What do you think?
Rate this book


384 pages, Kindle Edition
First published September 1, 2000


Принципно когато станеш изпечен читател на един жанр можеш да разбереш дали една книга ще е добра от първите 50 страници. Е, за съжаление първите 50 страници на тази книга не ми вдъхнаха никакви надежди. Както и следващите 50, и по-следващите 50 и така до края. До последно се надявах да засека поне една компенсаторна линия, която да оправдае предварителните ми положителни нагласи, но уви, така и не се сблъсках с нея. Но всичко по реда си.
Първо: ЗАГЛАВИЕТО
С една дума - изтъркано. С повече - блудкаво и изтъркано... точно каквото трябва да е бъде заглавието на един треторазряден любовен роман от 90-те. От онези дето не бяха дебели повече от кутре и майките ни четяха по 3 за час. След като прочетох романа обаче се оказа, че пасва идеално на цялостната история и идея на авторката.
Второ: ГЕРОИТЕ
С една дума - плитки. С повече - безхарактерни, лишени от съдържание и индвидуалност, с никакво развитие в стечение на историята, не те грабват по никакъв начин... абе мисля, че разбрахте какво се опитвам да кажа. Главната героиня е някаква хаотична, объркана, твърдоглава и с нереалистична представа за себе си и своята важност особа, която едвам изтраях до края на книгата. Типичната противно наивна и мелодраматична девойка, която си въобразява, че може всичко сама и е всемогъща и неуязвима и която постоянно не навира в тъпи ситуации. Главния герой ако не споменаваха от време на време, че е мускулест щях да взема за гей. Извинявам се много, но познавам много мъже и, вярвайте ми, никой не се впуска в такива безкрайни, сърцераздирателни и изпълнени с (излишно) много прилагателни вътрешни монолози за неизчерпаемия (иди разбери) списък от добродетели на дамата, която в крайна сметка просто искат да опънат. И някъде 10 минути след като все пак са го направили получават невероятното просветление с висше, че я обичат. Зле!
Трето: ИСТОРИЯТА
С една дума - скучна. С повече - щеше ми се да можех да ви излъжа и да ви кажа нещо хубаво поне за този елемент от цялостната картинка, но... Прощавайте, не мога да си обърна езика и да кажа, че тръпнех от любопитство какво ще стане по нататък. Може и добре да е било замислено като идейка, но е толкова зле изпълнено на практика, че чак ми става мъчно. Никаква мистерия, никаква интрига, никаква динамика в събитията. Като цяло цареше статика. Мъртвило. Плот туиста в отношенията между героите беше толкова тъп, че чак ме досмеша. Абсурден, нелогичен. Буквално все едно да да си купиш банан, да го обелиш, а от вътре да ти излезе жираф. Кулминацията на историята пък беше още по-тъпа. Мразя да боравя с епитети, но няма друга по-подходяща дума за случая. На епилога вече се благодарях на Бога, че приключва и едвам се сдържах да не повърна лекичко в устата си от безкрайната сладникавост интегрирана в редовете.
Четвърто: ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА
С една дума - плачевни. С повече - повтаряемост на словосъчетания, прекалено дълги изречения, прекалено много прилагателни. Тук обаче е момента да кажа, че проблема не е в превода. Напротив. С толкова лош първоначален материал съм направо възхитена от способността на преводача да запази сила на духа и да не вдигне ръце от тая книга. Превода е повече от добър. Проблема е в самия автор. За което преводача няма никаква вина. Той е невинен вестител, който най-вероятно ще пострада неволно в цялата ситуация. Та, след като се уточнихме, че свалям шапка на преводача, нека конкретизирам и да кажа, че проблема ми е с автора. Който по моето скромно мнение просто не става.
В ОБОБЩЕНИЕ
Щях много да съжалявам, че съм си дала парите за тази книга ако не беше милото отношение на хората на щанда на Ибис. Това е единственото нещо, което за мен спасява цялото катастрофално преживяване по четенето на това нещо, което си е чиста проба разхищение на хартия. И то на не малко хартия! Цели 310 страници! Боже, как съм издържала до края и аз не знам...
P.S. Тази книга, заедно със новелата към Войните на Посейдон на Тиара Букс влизат в черния списък с книги, които не бих препоръчала дори на враговете си.