това им е бил проблемът. Другата история е на Марк и Бриана. (Тя всъщност главната, а за майката и бащата я разкриваме от разговорите им с Бриана.) Марк е един силно любящ герой и въпреки, че по едно време ме изнерви то беше с причина и аз му прощавам. Той както открих не се страхува да признае какво е направил въпреки, че то е лошо. В книгата има много прекрасни размисли и наистина мисля, че си заслужава.
Тази книга просто не е за мен. Започнах я на хартия, но ми вървеше трудно, затова и реших да я слушам в Сторител. Еми... не беше по-приятно. Измъчих се с историята, с изкуствените диалози... Радвам се, че мъките ми най-после приключиха и пиша тези редове, за да си напомням занапред, че трябва да подхождам по-предпазливо към разните популярни книжки. Не разбирам все още целия шум около това заглавие. 🤐
Бих я нарекла интересна книга. Въпреки малкия си размер изпълнена с много действия. Корицата е изключително красива и хваща окото. Историята за едно пораснало момиче,което се опитва да следва мечетата в живота си-фотографията.Тя го отвежда в Лондон,при баща й ,с когото почти не се познават и ,където среща любовта в живота си Марк. Който така и не успя да ми стане симпатичен. Един момент в книгата силно ме подразни и бих казала ,че той отразява днешното ни общество.Случката с човека ,който прескача парапета на моста за да се самоубие.Героинята държи фотоапарата си и снима. Не прави опит да го спре,а се възползва от ситуацията за да хване перфектния кадър,който й е нужен. Напоследък това е често срещано,на место хората да си помагат,те снимат за да покажат трагедията на другите и да станат "популярни".Къде се изгуби човешкото? И въпреки това се радвам ,че има млади и нови български писатели на пазара! Успех на Теодора Славова!
"София – London – София" от Теодора Славова е заглавие, което гледах от известно време из Bookstagram пространството. Книжката е джобен формат, а от страниците й се изливат няколко интересни истории, главно лице в които е Бриана. Начинаещата фотографка отива в Лондон да следва фотография. Тя заживява при баща си, с който не е проддържала връзка, залюбва красив британец, а майка й грее със загрижена усмивка от екрана на лаптопа, чакаща я в родна София. Книгата ми допадна много и определено бих прочела други творби на авторката.
Фотографията е не само хоби за Бриа, но и страст. Това може да се усети с всяко нейно действие и мисъл в което е замесен фотоапаратът й. Хареса ми, че има хъс. Да, разбира се, нотка на малко несигурност се усещаше от време на време, но тя е борбена и мотивирана и това определено и се отплаща. Допадна ми, че с новата си приятелка Надя не се съревноваваха, въпреки че и двете се бореха за внимание фотографските среди. Бриа е интересно изграден персонаж, който е силен, борбен, мотивиран и интригуващ. Това само по себе си спомага да се задържи интереса на читателя.
Интересни ми бяха отноишенията на Бриана с баща й. Толкова различни, но толкова еднакви. Авторката умее да разказва. На моменти може да Ви се стори, че думите за описване на някое действие или чувство са твърде много. Но, всяка дума е премерена. До една те са точно на мястото си и казват точно това, което трябва да кажат. Няма излишен пълнеж, а мисъл, която чака да бъде разбрана.
Какво е една история без малко, или пък много, романтика. Бриа е влюбена в Марк, Марк е влюбен в Бриа. Сладка любовна история, която до последно държи интереса. Въпреки че, може би крайното състояние на момчето ми дойде малко too much, мога смело да кажа, че това сигурно е едно от малкото неща, които не ми допаднаха в книгата. Другото беше цялата история със Старият, Младия и Матю(или Хектор). И тя ми дойде малко в повече, но пък беше така умело написана, че не ме подразни чак толкова. Като говорим за любов, няма как да не споменем и родителите на Бриана, които са се обичали някога, но явно някое пламъче все още тлее между тях. Обаче, за развръзката и на двете любовни връзки ще трябва сами да прочетете книгата, която обещавам няма да разочарова.
Книга,показващо ни психическото израстване на момиче, нищо подозиращо, какво е подготвил живота за нея. Момиче, което силно се бори за изпълва целите и мечтите си, докато не я възпре безвъзратното...
Давам 1★допълнително, за да стимулирам авторката да чете повече и да търси по-оригинални и свои сюжети. Иначе слабичко четиво. Хаотично и претрупано. Безплодните напъни за мъдрост и "налят" ум ми дойдоха в повече. Диалозите бяха насилени и даже изнасилени на моменти, случките - поредица от злополучия без смисъл и адекватност... А героите?... Хвани единия, удари другия! Пълна пародия! Описаната връзка майка-дъщеря беше черешката на тортата. Подобни отношения подхождат за жена, която е родила на 16г и е растяла заедно с детето си. А не на жена забременяла в началото на 30те си години... Кошмарно поведение на незряла хлапачка (по мои изчисления на 56г.)! А вкарването на английски фрази сред българската реч беше последната капка!
! ¡ ! ¡ ! В А Ж Н О ! ¡ ! ¡ ! Долните редове включват спойлери!
→ Безумието на силното привличане и появата на "истинската любов" кажи-речи от първия ден на Бриана в Лондон... Моля ти се! Тъпотия! А отвличането и атентата? Що за смехотворно изпълнение... В тези редове нямаше абсолютно никаква емоция и усещане за напрежение.
→ Но искам да обърна внимание на друго... Явно болниците в Лондон през 2018г. са тоооолкова напреднали, че хващат бременността още в 3та седмица. То кръвен тест има шанс да не я хване, а те чак и седмицата изчислили! Леле-мале, напреднала работа :D
Хареса ми стила на писане на авторката. Има разгърната интересна история и е написа добре. Задържа вниманието на читателя. Има добре описани теми, които ти дават възможност за размисъл. Интересно представени, под формата на въпрос към читателя и чрез отговор в диалога на персонажите в книгата. Може да се разсъждава върху две основни теми за личността на хората и тежните желания и цели. Хубаво написан роман. Харесва ми