Толкова негативни коментари прочетох за книгата на Доминик Баро и Люк Милар преди да я прочета, че за малко се чудех дали изобщо да я започвам. Да, с някои от тях бих се съгласил.
Книгата определено не е написана по най-добрият начин. От време на време ти се струва, че четеш едно и също – повтарят се еднакви твърдения, все едно ти като читател си идиот и не си схванал какво са искали да ти кажат няколко страници по-рано.
Съгласявам се и с твърдението, че имаше доста високомерие – аз по принцип от такъв тип книги очаквам да ме разхождат из дадена страна, да ми показват на хартия неща, които няма да мога да видя на живо. В тази книга имаше доста изтъкване, хвалене, което разбирам защо е подразнило доста хора. Като цяло подходът към темата е малко … повърхностен.
Но като цяло на мен книгата ми допадна и не мисля, че всички негативни коментари са заслужени. Да, не е най-доброто в жанра, но пък имаше доста сполучливи моменти.
Авторите обръщат внимание на всички аспекти от живота на французите, които са станали клишета и които наистина показват радостта от живота. Обръщат внимание на френската кухня, парфюмерията, туристическите атракции, виното, културата, науката и занаятите. Показват ни френският характер такъв какъвто е. Показват ни, че въпреки че са известни като едни от най-големите мрънкачи, всъщност 50% от французите се определят като щастливи хора, а 8% от тях, като много щастливи. А накрая на книгата директно ни и казват каква е френската тайна за това как да извлечем напълно радостта от живота.
Харесаха ми и двете „рубрики“ поместени в книгата „Знаем го от опит!“ и „Знаете ли това?“, които ни запознаваха с любопитни случки, личности и факти, които може би не знаем за французите. Книжката за мен си заслужава четенето, а и е толкова тънка, че се чете за два часа.
Ще завърша с най-големия плюс на книгата според мен. Като човек, който е бил в Париж, определено мога да кажа, че в авторите го описват много автентично и отново ме върнаха там, на „Шан-з-Елизе“, където от една страна ти мирише на гофрети, от другата на парфюм и ти се оставяш на миризмите в този град, защото те ти разказват история. А щом авторите успяха да ме върнат там, определено твърдя, че книгата не е чак толкова лоша.