Мисълта за “нулев отпадък” може да е малко стряскаща, знам. Особено като си представим колко много боклук изхвърляме ежедневно и някак ни се струва, че то просто е “невъзможно” да живееш без отпадъци.
Блажка Димитрова ни показва не само, че е възможно, но и дава един куп практични съвети как точно може да се постигне в България, от всеки един от нас. Необходимо е само малко (в някои случаи и много) да променим навиците си.
“Нулев отпадък” не означава абсолютно никакъв отпадък. Философията е свързана с това да използваме наличните ресурси по възможно най-устойчив начин. Да сведем до минимум пластмасовите кутии и опаковки, например, и да ги заменим със стъклени. Да компостираме хранителните и други отпадъци, които можем. Да намираме нови приложения на вещи, които имаме намерение да изхвърлим. И накрая, когато отпадъка не може да се направи друго, да бъде рециклиран.
Всъщност, дори така, мисълта пак стряска. Ако си мислите, че това е твърде крайно и не искате да изпадате в чак такива “лишения” – няма проблем! Тази книга е само един наръчник, от който можем да извличаме толкова, колкото за нас е приемливо и приятно.
Дори в един аспект от живота си да намалите отпадъците, които произвеждате, пак ще сте направили крачка към живот в една по-чиста планета. Защото истината е, че сме заринати с боклуци и генерираме тонове боклук всяка секунда. А къде отива всичкия този боклук?
Знаете ли, че всичката пластмаса, произвеждана някога, все още е налична някъде по света? На камари и бунища. А знаете ли, че само една малка част от изхвърлената пластмата стига до контейнерите за рециклиране? И дори да достигне, пластмасата в общия случай може да се рециклира само веднъж? (За разлика от стъклото, например, което може да се рециклира многократно.)
Когато се замислим за всички тези неща, е много лесно да ни стане гузно за поредната опаковка, която сме използвали веднъж и сме захвърлили.
Затова на помощ идва “Живот с нулев отпадък в България”. Авторката не само, че практикува тази философия в личния си живот, но е и създател на първия ресторант с нулев отпадък в България и е минала през най-различни изпитания, за да го постигне.
В книгата разказва за пътя си и за решенията, които е трябвало да вземе, както и за направените промени. Разбива отпадъците на отделни сегменти – такива от банята, от спалнята, от кухнята, при пазаруване… И минава през голяма част от артикулите, за да предложи алтернатива. Разбира се, всеки един от нас може да адаптира промените според собствените си усещания и начин на живот, но решения има и не е особено сложно да се намалят ежедневните ни отпадъци.
Аз самата от години се опитвам да намалявам отпадъците си чрез някои простички действия, които всеки може да направи без усилия – използвам бутилки за многократна употреба, нося си свои пазарски торби, рециклирам. Но тази книга ме вдъхнови да променя още от навиците си в посока, намаляваща боклука, излизащ от вкъщи.
***
Всички мои ревюта четете в блога Catwolf's Writings. Линк ще откриете в профила.