Не казвай на мама

by Nikolay Yordanov

Кой бях приживе? Мъж или Жена?

Дали бях Нае-ил, родена в сивия Север, или красивият Касим, появил се в маранята на пустинята? Дали бях Иман, изваден от майка ми благодарение на сръчните ръце на нейната "мордаш", или Тамика, извисила гласа, в който ще се влюбят всички. Бях ли някога Миембре Синеоката, бях ли някога свенливия Хаким, мислил ли съм се за циничния Александър, за Лука с угасналата усмивка или за Матиас, с вечно втренчените в собственото щастие очи?

Бях, съм или ще бъда всички тях. Наблюдавам как живеят, отдалечени един от друг, но в съседството на съдбите си, споделяйки една и съща душа и една и съща сексуалност.

Но дори да можеха да прогледнат и да надникнат в сърцевината на своето съществуване, биха запазили мълчание. Не биха споделили тайната си с никого. Не биха казали и на собствените си майки.

България. Циничният Александър се сблъсква с последиците от разгулния си живот.

Ирак. След пропъждането на братовчедка му от семейния дом младият Хаким дава клетва да се отрече от чувствата към съседско момче.

Иран. Някогашният обещаващ студент Иман се опитва да започне живота си наново след насилствена операция за смяна на пола.

Испания. Работещият в хотел Матиа̀с открива, че трябва да избира между живота и любовта.

Северна Корея. Ученичката Нае-ил се оказва единствен оцелял след опит на семейството ѝ да избяга в Китай.

САЩ. Неуверената певица в хор Тамика поема по пътя на световната слава.

Уганда. Младият член на Англиканската църква Лука се опълчва на местния проповедник, подкрепен единствено от синеоката си съседка Миембре.

Наблюдавани от отвъдното всички те се оказват част от обща история за любов, насилие и несподелена тайна.

Genres: Audiobook, Summer, Bulgarian Literature, LGBT

445 pages, ebook

First published March 12, 2020

About the author

Nikolay Yordanov was born in Varna, Bulgaria. He is television, documentary and film screenwriter and creative producer, and lecturer in National Academy of Theatre and Film Arts in Bulgaria. His first book, the non-fiction biography "Notes from Hell", collected rave reviews. In 2020 Yordanov published his first fiction novel, "Don't Tell Mama".

Reviews

[Мимо-Гарсия · Rating 5 out of 5]

От залеза на петъка до зората на неделята прекарах забил главата в телефона. Не бях във Фейсбук, не зяпах зайчета и котенца… Преживявах душевна инквизиция чрез една толкова важна книга за Иран, за Уганда, за България, за света…

Приключението ми започна в петък, когато присъствах на онлайн премиерата на творбата на Николай Йорданов. Авторът бе интервюиран от журналиста Георги Тошев – задълбочен разговор, откровен, без сценарий, без кръпки, без хвалби. Сетне дебютът на романа продължи с… Продължи ли? Не, не… Литературното представяне се трансформира… Столовете и масата изчезнаха. Микрофоните спряха. Светлините изгаснаха. За миг. Сетне станахме свидетелите на магия – божествен пърформанс, благодарение на Коста Каракашян. Танцьорите не танцуваха, те разказваха истории през телата си, чрез движенията си… Всяка чупка бе озвучена с пасажи. Откъсите загатваха, заинтригуваха, но не издаваха какво ще си причиниш, ако избереш да четеш…

Е, аз приех като на шега предизвикателството да посегна към „Не казвай на мама„.

Нямах търпение да поръчвам и да чакам доставка на хартиено издание.
Не ми се щеше и да издирвам къде сега книжарница бачка във все още извънредното положение.

Грабнах си iPhone-а, натиснах върху иконката на Apple Books и си купих електронния вариант. Секунди по-късно книгата се зареди и аз се удивих от бройката страници – 1,160 (офлайн тялото е с 400).

Лежерно се излегнах. Реших, че ще прегледам първа глава и после ще гледам филм. Планът ми не се сбъдна…

Още посвещението ме разтърси:

„Посвещава се на всички, принудени да живеят в лъжа пред най-близките си хора.

На преследваните, насилваните, битите, хулените.

Не сте сами.“

Плъзнах пръст и се озовавах сред авторовите благодарности и там нов шок… той изказва признателност на:

„смелите момчета от различни кътчета на света, които с риск за сигурността и живота си ми довериха своите истории, откъслечни фрагменти от които са използвани в тази книга“.

Оказва се, че книгата е автентична и е по действителни случаи… Този факт ще Ви развали настроението, ще Ви скапе, ще Ви впусне в спирала на ярост защо някъде едни невинни, макар и непознати, са подложени на подобно несправедливо наказание!!! Повярвайте ми не е лесно да преглътнете буцата в гърлото и да продължите да следвате редовете…

Без проблем убивам време с хоръри, но в тази книга ужасите са на психологическо ниво – раздиране на героите отвътре навън; самобичуване; съмнения дали е редно „такива“ да съществуват; спотаена болка; тайни; неразбиране; отричане; заплюване…
Безразсъдно от моя страна бе да реша, че това е обичайна книга с обичайни герои, която те ангажира за кратко и не допускаш да докосне душата ти…

Тази книга е жестока. Тя е огледало на собствените комплекси и на неизказаните лични тайнства… Тази книга „прочиства“ ушите ти. Тази книга „лекува“ зрението ти. Тази книга изчегъртва егото ти. Тази книга те да кара да мечтаеш в зрели години да си гърчещо се бебе, което не крие нищо от майка си, баща си, сестра си, брат си, баба си, дядо си, родата, приятели, колеги…

Тази книга се чете трудно, въпреки че текстът е добре написан, увлекателен е, лесно се усвоява, ала истината с какво са принудени да се сблъскват едни, мечтаещи си просто да бъдат оставени да обичат не се преглътва… Не се!
Общо взето формулата ми бе: две-три страници, захвърляне на апарата, два-три тигела из мълчаливата стая, олицетворение на състоянието ми, пак завръщане към книгата. Имах нужда от въздух. От паузи. И в тях обвинявах – религиозни доктрини, политици, режими, които нараняват всички ни. Поставят граници и ни обричат на нещастие…

Запознат съм с практикуваните зверства в Иран, Уганда, останалите зловещи държави спрямо ЛГБТИ лицата, но скопяването, насилствената смяна на пола са само върха на айсберга… Основното е преобръщането на представата „кой съм“, раздробяването на „мен като мен“, заличаването на „аз“…

Николай Йорданов се е справил блестящо:

Първо, той е уловил мъката на отделните герои и я вплел в общата нишка на живота… Книгата обединява различни периоди, различни диктатури, различни човеци, ала с един блян да усетят свободата…

Второ, той е създал великолепен учебник с един безценен съвет: приеми себе си, приеми другите… Това е достатъчно. Останалото се постига заедно…

Позволявам си да Ви препоръчам книгата. На Ваша, на моя, на обща отговорност. 🙂 Знайте тази книга ще бъде Ваше чистилище-училище.

И накрая – заглавието е символ. Ако не може да кажем нещо на мама, на най-близкия ни човек, на кого можем? Дори на нас самите не можем… А криенето, прикриването, закриването не е път към нирваната. Затаяването на емоции разболява…

[Hristo Serafimov · Rating 3 out of 5]

This novel is quite an important step in the history of the Bulgarian LGBT+ literature and I'm so glad to have read it. It's not your typical read - starting as several individual stories of characters from different countries (that mostly treat homosexuality as something totally unacceptable) it becomes something more special as the stories progress and get interwoven in unexpected ways.

You can tell the amazing amount of research that has gotten into writing this novel. All of the cultures were presented in the most authentic ways possible. Nikolay has created a special universe in which fiction blends with real historical facts and that makes it very believable.

The reason why this great book doesn't get 5 stars for me is quite subjective. Having so many characters in the book I think it's gonna be challenging for most readers to stay equally invested and interested in all the individual storylines. I loved some more than others but I think that comes natural in such a type of book.

Mind you, this novel is not an easy read. It's written beautifully but it's full of unsettling scenes that include violence, hate crimes, rape, castration, etc. and it's very tragic. Still, I believe it's a must read for the important message.

[Georgi Kumanov · Rating 5 out of 5]

Една от най-впечатляващите книги, която прочетох/изслушах (в Storytel), тази година. Начина да подреждане на историите на различните герои и прекъсването с откъслечни епизоди и сцени, беше интересно, макар и на моменти да се бърках кой кой е и какво се бе случило в предишния "епизод". Тук много ми помогна това, че в Storytel всяка история се чете от различен човек и по този начин като чуеш гласа на Ваня Щерева, Наталия Симеонова, Прея, Бойко Кръстанов или някой от останалите, знаеш чия история следва и по-лесно асимилираш и проследяваш цялостната картинка. Като положително определям и сливането на историите на персонажите. До колкото разбрах всяка една история е по действителен случай и е реална. До момента разпознах коя е едната от личностите, па макар и с променено име и промяна във фактите. Дори ме провокира да прочета друга книга, която имам на нощното си шкафче от известно време, но не я започвах по някаква причина, а е свързана именно с една от героините.
Нещо, което не ми допадна е че накрая действието се развива през 2020-та година и се случваха събития, които всички знаем, че не са се случили поради пандемията от COVID-19 и всички последствия, породени от нея.
Като цяло книгата е впечатляваща с тежките истории и безумията, които са преживели героите в тях. Въпреки това нетипично за мен самия, емоциите не ме завладяха и сринаха по време да слушането на историите на изстрадалите хора. По-скоро бях отвратен от случващото се и гневен, че всичко това е възможно и се случва в наши дни.

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Много трудна за слушане книга, която засяга безброй изключително важни теми. Много важна книга за LGBT community-то! Много важна книга за всеки родител!

Да си призная дори за моята разкрепостена душа дойде прекалено да изслушам всички хомосексуални сцени, които са описани в доста детайли и затова взех една звездичка.

Последното изречение ме закова:

“Всяка тайна излиза наяве. Дори и да не можеш да я кажеш на мама!”

[Nikolay Yordanov]

Това е една необикновена книга – нещо като приключенски магически реализъм. Не е типичния гей роман, нито просто любовна история. Надявам се енергията ѝ да ви хареса и текстът да ви вдъхнови. Ако това се случи, дори с един-единствен читател, имало е смисъл.

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

Изслушах я буквално за 2-3 дена. Ходих навсякъде със слушалките. Цъках с език гласно, дори на няколко пъти се усетих как казвам 'Ужас!' на глас. Усещането ми беше, че нямам почивен остров в тази книга. Ей така, за малко да спреш, да поемеш дъх. Не. От история, в история, в история, в история, в Испания, в история, в Ирак... Динамично повествование, което не те оставя книгата да звучи само като фон. Някои хора, като авторът на тази книга, просто се ражда с таланта да описва души, да рисува слънца и след това да ги очерня, убеден, че един ден ще изгреят пак... 🙏

[Дилян Георгиев · Rating 4 out of 5]

Болезнена, тежка, дори грозна дисекция на онова, което хората с нетрадиционна сексуална ориентация търпят в името на собственото си щастие.
В развиването на тези образи в началото има нещо невинно, и същевременно се дава да се разбере, че вината за "счупването" на тези хора е изцяло на обществото - на онова недозряло за промените общество, което е изпаднало в безвремието на традиционализма на непросветените.
Тази книга трябва да се прочете от всяка майка, забравила детето си, поради социалния натиск или лични предубеждения.

[Jasmine · Rating 2 out of 5]

I enjoyed this story to an extent. The organization was really horrible. I was unable to really get into it because the POV’s kept swapping. I know what the author was trying to do but it just didn’t workout. Maybe if each person had their own section in the book instead of it just being everywhere. I got many characters mixed up and tried to go back but it was too late. As I said, I understand what was trying to be done but it just didn’t do it for me.

[Simeon Aleksandar · Rating 5 out of 5]

Един от елементите, до който читателят от самото начало се докосва, е географският скок между персонажите. Междуокеанска връзка, която силно впечатлява! Нататък се потъва дълбоко – от неопознатото женското тяло, през тайната на звънкия глас, през треперещите от ледената вода пръсти, та чак до българската граница.

Сюжетът е многослоен, персонажите изпъкват и избледняват в точното време. И въпреки че тук-там се открива някой пунктуационен и граматичен пропуск, книгата запазва речниковия си принос с похват на добрия разказвач.

Впечатлиха ме конфликтите на персонажите със света – външен и заобиколен, с религията и вярата, с любовта и привързването и най-вече.. неразрешимият конфликт с вътрешния, вечно неодобрителен Аз. Все неща, за които не трябва да се казва на мама…

Книгата се чете с памет, но не историческа заради събитията и персонажите, а с фотографска. За да правите една моментна снимка на сюжета и когато някое име изпъкне на реда, да си спомните за връзката с него преди 115 страници и да се впечатлите още повече.

ПП: Не познавам лично Николай Йорданов, но ако го – бих му казал, че след този роман ще бъде голямо предизвикателство да се качи на литературната сцена отново, оправдавайки очакванията на читателите. Но съм сигурен, че и седем години да отнеме появата на следваща книга, „Не казвай на мама“ неотсъпно ще защитава позицията си сред стойностните български произведения на съвременната литература.

[Anton Kostadinov · Rating 3 out of 5]

The book is far from perfect. That doesn't mean it is not good and touching. On the contrary - it has interesting stories and many characters (probably not all that interesting and well developed in my opinion). The concept is not unique but still captivating. I have to give some points for the bravery to write such a book in a country like Bulgaria. If only the structure was better, the characters more carefully built I'd give it 5 stars. I can say I can definitely see it on the silver screen, some parts of it felt like a movie script.

[Hristian Vasilev · Rating 5 out of 5]

Тръгнах доста скептично към книгата, тъй като съвременните български автори не са ми сред любимците. Останах изключително изненадан от стила на писане и сюжетната линия. Книгата е страхотна, сериозна и далеч от булевардният жанр на повечето книги с подобна тематика .Макар и малко тенденциозно написана, но при такава тематика е трудно да се избяга от тенденциозността , книгата си заслужава. Препоръчвам с две ръце.

[Nikolay Yordanov]

Това е една необикновена книга – нещо като приключенски магически реализъм. Не е типичния гей роман, нито просто любовна история. Надявам се енергията ѝ да ви хареса и текстът да ви вдъхнови. Ако това се случи, дори с един-единствен читател, имало е смисъл.

[Nikolay Yordanov]

"This is not the usual gay book or gay love romance. It's something like adventures magical realism. I hope it is inspiring and the readers are going to like it." - Nikolay Yordanov

[Анна Палазова · Rating 5 out of 5]

Книгата е изключителна, вдъхновяваща, разтърсваща! Определено е четиво, което трябва да се срещне! Препоръчвам горещо!

[Miroslav · Rating 4 out of 5]

Отне ми известно време да я довърша,но се радвам, че успях. Приятно изненадан съм от тематиката на български автор, която заслужава повече внимание.

Историите оживяват в страниците и се надявам чрез съчувствие, повече консервативни индивиди да отдадат важност и внимание на една реалност, която отдавна не е табу, нито пък е далеч от нас и нашите географски ширини.

Сърцераздирателни истории, които обаче бяха фрагментирани прекалено много. Постоянната смяна на перспективите беше ненужна и объркваща,разсейваща. Едва към последната 1/3 от книгата, събрах сили да ѝ се насладя.

[Cams · Rating 3 out of 5]

Review in a nutshell
Don't Tell Mama tells the story of eight individuals, connected by their struggles on their sexuality and how society dictates how each should act. Detailed, tragic, and beautiful, we see each character's struggles and little bouts of happiness. Albeit confusing at times due to some stories having similar aspects to it, Don't Tell Mama is a good read that makes readers informed on how certain cultures see and react to situations regarding sexuality.

Full review
Timelines interconnected with one another, characters having influence at one another at different times, this book takes you on a journey of the story among eight individuals and how they come to know themselves better, particularly their sexuality.

I love how detailed each story is. Each person has their own struggles with a common theme among all of them. My heart went out to each and every one of these characters. It is also a first for me, reading how different countries deal with homosexuality and how it has changed over the years, as seen in the storyline.

However, I do have quips about the book. Regarding characters, I had a hard time distinguishing the male characters from one another in some parts of the story. Related to this is the interconnectedness of the characters as well. There were moments that I was confused as to why the characters see from the eyes of the other or have this vision of the other characters. It felt like clairvoyance that didn't really seem to make sense and something that the book could have done without, and it still would tell a strong story.

The jumping timelines also wasn't helpful. It felt like I was a time traveler with no clear destination date in mind. I would definitely have enjoyed the book if it told the whole story of one character first, then the others, depending on how related they are with each other. There is also no need for firsthand connections among characters, and I would have definitely preferred if they only met each other as mere coincidences that only influence each other's stories.

Another thing is the presence of an omnipotent character. It worked well during the first chapter of the book, but its role in between was a little murky. Its role and connection with the characters was a little confusing. Its presence would have been more powerful and significant at the beginning and end of the book, wrapping up their stories in a beautiful package meant to open the eyes of the readers on the message the author wants to tell.

Regardless of my quips and suggestions, I still enjoyed reading Don't Tell Mama. If you want to challenge your perception and see what it's like how other cultures deal with hard topics, then this read is for you, if you don't mind a few hitches here and there.

[Sinamile]

DNF/Paused: 22%

ARC Review: Received for free via BookSirens for an honest review. All opinions are my own.

CW/TW: mention of stoning, death, homomisia, homomisic slurs, gore, blood, racism, dysphoria, unconsented surgery, unconsented gender change, mention of sex, government oppression, sexual assault, abuse, spit, disowning, threats of death, drug use, cisnormative language, ableist slurs, fatmisic language, slut shaming, alcohol, no mention of protection during sex with multiple partners, rape, unconcented marriage, underage marriage, underage children watching porn, incest, attempted rape, police brutality,

Luke didn't come here to play with the homomisics and their wack justifications.

God got so carried away giving him everything that He forgot to add the gene that makes dudes like chicks.

I snorted!

The reason I'm DNFing this one is going to sound silly, but I feel like it's over my head. There's so much to it and it's a beautiful story, but not my kind of thing.
Some of the descriptions are amazing and the writing is good, but it isn't for me, it's not the kind of book I enjoy. I also think that it's filled with so much sad!queer that it's wearing me down, so.

• Gramatical errors, as well as spelling errors
• Some sentence structure issues

[Християн Бонев · Rating 5 out of 5]

Разтърсваща книга, пълна с насилие, ужасяващи сцени и покъртителни истории, но и с Любов. Всеки може да научи по нещо от всяка една отделна история в книгата. Невъзможно е да останеш безразличен към събдите, преплели се в книгата и след всяка една страница ми се искаше час по-скоро да разбера какво следва след това, надявайки се на така жадувания хепиенд, копнеейки героите да преодолеят и разчупят оковите, в които общество, семейство и най-близките ни ни оковават, обричайки ни на нещастие. Както е казал поетът Александър Геров - "Човек не може да понася щастието. Копнежът за щастие му е достатъчен. ".

[Stanislav Lozanov · Rating 3 out of 5]

3,5*
Книгата започна обещаващо, но към края просто интересът ми и като цяло обвързването ми с героите намаляха.

[Ashendri · Rating 4 out of 5]

*I received an advance review copy for free by the publisher, and I am leaving this review voluntarily.*

Don't Tell Mama by Nikolay Yordanov is quite a special LGBTQ+ book. It's filled with all sorts of diversity ranging from cultural, sexual, familial to emotional. Yordanov beautifully weaves the stories of eight unique individuals—Iman, Alexander, Hakim, Matías, Luke, Miembre, Nae-il, and Tamika—whose lived experiences vastly differ from one another.

Despite many cultural and situational differences, a commonality is created. Aside from the obvious common thread of yearning for freedom to be themselves, another interesting parallel between them is how each character navigates various forms of loss of childhood.

All the characters are wholly offered to the reader. Their pain is painted through the somewhat difficult-to-tackle genre of magical realism, a speciality that not many writers can handle. When I first started reading the book, I was afraid that having too many perspectives would break the rhythm of reading. However, I was pleasantly surprised by how quickly I adapted to the changing narratives.

It should be noted that the book contains gruesome scenes of violence, hate, and abuse (sexual, physical, and psychological). Some of the chapters are heavy and often hard to digest. There were moments where I had to take an emotional break from reading further. I do wish that there was a better balance between 'good' and 'bad' events but I appreciate that Yordanov preserves the reality of hardships that the characters face.

The reality of being Queer in different communities is intricately captured after, what I imagine, extensive historical and contemporary research by Yordanov. Don’t Tell Mama is an important piece of literature that sheds light on harsh realities that are not focused on in mainstream media so take your time with it. I highly recommend this book.

[Моника Угренова · Rating 5 out of 5]

Дълго отлагах ревюто и оценката си.
Исках историите да отлежат и попият хубаво в мен, след като съм ги прочела.
Книгата е нещо изключително, това е безспорно. Присъствах онлайн на премиерата ѝ по време на първия локдаун и за мен това беше едно прекрасно събитие, нямах търпение да се сдобия с нея. Всъщност след събитието реших, че ще я слушам, защото Георги Тошев обеща много точен каст и така и направих.

Като цяло историите са завладяващи, интересни, любопитни, емоционални, много добре написани, но...човек се побърква от толкова много персонажи!
Имам, разбира се и някои неща, които не са особено положителни.

Иранеца Имам, ми се стори изключително много скучен образ. Добре, че срещна малкото момче Ахмед, нещо да се случи...

Бойко Кръстанов, озвучава Лука и беше много дразнещ. Изобщо не звучи като угандиец и изобщо каква е стилистиката на аудиокнигите - това радиотеатър ли е?

Иракчанинът Фуат - когато дойде в България всичко се разля! Ужас! Коментарите на приятелят му Саид за България и за християните, е типично все едно българин ги прави. Добре, че отиде бързо в Мадрид, бях на косъм от това да спра със слушането.


Нае-ил е най-интересна, най-добре развит образ, с много събития.

Ниембре много хубав образ, но на тази жена не ѝ се разбира нищо. Кой беше Нзбуга, името което Ниембре избра за детето си? На финала ми дойдоха малко повече всички събития, случваха се много бързо и не разбрах много неща. Наложи се да пускам отново, но пак не разбрах кой е Нзбуга.
Е, надявам се някой да ме просветли тук.

И така. Още не знам колко звезди да дам, но въпреки критиките ми, мисля че книгата е добра и съм изключително радостна, че я има!

[Patricia Lim · Rating 4 out of 5]

*I received an advance review copy for free, and I am leaving this review voluntarily.*

"Don't Tell Mama" is a story told in the eyes of eight people from divers backgrounds, sexuality, religion, values, and culture. What binds them is their struggle to accept themselves and be accepted. However, it is difficult to attain since the characters grow up in a non-accepting society.

At first, I thought that multiple, alternating POVs will hinder the readers from appreciating the story but as the story develops, I do not mind it. The alternating POVs support one of the premise of the novel that the characters are fragments of one soul. Giving each character one continuous chapter will defeat the purpose of soul fragments, I think. One thing that can be improved, in my opinion, is the characterization. Sometimes, I get confused as to whose POV I am reading.

The novel captures the situation of LGBTQ+ in different countries. I can say that the struggles of the characters mirror what is happening in the countries that the author used in this story.

If you want to read varying perspectives with cultural and religious themes and how they affect the struggles of the LGBTQ+, this novel is a good introduction. Although warning on graphic depictions of violence, slurs, mentions of rape, and other themes that might be triggering.

[Iliana Petrovska · Rating 4 out of 5]

Тъжно, но истина. При това в 21 век.
Смятам, че всеки се е родил с определена цел и мисия и никой няма право да го съди и преследва, защото е различен. Естествено, без да навира различността си в очите на околните, както и да им втълпява своите собствени разбирания.
Хомосексуализмът се среща и в природата, но там останалите животни не гонят и убиват "различния". Да, има и хора, за които той е личен избор, но обикновено, след силно травмиращи преживявания, свързани с другия пол и по-рядко нещо друго (мода, любопитство, стремеж към постигането на определена цел).
За повечето "различни", това положение е по рождение. Достатъчно ясно е обяснена причината в безброй публикации, за да я излагам и аз. Който иска, може да се запознае по-отблизо.
Буквалното четене и прилагане, понякога изопачаване, на свещените за всяка религия книги също не помага. Фанатизмът във всяка форма не гарантира успех. Все пак "прекаленият светец и Богу не е драг"...

[Lara · Rating 3 out of 5]

Well, I must say I didn't read this at the best time because I read a pretty dark boom before this one. I feel that affected my feelings.

I believe this book is important and I like how it offers a lot of perspectives from different cultures and shows us their realities. I feel like LGBT literature often focuses in western countries and white people.

There are characters I liked more than others (they also have a distinctive voice, which I love), so there were some chapters I didn't like that much because of that, but that's normal with that many perspectives.

The last thing isn't about the book itself, but its edition. Some words or sentences were written in other front or written separately to make a point. Sometimes it worked, sometimes it didn't.

I thank Book Sirens for this free copy. These opinions are my own.

[Pepi · Rating 5 out of 5]

Книгата е едно невероятно пътешествие, включващо предизвикателствата в живота на 10 човека. Безкрайно съм впечатлен и щастлив, че точно тази книга е издадена от Български писател, защото е едно ново и много креативно произведение.
Историите са коя от коя по-трагична и авторът много умело предава силните емоции на всеки един от героите, при това съумява да придаде индивидуален характер на всички. Толкова различни хора, но въпреки това толкова еднакви в стремежите, препятствията и смелостта си. Метафорите и сравненията, които авторът използва на почти всяка страница допринасят за още по-доброто читателско преживяване и потапяне в атмосферата.
Понякога скоковете от едно място в друго бяха объркващи лично за мен, но накрая всичко се изясни и подреди. Истински се надявах да има по-ведър край и не бях разочарован.
Искрено благодаря на автора! 😌

[Ted and her books · Rating 5 out of 5]

You can see the effort the writer put in there. The way the caractères are described is for me amazingly realistic. I felt close to them and I felt for them. Every time a chapter ended I needed to know the rest of their stories. I thought it was an amazing read! I felt more educated but I was also shocked. He show us the hard reality. And that’s horrible. But it was really good to read about it. So thank you for this book. And I definitely recommend this book. Especially if you want to understand more about sexuality in different countries. Iman, Alexander, Hakim, Matias, Luke, Miembre, Nae-il and Tamika all have stories.
Now, it your time to listen to them. Long story short, definitely a book that needs to be on everybody to read list.

[Hope · Rating 4 out of 5]

A Kindle edition of this book was given to me for free by a Goodreads Give Away. All opinions are my own.

I'm at a loss to describe this book. There is and isn't a through-line between all of the viewpoint characters. Usually it's word choice that makes prose lyrical; this book is very much prose, but like a poetic/lyrical narrative.

I loved it, and plan to re-read it. I found the whole thing engrossing, even (especially?) when it was disquieting. It's not magical realism, but I suspect that folks who dislike magical realism will not at all care for this book. If you're willing to follow an odd narrative path, though, this is a good book to try out.n

[eline · Rating 5 out of 5]

Изключително тежка книга. На мнение съм, че не е за всеки, особено за тези, които не са свикнали с толкова цветущо описани кървави сцени и значително вулгарни такива. Въпреки факта, че тази книга ми донесе травма, която едва ли бих могла да излекувам скоро, смятам, че си заслужава четенето. Прочетох я на един дъх. Може би в съвременната българска литература, това е книгата, оставила най-ярък отпечатък в съзнанието ми. Ще ми се да можеше да я дам на всеки българин да прочете различните страни на различните изживяни животи на този свят. Проблемът е, че малко българи с широк светозор останаха и не мисля, че биха си взели каквато и да е била поука.

[Kasper · Rating 3 out of 5]

I have a couple of thoughts on this and some of them are slightly contrasting. On one hand, I think this book achieved its tone of sounding all-knowing. While reading this book the word that came to mind was: transcendence. And although I liked the characters and how their fates intertwined, I think at times I was confused as to who I was reading, and could not name all the names of the characters to you. The theme of "don't tell mama" was also a little heavy-handed at times. I think I would give this book a 3.5 because I'm stuck with giving it either a 3 or 4. I think I need to digest this and then get back on a rating.

[Heber Moran · Rating 5 out of 5]

What a great way of telling stories!!!! I encounter myself at edge with each developing story, all of them tell from different perspective and pase.

I enjoyed knowing about all of them. It felt sincere and honest.

This is a worthy book