Гениална книга. Просто да се зачудиш защо любимото на цял народ издателство Сиела още не я е преиздало. В нея има всичко, което се харесва на съвременния следностатистически читател — и български сетинг, и много положителен главен герой (свинята), и практически съвети/акълдаване, че и патриотично-патриотарско заглавие, от което сигурно Христо Блажев би получил оргазъм. Е, предполагам, че в поредното издание (Без)Отговорният Редактор-Слънце би го преправил — примерно, „Разумно използване на софийската свиня“, защото, както знаем от подобията на книги на Мартинчо, дори най-тъпоумно надращеният боклук, щом има нещо „софийско“ в заглавието, се обявява за гениално произведение на съвременната проза. Както от Блажо, така и от малоумните блогърки, въздишащи по Видинското Величие... някои от които дори биха могли да се припознаят в главната героиня на тази книга. Но тъй като планът на Издателството-Татко (както знаете, прякорът му произлиза от факта, че упорито се е заело да такова мамата на българската литература) очевидно е претъпкан с бозички — дали Мартинчови, дали на други ренегати, продали се за пет минутки слава — предполагам, че скоро няма да видим преиздание :( Слава богу, че поне я има в електронен вид. Горещо препоръчвам за прочит — особено от феновете на гореспоменатото „издателство“ (за да видят, че селска литература е имало и преди Бармана).