В първия момент бях готова да напиша глупостта, че това е безкрайно топла поезия. Дал�� поезията може да бъде студена не зная, но Жак Превер намира правилните думи, които са способни да вълнуват, тихо да шепнат, нежно да припяват. И поради тази причина никак не учудва фактът, че той е един от най-обичаните поети във Франция, че е творец, който масата разпознава като "свой".
Поет, който се отразява в уличните витрини, дълго се застоява в мрачно кафене, бавно върви към метрото, който изучава, познава и обича хората. С еднакво увлечение той описва срещата между мъж и жена и всички ежедневни картини, които улицата на големия град предлага. Любовната вечер, съдбата на безименния човек, обръщението към Бога, рутинните дейности в кое да е семейство, увлеченията, спомените, въздишките - всяко парченце заема своето място, свързва се с предходното и следващото и подрежда неповторимия пъзел на живота.
Подвижни пясъци
Чудеса и проклятия,
вятър, отлив и прилив.
Далече са вече вълните, пясъци мокри открили.
А ти
като нежно люляна от вятъра морска трева
на кревата сед белите пясъци спиш и се движиш едва.
Чудеса и проклятия,
вятър, отлив и прилив.
Далече са вече вълните, пясъци мокри открили.
Само в очите ти, полуоткрити едва,
две малки вълни от морето голямо остават.
Чудеса и проклятия,
вятър, отлив и прилив.
Две малки вълни, останали да ме удавят.