Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети – Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една.
„Бездомник в нощта“ от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в първите години на ХХ век.
На страниците на тази книга авторът представя образа на „живия“ Димчо посредством спомените на неговите съвременници, както и чрез подбрани писма, писани от поета до неговите роднини, събратя и възлюбени.
В изданието са включени едни от най-въздействащите и нежни произведения на Дебелянов. И както самият Яворов споделя: „Този младеж ще надмине всички ни“.
Книгата се чете трудно поради тромавия стил на писане, изпълнен с патос и хаотично изреждане на имена. Това е патосен биографичен роман, който би могъл да разшири познанията на читател без предварителна представа за живота на Дебелянов, но не и да надгради дори и базови знания.
Рядко чета поезия или биографични книги за поети и, честно казано, не знам каква е причината. Дали защото не ме трогват, дали защото съм прекалено невеж, за да ги разбера – наистина не знам.
Но нестандартната биография на Димчо Дебелянов от Владимир Русалиев успя да ме докосне. Тази амалгама от спомени, чувства и писателска дарба се преплетени в една ярка светлина, която стигна и до последното затъмнено кътче на моето непробудено за поезия сърце. А поместените текстове-шедьоври (включително и различните му писма до различни негови близки) и фотографии на безсмъртния поет придават завършен вид на този страхотен биографичен труд.
Но истината е, че преди няколко години, и по-конкретно в моите ученически години, Дебелянов не успя да ми направи такова впечатление. Беше ми прекалено недостъпен, сложен, а на моменти и прекалено емоционален. По никакъв начин не можех да разбера гениалността му и поради това често я оспорвах.
Сега обаче, след десетки прочетени книги, смея да твърдя, че успях да надникна зад завесата на тази дълбока и нежна Дебелянова душа и да си дам сметка за неговия изключителен, но ненатрапчив талант, който с лекота го нарежда до писатели като Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но за да оцениш творчеството на Димчо, трябва и немалко интелектуален багаж, без който едва ли би разбрал и след това оценил написаното от него.