Приятна и неочаквана бе срещата ми с Цанка Шишкова в интернет; много съвпадения на биографични факти, много пресечни точки на житейските ни пътеки. Но още по-приятна и... неочаквана бе срещата ни в живота. Повод за нея стана представянето на новата й книга с хайку поезия „Перо от жерав”, с подзаглавие „С хайку и сенрю от Ванкувър до Токио”, състояла се на 15 ноември в читалище „Славянска беседа”. Бях чела нейни хайку във фейсбук. Усещах, че в тях има нещо повече от просто подредени думи в три кратки реда, отразяващи настроението на автора при досега му с природата. В тях има нещо повече от простото копиране на една, станала напоследък модерна, форма на древна поезия... Всеки хайку стих на Цанка Шишкова звучи автентично. Този най-кратък поетичен жанр трудно се поддава на литературна дисекция и анализ, но мога да кажа, че в нейните тристишия чистото съзнание, в което се оглежда уловения от автора миг, се превръща в портал, през който читателят преминава в него и... остава. Не е лесно да се представи пред публика книга с хайку поезия и не защото е трудно да се направи подбор на стиховете, а защото за слушателя-зрител е трудно да ги съпреживее. Бях впечатлена от поднесения на премиерата подбор от 30 хайку, но още повече бях впечатлена от историята на създаване и подбора на произведенията, включени в стихосбирката. Всеки ред и изображение в книгата – хайку, или хайга, вече са били публикувани в световни издания, като “DailyHaiga”, “The Asahi Shimbun”, “Africa Haiku Network”, “Wild Plum – a haiku journal”, “Under the Basho”, “Wоrld Haiku Assоciation” и др.
*** празно гнездо чапли летят към Африка
*** жътвена луна първи есенни листа в сандалите
*** изкачване внезапен дъжд от лешници
*** безлюдна алея мъж потропва с бастун в ритъма на блус
Предговорът е на Наталия Кузнецова, хайку поет от Русия. Книгата съдържа коментари и кратки ревюта и на други известни хайку поети, редактори и познавачи на хайку поезията като Марта Хочиловска, Дейвид МакМърей, Исаму Хашимото, Мария Томшак и Габриел Савички, Линда Пиларски, Патрик Пиларски, Никол Пакен, Майкъл Рехлинг, Лори Минор, Аджей Агю-Баах, Емануел Капусиан, Дон Бейард, Цецка Илиева, Катерина Мунро и др. Но онова, което истински ме изненада, бе фактът, че това е първата книга на Цанка Шишкова с поезия. Позната добре като автор на 6 книги за Япония, издадени между 2002 и 2017 г., като добър разказвач, като ценител и посланик на японската култура, духовност, митология и съвремие, оказа се, че тя едва от няколко години пише поезия. Нейната поезия е дълбоко наситена с естетиката на японския дух. Една не заучена, а дълбоко преживяна естетика, превърнала се в част от личността. Дали защото Цанка Шишкова е жи-вяла няколко години в Япония, или защото нейната същност е такава, но тя въплъщава в себе си онова, което е в представите ни за Страната на изгрява-щото слънце. Трудно е за европееца да пише хайку, трудно е и да чете хайку, да разбере и съпреживее онова неуловимо усещане за прекрасното, което се изплъзва и точно затова е прекрасно... Цанка Шишкова, с книгата си „Перо от жерав” ни дава пътя, по който можем да го постигнем...