Съдържание: Вместо предговор Четиримата Дюма Парижките ми срещи Аз и двамата Славейковци Шопите и Мърквичка Този свят, пълен със случайности Жреците на Талия Една съдбовна среща Кореспонденцията ми с Николай Лилиев Ангелът на моята младост Жени и вино! Вино и жени!
Освен в кашоните на букинистите, аз често бродя на лов за съкровища и из виртуалните дебри на Читанка. Попрочитам ред, два от творчество на непознати за мен български автори, в търсене на неизвестни мени шедьоври.
Така се случи, че вчера отворих случайно "Четиримата Дюма: Моите литературни спомени" и докато се усетя, бях преполовил едноименния първи разказ!
Петър Незнакомов се оказа известен сатирик от близкото минало, с фино и точно перо, усет към детайла и комичното.
В този сборник можем да се запознаем с много големи наши и световни поети и писатели, представени под чисто битов ъгъл, чиито портрети и приключения авторът е описал превъзходно, използвайки своето отлично чувство за ирония. За да не забравяме, че дори и най-големите сред нас са били просто човеци!
Много готина и забавна книжка! В свежа хумористична форма, Петър Незнакомов всъщност отправя към читателите невероятно задълбочени послания. Най-силно ме развълнува „Четиримата Дюма“ - възхитителна история...
„Пустият му господин Дюма, една книга да напишеш и да се изравниш и с бога, и с царя. Това е човешката дарба, още тогава го разбрах туй с момчешкия си акъл.“
„Недай си боже, ако в някоя от пиесите се появеше оръжие марка „Круп“. Патриотичната френска публика веднага освиркваше пиесата и замеряше дуелиста с домати, хич и не обръщаше внимание, че авторът е господин Дюма. Та трябваше много да се внимава и в такива случаи господин Ескиро идваше съвършено трезвен на съвещанията(един път беше объркал конците и го бяха оставили в работилницата само по милост).“
„Роди се това повествование и като предупреждение за всички наши българи, които имат природна дарба, но нямат воля да я опазят и развият, едно сурово предупреждение за ранната смъртност на крехките таланти, които се приспособяват към житейските условия, вместо да се борят с тях и да властвуват над тях. И най-после едно предупреждение за чисто нашенската болест на характера — зарад временната дребна изгода да забравяме чест, достойнство и идеали.“
Петър Незнакомов е изключителен български автор - интересен, интелигентен, с невероятно чувство за хумор. Хареса ми идеята му да вплете лични истории с известни личности. Изключително оригинален! Бих прочела всичко, каквото има от него!